Намалява броят на живородените деца и коефициентът на обща раждаемост в България. Това сочат данни на НСИ към 31-ви декември 2016 г., а сравнението е с предходната 2015 г.
Добрата новина е, че намалява също така броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, както и детската смъртност.
През 2016 г. в страната са регистрирани 65 446 родени деца, като от тях 64 984 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 966 деца, или с 1.5%, отбелязват от Националния статистически институт.
Броят на живородените момчета е с 1766 по-голям от този на живородените
момичета, или на 1000 родени момчета се падат 947 момичета, отбелязват от НСИ.
Очаквано, данните за раждаемостта сочат още, че тя е по-голяма в градовете, отколкото в селата, съответно с коефициент 9.3‰ и 8.5‰.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в област Сливен – 12.2‰. Това е и регионът с най-ниска възраст на майките – средно 23,4 години. Втората област с най-висока раждаемост е София, с коефициент 10.2‰, следвана от Варна и Бургас – по 9.6‰. В осемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово (6.4‰) и Видин (6.2‰).
Коефициентът на раждаемост сочи, че страната ни е около средното за ЕС, където за 2015 г. той е 10.0‰ по данни на Евростат.
Най-високо равнище на раждаемост в европейските страни има Ирландия – 14.0‰, следват Франция (12.0‰) и Обединеното кралство (11.9‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 8.0‰.
През 2016 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3249 и спрямо 2015 г. се увеличава със 168 деца, сочат още данните на НСИ. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години – от 1705 през 2015 г. на 1947 през 2016 година.
Половината (50.5%) от ражданията през 2016 г. са първи за майката, 36.5% – втори, а 12.6% – трети и от по-висока поредност.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26.9 години през 2015 г. на 27.0 години през 2016 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 29.8 години за област София до 23.4 години за област Сливен.
Броят на умрелите лица през 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност – 15.1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 2537, или с 2.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо, отбелязват от статистическия институт.
Смъртността сред мъжете (16.2‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със
смъртността сред жените (14.0‰). През 2016 г. на 1000 жени умират 1091 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е близо два пъти по-висок в селата (21.1‰) отколкото в градовете (12.9‰).
Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2015 г. е 10.2‰. Равнището на общата
смъртност на населението в България е най-високо сред европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия – 6.4‰, Кипър – 6.9‰, и Люксембург – 7.0‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия и Литва – по 14.4‰.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин – 23.1‰, и Монтана – 21.3‰. В десет области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е тя в столицата – 11.7‰.
Показателят за преждевременната смъртност през 2016 г. (21.8%) се увеличава спрямо предходната 2015 г. (21.4%). В стойностите на показателя за преждевременната смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 14.2% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 28.7%, сочат още данните на НСИ.
През 2016 г. в страната са починали 423 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.5‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 г. – 10.4‰, а през 2015 г. – 6.6‰.
В регионален аспект през 2016 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска
смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Разград – 2.1‰, и София (столица) – 2.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Ямбол (12.9‰) и Кюстендил (12.8‰).
Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в
градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2014 – 2016 г., е 74.7 години и спрямо предходния период (2013 – 2015 г.) се увеличава с 0.2 години.
Средната продължителност на живота при мъжете е 71.2 години, докато при жените е със 7 години по-висока – 78.2 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.9 години по-висока за населението в градовете (75.5 години) отколкото за населението в селата (72.6 години).
През 2016 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 42 596 души. През 2016 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (-1.5‰) и Сливен (-2.4‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен
прираст е област Видин – минус 16.9‰, следвана от областите Монтана (-13.2‰) и Кюстендил (-13.0‰). В седем области населението намалява с над 10 на 1000 души през 2016 година.
Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2015 г. е минус 0.2‰.
Шестнадесет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (7.6‰), Кипър (3.9‰) и Люксембург (3.7‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Унгария и Хърватия – по минус 4.0‰.
