Проф. д-р Милчо Минчев ръководи Отделението за трансплантация на хемопоетични стволови клетки в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ).
Той е водещ специалист с международно признат опит и експертиза, член на Transplantation Society, American Association of Tissue Banks, International Society for Cryobiology, International Society of Blood Transfusion, International Society for Artificial Organs и Българското медицинско сдружение по хематология. Автор е на 6 защитени патента в САЩ, Канада, Азия, Южна Африка и ЕС. В период 2000-2006 е бил професор и завеждащ Лаборатория по туморна имунология в Университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон.
Проф. Минчев, моля да посочите какви са възможностите и предимствата на лечението с плазма при пациенти с COVID-19? Има ли рискове при него и в кои случаи той е неприложим?
Кръвната плазма е течната съставка на кръвта. Тя съдържа белтъчни молекули, изпълняващи различни функции, една от които е, че тя е част от имунната защита, осъществявана от т.н. антитела – имуноглобулини. Антитела се образуват след всяка прекарана инфекция, била тя бактериална, вирусна, като те съставляват хуморалната част от имунитета. Логиката предполага, че антитела се формират и след инфекция с коронавирус 19 (SARS-CoV-2) и при преболедували и оздравели болни те са били ефективни в контролиране на инфекцията. В такъв смисъл преливането на плазма от реконвалесцентни болни след заболяване с този вирус би трябвало да има терапевтичен ефект, основаващ се на т.н. пасивна имунизация – т.е. вливането на антитела неутрализиращи причинителя на заболяването. Рисковете са същите, които се наблюдават при кръвопреливане или преливане на плазма – например за лечение на пациенти с дефицити в коагулационната система.
Има ли натрупан успешен предхождащ опит при лечение с плазма на други инфекции – вирусни, бактериални, комбинирани?
Има достатъчно натрупан опит при лечение на други инфекциозни заболявания с причинители като вируса Ебола, H1N1 – вируса на т.нар. „свински грип“, MERS-CoV, пневмония след инфекция с H5N1 – т.нар. „птичи грип“. В България хиперимунна плазма, получена след имунизация на здрави дарители, се използваше успешно още през 80-те години на миналия век за лечение на сепсис, причинен от стафилококи или грам-отрицателни бактерии.
Технологично сложен ли е процесът на получаване на плазма за терапевтични цели?
Не. Кръвна плазма може да се получи в процеса на рутинната обработка на кръв, извършваща се в центровете по трансфузионна хематология или чрез апарати за плазмафереза. В Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София имаме подходяща апаратура и подготвени специалисти за получаване на кръвна плазма чрез плазмафереза.
Моля да се спрете на етичните аспекти на това лечение – съгласие на донора, информирано съгласие на пациента?
Етичните моменти за получаване на плазма и нейното приложение на пациенти не се отличават от тези за кръводаряване от здрави дарители и приложение на кръв и кръвни компоненти при лечение на пациенти, изискващи такова.
Организационно подготвена ли е страната ни за въвеждането на този подход?
Да.
В кои национални стандарти трябва да се включи метода, за да може той да бъде прилаган в нашите лечебни заведения?
В стандартите по трансфузионна хематология и в стандартите на тези клинични дисциплини, занимаващи се с лечение на инфекция със SARS-CoV-2 и настъпващите усложнения..
Приложим ли е методът при деца и юноши?
Да, подобно на приложението на останалите кръвни компоненти.
Лечението с плазма само като монотерапия ли може да се прилага или и в комбинация с медикаментозни подходи – антибиотично, с антималарици, с биологични и биоподобни средства?
Може да се прилага като монотерапия или като комбинация с други терапевтични прийоми в зависимост от преценката на терапевтичния екип.
Кои страни да момента са съобщили за успешно прилагане на лечението с плазма при пациенти с COVID-19?
САЩ, Великобритания, Италия, Китай и други.
