Изграждането на кадри е дългогодишен и продължителен процес, но напоследък демографските процеси и мобилността на медицински специалисти, е видима и много тревожна за нас. Ние не можем да спрем живота, но ще трябва да измислим стратегии, които работят за задържане на достатъчно подготвени кадри, които да ги мотивират да работят тук, каза проф. Тодорка Костадинова, заместник-ректор на МУ Варна по време на Първата конференция по медицински и здравен туризъм, която се проведе в четвъртък.
По думите й пътят към успеха на в медицинския и здравен туризъм е в комуникацията, интерсекторните връзки и взаимодействие и промотирането на България като такава дестинация. „Предлагаме в регионалните стратегии да бъде включена специфична цел – развитие на здравния туризъм като социална иновация за постигане на по-добро здраве и качество на живот на хората“, каза още проф. Костадинова.
Д-р Ивайло Христов, изпълнителен директор „Медика Албена също опреди липсата на достатъчно подготвени кадри като основен проблем в българския медицински и здравен туризъм . „Имах някакво решение – да обучаваме хора, давахме дори и високи заплати, но и това не даде резултат. Вече не знам как можем да задържим хората в България“, каза той.
„На второ място е конкуренцията. В Турция в момента се изграждат балнеологични комплекси, които са с капацитет 10 пъти над нашия. И те предлагат на нашите лекари по 5 000 евро заплата, за да им ги разработят“, допълни д-р Христов.
„Годишно обслужваме между 6 и 9000 туриста с остри заболявания и между 2400 и 3400 туриста за балнеоложки процедури. Работим с туристи над 60-годишна възраст. Често се случва дори след двучасов полет на такъв пациент, линейката трябва да го чака още на летището. Това обаче е максимумът на времетраене на полет, който могат да понесат пациентите, които идват у нас. Т.е. ние разчитаме предимно на хора от Германия, Великобритания, Белгия, Франция. Сривът на руския пазар, който настъпи 2014 г. Този спад, изразен в цифри е между 250-300 000 евро. Представете си какво е в национален мащаб. Хотелиерите на бърза ръка замениха руския пазар с молдовски, украински и полски туристи. От тези държави обаче потребителите на медицински услуги са единици“, каза още д-р Христов.
По думите му държавната ни политика спрямо Русия и липсата й по отношение на други страни-членки на ЕС е довела до огромни загуби в този туристически сектор. „Ние предлагаме по-добри цени, предлагаме продукт, който няма нито в Унгария, нито в Словения, нито в Чехия, но сме изместени от тях на руския пазар. От две години разработваме норвежкия пазар. Основният проблем обаче е, че норвежката медицина се дели на класическа и алтернативна много строго и калните бани и видовете масажи спадат към алтернативната медицина“, каза още д-р Христов.
