Ново изследване на Baringa Partners, съфинансирано от Shell, показва, че ако ускори преминаването от въглища към природен газ, България ще намали емисиите си от СО2 с 46 милиона тона.
Тази прогноза за значителни ползи за околната среда идва в момент, когато българското правителство работи за създаването на газов хъб и по-нататъшното диверсифициране на газовите доставки. Констатациите, изложени в доклада на Baringa „Енергийният преход в България“, сочат, че преминаването към природен газ ще донесе множество ползи за обществото, като обръщат и внимание на факта, че много от въглищните електроцентрали понастоящем не съответстват на директивите на ЕС.
Преходът към природен газ в България, която през 2017 г. беше втора в ЕС по процента на намаляване на емисиите на СО2, ще отбележи важен принос към постигането на генералните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии. В съответствие с Парижкото споразумение, понастоящем ЕС си е поставил за цел намаляване на емисиите с 80 до 95% към 2050 г., което ще означава спад в равнищата на CO2 до стойности между 286 и 1,144 милиона тона.
Джаеш Пармар, партньор, отговарящ за енергетиката и ресурсите в Baringa Partners, отбелязва: „Всички сме виждали заглавията в световните медии за климатичното бедствие, пред което сме изправени, и знаем, че са необходими неотложни действия относно начина, по който произвеждаме енергия понастоящем. До момента ударението се поставя главно върху заменянето на фосилните горива с възобновяеми източници. Това обаче няма да стане от днес за утре, ето защо ни е нужен източник на енергия, който да гарантира, че междувременно лампите ни ще светят. Смятаме, че природният газ може да изиграе роля в този преход, намалявайки емисиите на СО2 и, в крайна сметка, пренастройвайки енергийната система на страната към по-възобновяеми източници.
В държави като България, преминаването от въглища към природен газ ще спомогне много за намаляване на емисиите и снижаване цената на зависимостта от въглища. Този процес ще бъде най-успешен там, където правителствата приемат законови мерки за по-бърз преход – нещо, което насърчаваме българските заинтересовани институции да разгледат като възможност. Присъединяването към платформата „Въглищни региони в преход“ също ще помогне на България да осъществи своя преход.“
Изследването се фокусира върху прехода към природен газ в България като стъпало към постигането на нисковъглеродна икономика, в която възобновяемите източници ще играят много по-голяма роля. Подобни приложения на природния газ като стъпала към нисковъглеродна икономика са във фокуса на проектите за Планове за енергетиката и климата, разработени от повечето държави членки и представени на Европейската комисия през декември 2018 г. Окончателните версии на тези планове ще бъдат представени през 2019 г.
Докладът на Baringa посочва редица европейски държави, които вече използват природен газ като част от стратегията си на отказ от въглищата и преход към нисковъглеродни енергийни доставки. Така например в Германия и Испания затварянето на губещи каменовъглени мини бе извършено между 2011 и 2018 г., като някои електроцентрали бяха преустроени за работа с природен газ. Централите на природен газ се разглеждат в тези държави като ключов етап от пътя към използване на повече възобновяема енергия. Както показва опитът на Германия и Испания обаче, преходът към природен газ изисква значителна финансова подкрепа.
Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell България, добавя: „Това изследване, което бе съфинансирано от Shell, ясно посочва основните ползи от ускоряването на българския преход към природен газ и по-нататък. Ние в Shell вярваме, че преминаването към нисковъглеродно бъдеще включва нуждата от ангажираност от страна на правителствата по целия свят за преход от използването на въглища към по-чисти въглеводороди, какъвто е природният газ, както и от други решения, включително възобновяема енергия. България и други държави ще извлекат голяма полза както по отношение на равнището на емисиите, така и за здравните си служби, ако ускорят този преход. Конкретно за България, присъединяването към платформата „Въглищни региони в преход“ би могло да бъде една важна първа крачка.“
В рамките на подготовката за изследването бяха проведени консултации с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е дългогодишен партньор за българския енергиен сектор. Хари Бойд-Карпентър – директор, завеждащ направление Енергетика за Европа, Близкия Изток и Африка, заяви: „Необходими са бързи и решителни стъпки за справяне с предизвикателствата на климата и лошото качество на въздуха. Това изисква изоставяне по принцип на най-замърсяващите горива и преминаване към без- или нисковъглеродни алтернативи. ЕБВР постави декарбонизацията в центъра на нашата нова стратегия за енергийния сектор, по силата на която ще подкрепяме газовия сектор в държавите, където оперираме, и в съответствие с прехода към нисковъглеродна енергия, която да е едновременно сигурна и финансово достъпна.“
