Национална научна програма „Електронно здравеопазване в България“ бе одобрена на днешното заседание на Министерски съвет. Заедно с нея министрите дадоха старт и на още две програми, които имат пряко отношение към модернизацията и развитието на здравния сектор – „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“ и „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“. Общо утвърдените днес програми са 11 и засягат всички сфери на икономиката, образованието, научните изследвания и културата.
Програмите са разработени съгласувано със секторните политики на редица министерства, поясняват от правителството. Научните дейности са определени след постигнато съгласие между висшите училища и научните организации в България за съвместно изпълнение на заложените в тях цели, допълват оттам и подчертават, че с изпълнението им ще се постигне преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на научноизследователския потенциал, споделено използване на изградена инфраструктура, концентрацията на финансови ресурси за решаване на важни за обществото проблеми и избягване на двойното финансиране.
Освен намиране на компетентни решения, програмите ще допринесат за насърчаване реализацията на младите учени в организации, занимаващи се с научна дейност в страната, нарастване броя на учените в България, дългосрочна реинтеграция на научната диаспора в български научни и научно-образователни институции и повишаване на трансфера на знания, категорични са от Министерски съвет. Две от одобрените днес национални програми са насочени изцяло към гарантиране на нови възможности за учените, ангажирани с изследвателски проекти. Това са програма “Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука“ (ВИХРЕН) и програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ).
На заседанието си днес министрите одобриха и допълнителни 1,5 млн. лв. за стипендии на студентите, докторантите и специализантите от университетите за 2018 г. Целта е тези средства да окажат положително въздействие за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени изследователи и преподаватели. Средствата ще се разпределят от ректорите на държавните висши училища. Те са насочени към докторантите с положителни атестации и ще се изплащат еднократно въз основа на броя на месеците, за които са получени тези оценки. Мерките, предвидени за младите в науката са разписани в Националната научна програма „Млади учени и постдокторанти“.
