Бюджетът на здравната каса ще е с бюджет от над 7 млрд. лева за 2023 г., стана ясно от заложената в проектобюджета на фонда сума, която бе приета от Надзорния съвет на НЗОК днес. Разглеждането на бюджета се случва с няколко месеца закъснение заради политическата криза в страната, поради което до момента Касата оперира с финансовата рамка от предходната година, пише специализираният сайт Medical News.
Тепърва разпределението на парите на НЗОК ще се разглежда и от парламента, като е възможно преди окончателното гласуване предложеният вариант да претърпи промени. Най-вероятно, ако ги има, те ще засягат по-скоро разпределението на средствата по отделните пера или някои законови изменения, които се залагат с новия бюджет, а не общия размер на заложените средства. Проектюбюджетът запазва размера на здравната вноска от 8%.
С приетия днес от Надзорния съвет проектобюджет се предвиждат средства за Касата в размер на 7 027 213 600 лв. в сравнение с 6 116 304 900 лв. за 2022 година – т.е. има разлика от над 910 милиона лева. По пера най-голямо е увеличението в първичната извънболнична помощ, като се предлага средствата за ПИМП да са в размер на 444,6 милиона лева при 363,7 милиона лв. за 2022 г. – или ръст от 22%. Най-вероятно обаче възражения тук ще имат от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, които настояват увеличението на бюджета за първичната извънболнична медицинска помощ за 2023 г. да бъде с 33%.
Ръстът в специализираната извънболнична помощ е близо 18%, като планираните там средства са 447,2 милиона лв. за 2023 г. спрямо 380,2 млн. лв. за миналата година. Намаляват се парите за изследвания, като по перото за медико-диагностични средства се залагат 174,8 милиона при 207,2 милиона за 2022 година. Намалението е заради по-малкото изследвания, свързани с края на пандемията от COVID-19, стана ясно от думите на Ганка Аврамова, директор на дирекция „Бюджет и финансови параметри“ в НЗОК, след заседанието на Надзорния съвет. Със 17% се увеличават парите за болничната помощ, достигайки 3,2 милиарда при 2,7 милиарда лева през предходната година.
Чрез увеличнието в частта за лечебните заведения ще се осигурят средствата за гарантиране на заплатите за медиците в нивата, разписани в Колективния трудов договор, както и допълнителното финансиране на приоритетни болници. Двете промени залегнаха в изменения на Закона за здравното осигуряване при последния парламент.
Не е ясно обаче с колко ще увеличат цените на клиничните пътеки и кои от тях ще бъдат остойностени повече. Това е тема на обсъждания в момента Национален рамков договор между БЛС и НЗОК. От съсловната организация обаче очакваха именно финансовата рамка на бюджета, за да се пристъпи и към конкретни разговори за ръст на клиничните пътеки. Ръстът при лекарствата е 8%, като общата сума достига близо 1,7 милиарда лева лева при бюджет по това перо за 2022 г. от 1,5 млрд.
Съобразена е и препоръката да бъде гарантирана сигурността на лекарствоснабдяването, като за целта Проектът за закон за бюджета на НЗОК за 2023 г. ще гарантира предвидимост на финансовия риск за притежателите на разрешение за употреба, отбелязват от НЗОК. За дентална помощ се предлагат малко над 264 милиона лева при 239 милиона в миналогодишния бюджет. Близо 28 милиона лева се залагат за диетичните храни за специални медицински цели за домашно лечение – или с два милиона повече спрямо тези от 2022 година.
Ключов момент в предварително предложения проект на бюджет на НЗОК е създаването на Национален рамков договор с Българския фармацевтичен съюз, както това се прави между Касата и съсловните организации на лекарите и на денталните лекари. На този етап обаче липсва яснота дали това предложение се запазва и в приетия от Надзора проектобюджет.
