Над 60% от българите ползват телефона си преди сън, а всеки четвърти чете книга.
Средно 21 минути са необходими на българите, за да заспят вечер, като над 60% гледат в телефона си преди сън. Над 70% имат проблеми със съня и се събуждат поне веднъж на вечер. Хората смятат, че са им нужни средно около 8 часа и 20 минути сън, за да се чувстват истински отпочинали сутрин, а спят средно с около 2 часа по-малко. Като цяло мъжете спят по-добре от жените и са по-ефективни и емоционално балансирани през деня, сочат данните от годишното проучване на съня във всекидневието на българите на агенция Прагматика и isleep, публикувани на kakspim.bg по случай Световния ден на съня, който тази година се отбелязва на 15 март.
Според резултатите от проучването има силна взаимовръзка между качеството на съня и здравословното, психичното и емоционалното ни състояние, матрака и възглавницата, на които спим, храната, взаимоотношенията ни с хората около нас и настроението ни.
Хората с проблемен сън се характеризират с по-лошо общо здраве и страдат от стрес, хронични болки и схващания, гръбначни заболявания и дискова херния, както и редица други неразположения по време и след сън – главоболие, запушен нос, изтръпване на ръцете, затруднено дишане, кашлица и хъркане. Жените са по-предразположени към болки в гърба и врата, схващания на крайниците и чести главоболия. За мъжете по-характерни са среднощните посещения в тоалетната, кашлицата и хъркането по време на сън.
Приблизително всеки втори се събужда уморен прекалено рано сутрин и има нужда от още сън през деня. 47% от анкетираните се въртят в леглото, 17% сънуват кошмари, а 13% пият лекарства, за да заспят.
Всеки втори проветрява преди лягане, 46% казват “Лека нощ”. 59% спят в едно легло с партньора си, а 11% – в различни стаи.
Резултатите от проучването показват ясна връзка между различните етапи на жизнения цикъл и качеството на съня. 76% от младите хора (25-29 г.) заявяват, че имат проблеми със съня. Процентът спада до 68% в началото на 30-те и достига най-високата си стойност към средата и края им (82%). Пикът е последван от спад при кариерно ориентираните хора и хората с пораснали деца през 40-те и 50-те им години (съответно 70% и 72%).
“Навиците и действията ни през деня рефлектират пряко в качеството на съня ни. Порочни практики като използване на мобилни устройства или четене на книга в леглото преди заспиване, влошават качеството, а понякога и количеството на съня. Връзката тук е двупосочна, тъй като недостатъчният или непълноценен сън води до проблеми в настроението и емоциите през деня, затруднява изпълнението на ангажиментите ни и завърта порочен кръг “стрес – нарушен сън – стрес”. Това ясно личи и от данните от разделението на анкетираните по възраст, като хората в активна възраст докладват за най-висока честота на смущения в съня”, смята Д-р Тодор Георгиев, асистент в катедрата по Патофизиология на МУ Пловдив и част от екипа на лабораторията за изследване на съня в Пловдив.
“Според резултатите от проучването има силна взаимовръзка между качеството на съня и здравословното, психичното и емоционалното ни състояние, матрака и възглавницата, на които спим, храната, взаимоотношенията ни с хората около нас и настроението ни. Тази наглед малка крачка – осъзнатата грижа за съня – неговата продължителност, редовност и грижа за средата, в която сме, имат голям ефект върху менталното и физическото здраве, който не сме свикнали да свързваме помежду им, но реално променят играта на живота ни”, коментира Детелина Стаменова, психотерапевт.
