„Чест прави на медиците в Ловеч. Така трябва да се процедира. Ние, лекарите, отдавна сме загубили идентичност. Приемаме всичко, само и само да не скършим нечий хатър или да не бъде засегнат прекия ни интерес. Ако работя в някакъв си кабинет и изкарвам някакъв мизерен приход, който ме кара да имам някакво що-годе читаво житие-битие и заради това няма да се мръдна нищо да направя“. Това каза председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев
„Ако тази летаргия не бъде нарушена и ние не се събудим, ще трябва да стягаме куфарите и да си ходим. Май примиренческия дух е стигнал до там, че някои хора и това ги мързи да го направят. Тази незаинтересованост ме плаши много. И тя е за мен основната причина да сме стигнали до тук“, допълни още той.
Д-р Тотев обаче обяви, че Сдружението на общинските болници също организира протест, който ще се състои на 15 януари, ако не бъдат взети спешните мерки, за които се говори от три-четири месеца. „Това е нещото, което вече говори за общество, което е гражданско, което има отношение и го изразява по начина, по който трябва. Държа да подчертая, че ние никога не сме били деструктивни, винаги сме търсили диалогичния тон и сме искали да се случат нещата не на принципа на принудата и силата, а на доводите. Нещата обаче не стават. Или не знаем да се изказваме, или те не са склонни да отстъпват. На Ловеч стискаме палци, изцяло сме с тях и ги подкрепяме. Не можеш да работиш в среда, в която първо нямаш ресурса, с който да работиш и заради факта, че не можеш да работиш нормално, може да причиниш страдание или да навредиш на нечий живот“, каза още д-р Тотев.
По отношение на отмяната на мораториума върху иновативните лекарства, но запазването на този върху новите медицински дейности, д-р Тотев заяви, че нещата преди да се афишират, трябва да се премислят. Той обаче беше категоричен, че главният проблем е липсата на решение за съдбата на общинските болници и съответно за достъпа на населението до медицинска грижа.
„Да се решават проблемите на парче, ще се мисли за всяка болница поотделно – това не ви ли избива на шуробаджанащина? Ами онези хора, които например се намират в болница, която няма да бъде обсъдена позитивно, те каква ръка хора са? Ние тук не говорим за някакви търговски субекти, чиято работа може да бъде свършена и от някой друг. Все едно е магазин за хляб и ако го закриеш, хората ще могат да си купуват хляб от следващата пресечка. Не стават нещата така, тук говорим за конституционни права. Единствено в това право на хората е сложено определение отпред – достъпна грижа“, заяви д-р Тотев.
„Административно няма да го направят, защото някой ще трябва да носи отговорност. Правят го по по-гадния начин. На принципа на обезкървяването, на принципа на икономическия натиск. Не плащаш една дейност адекватно, умишлено принуждаваш търговските субекти да затъват и накрая казваш – те не работят, имат натрупани задължения. Ако това е целта – постигната е. Във всичките тези години назад във времето това се правеше“, допълни д-р Тотев.
Председателят на Сдружението на общинските болници коментира и думите на председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев, според когото една от основните причини за невъзможността на общинските болници да се разплатят с кредиторите си е неизплатената надлимитна дейност от НЗОК. „Надлимитната дейност е само върха на айсберга, това е видимата част. Всичко останало, за което говорим, за „невидимите“ механизми, пациентите не ги интересува. Пациентите не се интересуват от това, че клиничните пътеки не са пипани в последните 11 години. По-скоро са пипани, но с цел да бъдат намалени. 17 пътеки бяха намалени значително за нас. Някой ще каже какво са 20, 30, 50 лева, но когато това ти е основният източник на доходи? За нас, а и за областните болници основните източници на доходи са т.нар. популярни, масови, най-ниско платени клинични пътеки. Малко областни болници останаха да поддържат целия асортимент от медицински дейности. В един момент ще се окаже, че българите ще могат да намерят достъпна медицинска помощ в пълния смисъл на думата, само в близките до нас държави. Много областни болници също са пред фалит, но те не се афишират, защото колегите няма как да говорят. Там като говориш и си отиваш“, коментира д-р Неделчо Тотев.
„Въртейки обороти на едно нерентабилно занимание ти все повече затъваш. Колкото повече работиш, толкова повече затъваш. Това е поантата на този нормативен парадокс. От една страна ти вдигат непрекъснато задължителните разходи, от друга страна не ти плащат адекватно“, допълни още той.
Д-р Тотев заяви, че управителите на лечебните заведения тънат в абсолютна неизвестност за обозримото бъдеще. „Един мениджър трябва да планира дейността си, а аз не мога да планирам утре какво ще правя! Като управител не знам дали утре ще заредят лекарствата, дали ще заредят консумативите. След като знае, че няма да му бъде платено в срок, доставчикът на болницата трябва да е с изчерпан разсъдък, за да реши да зарежда. Много странна ситуация се създаде. Щеше да е много смешно, ако не беше толкова трагично всичко, защото се касае в крайна сметка за здравето“, завърши д-р Тотев.
