Строг контрол върху употребата на антибиотици и усъвършенстване на националната антибиотична политика – за това настояха лекари, участващи в национална кампания за ограничаване на вътреболничните инфекции. Инициативата е насочена към медицинските специалисти в болниците и се организира от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българската асоциация „Единно здраве“, предаде БТА.
По данни на Световната здравна организация между 7% и 10% от хоспитализираните пациенти в световен мащаб развиват усложнения, свързани с инфекции, възникнали в лечебните заведения. Последното европейско проучване на Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) за 2022-2023 г. показва, че вътреболнични инфекции са засегнали 4,8 млн. души, или 8% от приетите в болница пациенти. От тях 26% са били налице преди приемането в лечебното заведение, а 71% са възникнали след хоспитализация.
Българските данни – събрани от 23 болници и 3997 проследени случая – показват 4% вътреболнични инфекции, което е два пъти под средното за Европа. Според експертите това не означава по-добра ситуация, а сигнализира за недостатъчно и неточно отчитане. Големият дял инфекции с неясен произход също насочва към проблеми в регистрирането и проследяването.
„Това разминаване ограничава възможността да се идентифицира реалният проблем и да се приложат ефективни мерки“, подчертаха от БАПЗГ.
Председателят на асоциация „Единно здраве“ д-р Драгомир Иванов предупреди, че България е сред водещите страни в Европа по антимикробна резистентност. Затова освен настоящата кампания се подготвят и нови инициативи, които да променят нагласите към употребата на антибиотици.
Според проф. д-р Емма Кьолеян от УМБАЛ „Лозенец“ най-честите вътреболнични инфекции са уринарни, белодробни и сепсис, като основните причинители вече са грам-отрицателни бактерии с висока полирезистентност. Тя подчерта, че именно интензивните отделения са „горещи точки“ за развитието на резистентност, тъй като там антибиотиците се използват най-много.
Експертите настояват общопрактикуващите лекари да предписват антибиотици само при доказани инфекции, което предполага осигуряване на по-добър диагностичен достъп.
Предстоящ проект на наредба предвижда специални микробиологични изследвания за рискови пациенти – хора с диабет, възрастни над 65 години и хора с множество заболявания – още при постъпване в болница. Ако се открият полирезистентни микроорганизми, пациентът трябва да бъде изолиран в единична стая и обслужван от специално назначен персонал. Проф. Кьолеян подчерта, че това изисква допълнителни средства и повече самостоятелни стаи, които в момента липсват в много болници.
„Това трябва да стане приоритет, ако искаме да защитим пациентите и да ограничим резистентността“, заключи тя.
