В опита си да защити правата на пациентите и да им гарантира навременен достъп до лекарства, държавата създаде система за установяване на недостатъчни наличности на лекарствени продукти – СЕСПА. Начинът, по който функционира системата обаче, вместо да решава важен за обществото ни проблем, създава друг, констатират от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ).
В становище, изпратено до здравното министерство, от асоциацията настояват за незабавна проверка и последваща корекция на алгоритъма, по който работи СЕСПА. Аргументът на паралелните дистрибутори е, че заради неефективното си функциониране системата генерира некоректни списъци на лекарства в недостиг, за които впоследствие се налага забрана за износ.
Ценният замисъл на СЕСПА да работи в полза на българските пациенти и потребители е опорочен, тъй като към момента системата не функционира коректно и налага ограничения на износа, не всички от които са необходими, отбелязват от БАРПТЛ. Паралелните дистрибутори допълват, че некоректно наложените ограничения са в разрез и с Договора за функциониране на ЕС в частта му, свързана с правото на свободна търговия и движение на стоки в единния пазар на съюза.
Методиката на изчисление потребление/наличност
В становището си от БАРПТЛ дават конкретни примери за засечени от тях слабости в начина на работа на системата. По данни на Асоциацията в генерираните от СЕСПА списъци са включени лекарства, които всъщност не са в недостиг, ако се изчислява съобразно записаното в ЗЛПХМ и Наредба 4, а именно – задължително навременно и коректно подаване на 100% от лицата, задължени да подават информация към СЕСПА, които да се съпоставят с 65% от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца, считано от деня на извършване на анализа.
Паралелните дистрибутори на лекарства у нас отправят искане за одит, който да установи съобразени със закона и пълни ли са данните за изчисление на потребление/наличност, като повдигат и въпроса за прозрачността на изчисляването на потреблението, методиката на сравнение и това дали тя отговаря на нормативно заложеното в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба 4 за СЕСПА.
Също така от самото начало на публикуване на списъците не са го напускали 84 продукта, които постоянно са в забрана за износ. Същевременно данните от пазара показват, че едва при около 30-40 лекарства има проблеми с навременността на доставките, като например при нискомолекулните херапини и продуктите за инхалации, твърдят от БАРТПЛ.
Слабости в работата на СЕСПА
Сред сериозните пробойни в работата на СЕСПА е и фактът, че системата не отчита наличността на лекарствените продукти преди да бъде осъществена продажба, отбелязват от Асоциацията. Това на практика означава, че докато търговец на едро или притежател на разрешение за употреба не осъществи поне една продажба от цялата наличност, системата въобще не отчита тази наличност. В резултат на това огромни количества от лекарства остават извън алгоритъма за изчисление на СЕСПА и крайно компрометират резултата от работата й, смятат от БАРТПЛ.
Подобен е случаят и с лекарствени продукти, които са налични на територията на страната ни, но са в период на „трансфер“ (от притежател на разрешение за употреба към търговец на едро или от търговец на едро към търговец на дребно). Към момента СЕСПА не отчита тези лекарствени продукти, което също изкривява картината на реалната наличност на пазара на съответния продукт.
Не на последно място от БАРПТЛ посочват като пример за несъответстващата на закона работа на СЕСПА и случаите, при които обявени за лекарства в недостиг реално не са в недостиг, но поради особения им график за доставка са включени в забранителните списъци. Въпреки реализирането на регулярните им доставки, те продължават през цялото време да фигурират в забранителен режим.
Субектите в СЕСПА
Паралелните дистрибутори настояват ангажираните с казуса институции да направят подробен анализ и да дадат публичност и по темата колко от всички задължени субекти са регистрирани и реално представят навременна информация към СЕСПА. Мотивът за искането им е, че дори един от субектите, задължени да подават данни към системата, да не изпълнява това, анализът й се компрометира, данните стават неточни и се изкривява цялостната картина за реалната наличност на лекарствени продукти у нас.
