Българското здравеопазване е изправено пред сериозен дефицит, като предвидените средства за медикаменти по линия на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се очаква да свършат още в средата на септември. За това алармираха представители на фармацевтичния сектор и здравни икономисти по време на дискусия за стабилността на системата.
Скритият дефицит и реалното потребление
У нас годишно по лекарско предписание се консумират около 160 милиона опаковки лекарства, предназначени за тежки и хронични заболявания. През 2025 г. Здравната каса е покрила 57 милиона от тях. Директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев подчерта, че в системата няма свръхпотребление. Тези медикаменти се ползват от 1,6 милиона българи – близо една четвърт от населението.
Големият проблем идва от факта, че бюджетът на НЗОК покрива средно едва 70% от стойността на лекарствата, което автоматично генерира скрит дефицит. Денев допълни, че страната ни, наред с Дания, поддържа най-високото ДДС за лекарствени продукти в Европа, докато касите в държави като Франция, Германия, Италия и Испания отделят почти четири пъти повече средства за терапия на един гражданин.
Заради липсата на актуален и стабилен бюджет в момента липсват компенсаторни механизми, които да покрият очакваното безпаричие през есента. От индустрията настояват за устойчиво планиране и въвеждане на предвидим таван за отстъпките, които компаниите връщат към Касата.
Застаряващо население и галопиращи разходи
Здравният икономист Аркади Шарков определи ситуацията като „бомба със закъснител“, задвижвана от няколко тежки демографски и икономически фактора:
- Демографска криза: България е сред най-бързо застаряващите нации в ЕС, като половината от работещото население вече е на възраст над 45 години. След 55-годишна възраст разходите за здравеопазване на един човек се утрояват.
- Икономически натиск: Инфлацията у нас оказва сериозно влияние върху джоба на пациента. За последните 5 години разходите на домакинствата за здраве са скочили с 60%, като в момента българите доплащат средно 36% от стойността на лечението си.
- Системен дефицит: Около 11-12% от гражданите остават трайно извън здравноосигурителната система, което лишава НЗОК от сериозен ресурс, докато предотвратимата смъртност в страната остава сред най-високите в Европа.
Възможните спасителни мерки
Според експертите системата не може да функционира без спешни структурни реформи. Сред предложените стъпки за стабилизиране на сектора са:
1. Повишаване на здравната вноска на 10% (в момента тя е 8%).
2. Строги мерки за свиване на процента на здравнонеосигурените лица.
3. Въвеждане на целеви трансфери към здравеопазването от акцизите върху вредни за здравето стоки (алкохол и тютюневи изделия).
Фармацевтичният сектор и икономистите са категорични, че без споделена отговорност между държавата и индустрията и без реални реформи, моделът ще продължи да генерира дългове, поставяйки под риск достъпа на пациентите до модерни терапии.
