Над 40% от българите или 2 200 000 души над 18 години са с индекс на телесна маса над здравословния. Това показват данните от социологическо проучване на агенция „Тренд“, направено през февруари и представено днес на пресконференция на тема „Тежестта на затлъстяването в личен, обществен и икономически план“, организирана от Алианса срещу затлъстяването с подкрепата на Ново Нордиск.
„49% от тези 40% са с наднормено тегло повече от 5 години, 14% между 10 и 20 години, а 12% над 20 години. Освен дългосрочен проблем, затлъстяването се свързва с повече опити за справяне с теглото – 48% са се опитвали да отслабнат поне веднъж, като почти половината от тях са направили повече от 4 опита. Съпътстващите затлъстяването заболявания са разнообразни – 46% са посочили високо кръвно налягане, 23% висок холестерол, 21% здравословни състояния свързани със ставите, 14% висока кръвна захар и цели 11% сънна апнея. Теглото освен здравословен проблем, оказва влияние и върху икономиката на домакинствата – 5% от българите са отсъствали от работа поради здравословен проблем, свързан с килограмите. Това отсъствие е регулярно и за 39% се повтаря на няколко месеца “, каза Димитър Ганев, политолог и съосновател на агенцията.
Той подчерта, че 24% от хората с наднормено тегло или
528 000 души имат деца или внуци с наднормено тегло
Според проф. д-р Виолета Йотова, професор по педиатрия в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, само 1/4 от хората признават, че децата и внуците им са със затлъстяване, защото се чувстват виновни. „Това изобщо не е вярната цифра. Повече от половината деца у нас вече са със затлъстяване. Хората обаче не искат да си го признаят, защото това ги наранява. Трябва да намерим начин как да преустроим целия обществен и държавен живот, цялата околна среда, без да нараним психиката на хората, които вече имат затлъстяване. Само увереният човек може да се справи с това, което го наранява“, каза тя.
По думите й в момента по света повече от 124 млн. деца на възраст между 5 и 19 години страдат от затлъстяване, 4 от 5 деца, живеещи със затлъстяване, ще продължат да живеят с това хронично заболяване и в зряла възраст. „Затлъстяването при децата е свързано с множество усложнения – както настъпващи още в детска възраст, така и сърдечносъдови заболявания и преждевременна смърт в зряла възраст, сънна апнея, прехипертония и хипертония, предиабет и диабет, псевдотумор на мозъка и др. България се нарежда на второ място в Централна Европа по разпространение на затлъстяването в резултат на стремглавото покачване на децата, които страдат от това заболяване – 6.4% при момичетата и 9.6% при момчетата, като процентът на деца с наднормено тегло е много по-висок. Отчита се непрекъснато спадане на възрастта при започване на затлъстяването“, каза проф. Йотова.
Тя обаче допълни, че ако родителите, бабите и дядовците се стремят да решат проблема, за децата няма да се налага да се мисли.
„Затлъстяването е хроничен, рецидивиращ, прогресиращ болестен процес. То не е избор на начин на живот в резултат на повишен апетит, а заболяване, причинено от сложно взаимодействие на генетични и фактори на средата, както и някои други заболявания. Освен неправилния начин на живот, гените също оказват сериозно влияние върху човешкото тегло. До момента са идентифицирани мутации в над 200 гена, които водят до предразположение към наднормено тегло и затлъстяване.
Доказано е, че причините за това са комплексни и
генетиката носи до 70% риск за появата на проблем с килограмите“,
обясни ендокринологът д-р Явор Асьов от Клиника по Ендокринология на УМБАЛ „Александровска“.
„48% от хората искат да отслабнат и 8 от 10 човека правят опит да постигнат това. За съжаление, само 1 от 10 успява. Ето защо затлъстяването изисква комплексен, стъпаловиден подход в лечението и подкрепа от лекар. Подходът към всеки е индивидуален и е съобразен с оценка на комплексни фактори“, каза още той.
„Лечението на заболявания, свързани със затлъстяването, е скъпо“, коментира и здравният икономист Аркади Шарков. По думите му това означава по-чести посещения при лекар, диагностични тестове и хирургични процедури.
„В България, където разходите за здравеопазване на глава от населението са значително по-ниски от средните за ЕС, финансовото натоварване е очевидно. Въпреки че конкретните данни за разходите, свързани със затлъстяването, са оскъдни, световната тенденция показва, че лечението на затлъстяването и свързаните с него състояния може да отнеме значителна част от бюджета за здравеопазване на дадена страна. Хоспитализациите поради инфаркти, инсулти и усложнения от диабет са не само по-чести сред затлъстялото население, но и по-продължителни и сложни, което води до по-високи разходи“, каза той и подчерта, че по данни на НЗОК от хоспитализираните 2 197 743 лица към 2022 г. 63 228 са с болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата, 189 495 с новообразувания, а 264 681 с болести на органите на кръвообращението, които са пряко и косвено свързани със затлъстяването.
Шарков подчерта, че хроничният характер на заболяванията, свързани със затлъстяването, означава, че много от пациентите ще бъдат зависими от лекарства през целия си живот. Затлъстяването е свързано с по-кратка продължителност на живота поради повишения риск от хронични проблеми, понякога със загубата на производителност, дори нетрудоспособност и отсъствие от работа.
По данни на Global Obesity Observatory към 2019 г. за България икономическото въздействие на наднорменото тегло и затлъстяването се оценява на
5.23 млрд. лв. или 747 лв. на глава от населението и 4,3% от БВП
Преките и непреките разходи съставляват съответно 12.6% и 87.4% от общите разходи. Затлъстяването тежи с близо 500 милиона лева на здравния бюджет у нас по предварителни оценки (103 млн. лв. са разходите за болнични и извънболнични дейности, 240 млн. лв. за 2019 г. са общите разходи на НЗОК за 4 групи заболявания, 137 млн. лв. са лекарствени продукти в две от групите заболявания).
До 2060 г. се очаква икономическите последици от затлъстяването за страната ни да нараснат до 10,18 милиарда щатски долара (18.18 милиарда лв.). Това се равнява на 2067 щ. д. (3692 лв.) на глава от населението и 7,1% от БВП. „Това е 3,5 пъти увеличение на общите разходи“, каза Аркади Шарков.
