Национална програма за психично здраве 2017 – 2023 бе обсъдена на национална среща на експерти от областта на психичното здраве, администратори на психично-здравни програми и услуги и НПО. В срещата участва и д-р Мат Мюйен – регионален съветник по въпросите на психичното здраве на СЗО, който представя европейските практики. Целта на форума е да се обсъдят и приемат консенсусни предложения за различните параметри на Програмата, която в окончателния си вариант да бъде съгласувана между институциите и предложена за одобрение и приемане от Министерски съвет. Очакванията са дейностите в нея да бъдат адекватно остойностени и финансирани.
През последните десетина години в системата на психично-здравната помощ се създадоха нови взаимоотношения между различните изпълнители на психично-здравни услуги и се появиха нови предизвикателства.
Сегашната мрежа от психично-здравни услуги не отразява реалните нужди на населението от психиатрична помощ и не предоставя възможности за комплексно лечение. Стационарите се разкриват в случайни сгради и помещения, които се пригаждат най-често несполучливо поради оскъдните средства, а териториалното им разпределение е хаотично. Има райони с по няколко болници, а в други населени места психиатричните стационари са отдалечени на стотици километри.
Цели на Националната програма за психично здраве 2017 – 2023 г.
• Да намали заболяемостта и болестността от психични заболявания
• Да намали смъртността, свързана с психични заболявания
• Да намали другите неблагоприятни последици от психичните разстройства: лошо физическо здраве, нарушено психосоциално функциониране, лошо социално положение, обременяване на семейството
• Да подобри качеството на психиатричните услуги и интервенции и да изгради механизми за контрол и мониторинг на диагностично-лечебния процес
• Да промени негативното възприемане на жертвите на психичната болест от страна на общността и да подобри качеството на живота на психичноболните
• Да интегрира максимално процеса на психиатрично обслужване в цялостната система на здравни грижи в страната
• Да осигури нужните условия за интегриране на психиатричните услуги в болнични и извънболнични здравни служби чрез интегриране на определен брой психиатрични дейности в пакета на общопрактикуващите лекари и амбулаторните служби
• Да създаде възможности за сътрудничество между медицинските, социалните, образователните и др. структури в страната, обслужващи едни и същи групи лица с психични разстройства
• Да изследва причините, последствията и грижите, свързани с конкретни психични разстройства
• Да намали процента на рехоспитализирани болни с 1/3 в рамките на действие на програмата
• Да повиши разпознаваемостта на психично-здравните потребности с 50%
Състояние на психиатричната помощ в България
• Стационарна психиатрична помощ – общо 4929 легла (10,2% от всички легла)
• 12 държавни психиатрични болници (ДПБ) с 2383 легла
• 12 центъра за психично здраве (ЦПЗ) с 1585 легла
• 5 психиатрични клиники (към университетски болници) с 519 легла
• 17 психиатрични отделения към многопрофилни болници с 430 легла
• Детско-юношеска психиатрия – две университетски клиники, стационарни легла в София, Варна и Търговище; амбулаторни центрове в София, Варна, Русе, Пловдив, Търговище, Кюстендил и Плевен
• Дневни центрове, защитени жилища и предоставяните от тях услуги в областта на психичното здраве, разкривани по Закона за социалното подпомагане
Човешки ресурси
През 2015 г. в България активно практикуват професията 517 психиатри (7,2/100 000)
• 79% работят в психиатрични стационари
• 21% работят в амбулаторни служби
• Броят на детските психиатри е 26
• В системата на психиатричната помощ работят 1151 медицински сестри, 84 фелдшери, 134 психолози, 56 социални работници и други
Основни недостатъци на психиатричното обслужване
• Фрагментарно, несистемно и неотчитащо индивидуалните нужди на пациентите
• Липсва задоволителна категоризация и профилиране на услугите
• Неравномерно географско разпределение
• Липса на приемственост и комплексност
• Необвързаност на амбулаторната дейност с останалата мрежа от услуги
• Няма система за оценка на ефективността
• Преобладава медицинският модел за психичната болест
• Липсват програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието, проблеми в нервнопсихичното развитие, поведенчески и емоционални разстройства
• Липса на възможности за сдружаване на психичноболните в организации
• Крайно недостатъчни разходи за психиатрична помощ (около 2% от общите разходи за здравеопазване)
• Висока степен на психиатрична стигма
• Дискриминиращо законодателство
• Недостатъчна информираност сред населението за психичните разстройства
Актуална статистика
• През 2015 г. са осъществени 52 845 хоспитализации, което е 2,3% от общия брой на хоспитализациите в страната. Най-много са лицата между 18 и 65 години – 44 497 (3,7% от общата хоспитализация в тази възраст); следва възрастовата група до 18 г. – 2 672 (0,9% от общата хоспитализация в тази възраст), и лицата над 65 г. – 5 676 (0,7% от общата хоспитализация в тази възраст).
• 40% от стационарно лекуваните пациенти са болни от шизофрения и шизотипно разстройство, следват болните с афективни психози, тревожни разстройства и синдром на алкохолна зависимост.
• Първичните хоспитализации са най-малко при болните с афективни психози (10%), следвани от шизофрения (12,6%), и от пациентите с депресивни разстройства (18%).
• Около 11% са хоспитализираните пациенти със зависимост. Голяма част от тези болни се ре-хоспитализират многократно.
• През 2015 г. средният за страната болничен престой е 27,2 дни.
