„Българският лекарски съюз е категоричен – не сме съгласни с така наложените индикативни стандарти в дейностите по приложение 1 и поради тази причина не подписваме т. нар. анекс към индивидуалните договори“. Това заяви председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев.
„Проблем на касата е да осъществи контрола по отношение на използването на лекарствени средства в онкологията. Там ние не коментираме подобна ситуация – трябва да има някакъв ред и той да бъде спазван, но в никакъв случай преразходът за лекарства не може да бъде компенсиран със средства от дейността на хирурзи, нефролози, кардиолози и т.н. Не можем да допуснем това нещо“, категоричен бе д-р Грозев, като подчерта, че в НРД за тази година няма въведени индикативни стойности.
Що се касае до решението на Надзорния съвет на касата, касаещо по-високите бюджети на болниците, той подчерта, че то е факт след настояването на БЛС, а не поради „неистовото желание на Надзорния съвет“. „До настоящия момент с това решение на надзора сумата, която е завишена в сравнение с предходната година, е равна на почти 100 милиона лева и това е по изрично настояване на Българския лекарски съюз“, заяви той, като посочи, че средствата за болнична помощ достига 1.676 млрд. лв. „В никакъв случай обаче това не значи, че ние ще бъдем съгласни с ограничаване на дейността в приложение едно – там където дейността е безлимитна“, подчерта д-р Грозев. Липсата на подписа на съсловната организация в анексите към договорите с болниците по думите му обаче не оправдава НЗОК за непревеждането на сумите към лечебните заведения.
Потърсен за коментар при така създалата се ситуация подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров обясни , че въпреки факта, че БЛС няма да подпише предложения анекс, Касата ще преведе сумите към лечебните заведения. „Стойностите ще бъдат пуснати към районните здравни каси с този анекс“, заяви той. Д-р Петров припомни, че в него обаче няма да бъдат включени 3-процентните буфери в средствата към болниците, тъй като те на практика влизат в преизчислените им бюджети и изтъкна, че те са увеличени от 137 на почти 142 млн. лв. „Това беше договорено на срещата при министъра и затова е взето такова решение. Два месеца се говореше, че тези пари не се виждат, че има напрежение, сега ги сложихме в бюджетите и се пита защо са махнати“, коментира той.
„Няма болница, която ще получи по-малко, има много, които на практика ще имат по-високи стойности“, увери д-р Петров.
Относно индикативните стойности подуправителят на НЗОК отново разясни, че те ще служат за ориентир и база, след чието надвишаване ще се извърши проверка, но никъде не е разписано, че те няма да бъде разплатени и отново подчерта, че те ще касаят основно химиотерапията.
Въпреки това притесненията в съсловната организация за т. нар. индикативни стойности остават. В становище, изпратено до медиите, от БЛС отново подчертаха, че Управителният съвет на БЛС няма да подпише анекса, който предвижда лимитиране на дейностите и средствата за болниците, предвидени за онкозаболяванията, ражданията и интензивните грижи. С това съсловната организация не отказва извършването на контрол от страна на НЗОК върху дейностите на болниците, посочват от там. „Не сме съгласни опитите да се упражнява контрол върху разходите за медицинска дейност на лечебните заведения да рискуват онкоболни, родилки или нуждаещи се от интензивни грижи да не могат да ги получат, защото НЗОК е наложила ограничения на хоспитализациите за тези пациенти. Контрол е абсолютно задължителен, но настоящото предложение на Касата е неприемливо. Необходимо е да се намери друга методика за осъществяване на ефективен такъв, който да не е за сметка на пациентите”, заявява д-р Грозев.
