Здравните власти в България отчитат спад в имунизационния обхват. По последни данни между 3 и 18% от децата в страната не са обхванати от задължителните имунизации, като процентът варира по региони.
Основните причини децата да остават без ваксини са колебания сред родителите и влиянието на послания от антиваксърските среди. Това коментира общопрактикуващият лекар д-р Ина Детелинова.
Според нея спадът в имунизациите е сравнително лек, но устойчив във времето.
„При децата по-скоро причината идва от антиваксърските програми, с които ежегодно се борим. Има притеснения у родители, които вярват на подобни твърдения“, обясни тя.
По думите й целта на медицинските специалисти не е конфронтация, а по-добра профилактика и по-висока защита както за децата, така и за обществото като цяло.
1 на 10 семейства има колебания
Диапазонът между 3 и 18% се определя на база данни, подавани от общопрактикуващите лекари към регионалните здравни инспекции. „Всяка практика отчита имунизационния си обхват, а колегите от РЗИ обобщават информацията статистически. За всяка област процентът е различен“, поясни д-р Детелинова.
В София-град се полагат усилия спадът да бъде минимален. Въпреки отчетения национален спад, в практиката на д-р Детелинова доверието между лекари и родители остава високо.
„Почти 1 на 10 семейства би могло да има колебания, но през изминалата година ние нямаме нито един отказ от задължителна ваксина“, посочи тя. В случаите на отказ родителите подписват декларация, а законодателството предвижда и санкции, които се администрират от РЗИ.
На този фон имунизационният обхват у нас се разширява. През тази година в задължителния календар е включена ваксината срещу варицела, както и разширено приложението на HPV ваксината. „HPV ваксината вече обхваща по-широка възрастова група при момичетата – от 15 до 18 години, а момчетата също бяха включени, което е изключително положителен показател“, отбеляза д-р Детелинова.
Най-голям страх има от ваксината срещу морбили
Сред родителите най-много колебания продължава да предизвиква ваксината срещу морбили (дребна шарка), епидемичен паротит (заушка) и рубеола (немска дребна шарка). Причината са спекулации за връзка с аутизъм и други неврологични състояния.
„Това са напълно необосновани страхове. Има категорични клинични проучвания и потвърждения от инфекционисти и детски невролози, че такава връзка не съществува“, подчерта лекарката. Тя обясни, че съвпадението между възрастта за поставяне на ваксината и периода на интензивно неврологично развитие често подвежда родителите.
На фона на притеснителните данни, че между 3 и 18% от децата у нас са без пълен обхват на задължителните имунизации, България все пак запазва добро ваксинационно покритие и висок колективен имунитет срещу морбили. Това заяви епидемиологът доц. д-р Християна Бацелова.
Темата е актуална заради разрастващата се епидемия от морбили в САЩ и въвеждането на задължителна ваксинация срещу варицела у нас.
Според доц. Бацелова разликата между двата процента е значителна и изисква уточнение. „Самото число 18% не дава информация дали тези деца нямат нито една задължителна ваксина или просто им липсва част от имунизационния курс“, обясни.
Важно е да запазим висок имунизационен обхват
Към 2024 г. здравните власти не отчитат драстичен спад в обхвата на ваксинацията срещу морбили и други задължителни заболявания. Напротив – наваксан е спадът, регистриран през 2021 г., което е положителен показател за работата на здравната система и общопрактикуващите лекари.
Бацелова е на мнение, че процентът сам по себе си не представлява заплаха за общественото здраве при запазване на висок имунизационен обхват.
„Ако едно дете няма нито една задължителна ваксина, риск за него съществува – особено при пътуване в държави, където има активно разпространение на морбили, като САЩ“, предупреди доц. Бацелова, цитирана от Нова тв.
Морбили остава най-заразното инфекциозно заболяване, като риск от епидемия възниква при спад на ваксинационния обхват под критичните нива – под 95% за първата доза и под 88–89% за втората. „В България към момента сме постигнали около 95% покритие. Това означава добър колективен имунитет и много нисък риск от епидемичен взрив“, подчерта епидемиологът.
Експертите смятат, че дори при поява на единични случаи сред неваксинирани лица, заболяването не би могло да се разпространи масово.
Морбили засяга всички неимунизирани и непреболедували лица. „Малките деца и възрастните над 18 години боледуват най-тежко“, посочи доц. Бацелова.
Заболяването започва с грипоподобни симптоми, последвани от характерно възпаление на очите и обрив. Усложненията могат да бъдат тежки – пневмония, а в редки случаи и пансклерозиращ енцефалит, който може да доведе до летален изход дори години след преболедуването.
Все повече научни данни сочат и към т.нар. „имунна амнезия“, при която вирусът изтрива имунната памет на организма и води до тежка имуносупресия.
Ваксината срещу морбили е жива и осигурява дългогодишен, практически пожизнен имунитет. Първата доза се поставя на 13-месечна възраст, а втората – на 12 години.
„Втората доза е необходима, за да се гарантира защита при онези малък процент деца, които не изграждат достатъчен имунитет след първата“, поясни доц. Бацелова.
Според нея ваксината е напълно съвместима с тази срещу варицела и може да се прилага едновременно с други ваксини, като отхвърли мита, че имунизациите „претоварват“ имунната система.
