Пловдив е домакин на едно от най-големите събития на имунологичната общност в България и Европа. Медицински университет Пловдив е главен организатор на Конгреса по имунология. Форумът събира на едно място специалистите, работещи във фундаменталната, приложната и клинична имунология. По време на конгреса всички специалисти имат възможността да се запознаят с последните достижения в тази област, както по света, така и в нашата страна.
Участниците в конгреса тази година са около 150, сред тях са и 12 гост лектори от Европа и Америка, изтъкнати специалисти в областта на имунологията. Именно имунологията е едно от най-бързо развиващите се звена в науката и медицината. То е и изключително полезно за хората. „Целта на учените е чрез познанията, с опита и възможностите, които имаме в България, да помагат на пациентите да бъдат по-здрави и да боледуват по-малко. Важно е всеки от нас да се научи да се грижи за своята имунна система, защото тя ни е необходима през целия живот”, заяви проф. Мариана Мурджева, която е зам.-ректор по „Международно сътрудничество” и ръководител на катедра „Имунология“ в МУ-Пловдив.
Освен като организатор на конгреса, Медицински университет участва в този процес и с представянето на научната си дейност, свързана с имунологичните проучвания, които се правят в много катедри. В програмата на конгреса висшето учебно заведение представя различни теми, свързани с автоимунитета, с вродените имунни дефицити, с ролята на различни молекули в постоперативните усложнения при някои пациенти и инфекциозната имунология.
Конгресът се провежда на всеки четири години. Това е петото му издание с национално участие, в това число и 12 чуждестранни ректори. Събитието е важно не само за имунологичната гилдия, защото това е мястото, където специалистите представят своите научни постижения и проблемите, които ги вълнуват като научни изследователи.
„Този конгрес събира и интегрира хора от други специалности, с които работят. Представя и философията на дейността на специалистите. Тя не е свързана само с експериментите в лабораториите, но и към медицината, медикобиологичните дисциплини и най-вече към обществото”, каза по време на конгреса проф. Мария Николова, която е съпредседател на Българското дружество по имунология при Националния център по заразни и паразитни болести-София.
На практика имунологията присъства във всички медицински специалности. Затова учените са обхванали широк кръг от теми, които вълнуват почти всички медицински специалисти. Отразени са инфекциозната имунология, първичните имунни дефицити, транслантологията, онкоимунологията. Вече има създадено училище по имунология.
„Неговата цел е да организира младите учени да се сблъскат с реални проблеми, които са в основата на науката и които да се срещат отрано с учените, които промотират науката сред младите учени”, сподели доцент Андрей Чорбанов, който е ръководител на департамент по имунология при БАН и съпредседател на Българското дружество по имунология.
Той твърди, че това е една добра възможност на място да се организират мероприятия, в които да участват чуждестранни учени, хора с много богат опит и като организатори, и като учени, за да могат да имат активност и тук на местна почва. В противен случай младите кадри посещават чуждестранни училища в Европа и впоследствие остават там.
Училището по имунология е организирано изцяло с подкрепата на Европейската федерация на имунологичната асоциация, която изцяло финансира участието на хората в нея. Сред официалните гост лектори на конгреса бе и австрийският проф. д-р Ханнес Стокингер, който ръководи Катедрата по молекулярна имунология при Медицинския университет във Виена. Според него нивото на всички местни и чуждестранни лектори е много високо. Той остана с отлични впечатления от нивото на младите български презентатори на ниво докторанти и посдокторанти. Това, което България няма е петрол и природен газ, но това, което има България е мозъци, подчерта австрийският учен. И добави, че е важно да има изградена система, условия и добра база за младите учени след обучението си да останат в България и да продължат професионалното си развитие на местна почва.
