Националната пациентска организация за пореден път изразява своето безпокойство относно случващото се с граждани с деменция и умствена изостаналост, настанени в специализирани институции и полагащите им се новоразкрити социални услуги в общността. Случаят, оповестен от Нова телевизия, за насилие в дома за възрастни хора с деменция в гр. Пловдив ни провокира отново, като отговаряща за пациентската общност организация, да изразим ясно своята позиция.
От получаваната информация в НПО е видно, че деинституционализацията и процеса на закриване на домовете за възрастни хора с деменция и умствена изостаналост е по-скоро формален. Заменят се стари сгради с по-реновирани, но тази промяна не води до подобряване на грижата за тези пациенти. Често „новите“ социални услуги се предоставят във вече „закритите“ институции, като се подменя оборудването и се извършва ремонт, но персоналът и квалификацията му остава същите.
В домовете за възрастни хора с умствена изостаналост и деменция, или заменилите ги центрове, работят нископлатени, често недостатъчно квалифицирани служители.
Контролът на тези места е фокусиран върху проверки по документи, а често не се спазват елементарни стандарти. Правилата на поведение и грижа се определят от опита и практиката на служителите и има сериозно разминаване между утвърдените световни стандарти и практиките, прилагани в тези центрове.
Пациентите, които са с деменция или умствена изостаналост, са жертви на насилие, принудително ограничаване, връзване, често ненужна свръхмедикация, както и физическа злоупотреба. Това остава скрито за обществото, защото няма публичен контрол върху тези центрове.
Лекарската грижа в тези нови центрове е сведена до минимум, като често не отговаря на потребностите на пациентите. Не са малко случаите, в които на пациенти се поставят неточни диагнози, а грижата за тях е поверена основно на болногледачи и медицински сестри, като лекарското присъствие е формално.
Трябва да подчертаем, че каквито и средства да се инвестират в деинституционализацията на хората с деменция и умствена изостаналост, това не променя наложеното с години отношение към тях като към хора „втора ръка“. Освен липсата на качествени специалисти, затворените за публичен достъп и контрол центрове създават усещането за безнадеждност и обреченост у настанените в тях хора. Това от своя страна е предпоставка за проява на насилие и злоупотреби от страна на персонала.
Според нас, като пациентска организация, решението на проблемите в държавната грижа за хора с деменция и умствена изостаналост трябва да е в 2 посоки: от една страна контрол – гарантирането на публичен достъп, системни проверки от страна на Министерството на труда и социалната политика, както и системни проверки от структурите на Министерството на здравеопазването. Гражданските организации също трябва да бъдат гарант за добрата грижа в тези затворени места.
От друга страна – изготвяне и приложение на Програма за квалификация и преквалификация на служителите в центровете за грижа, като партньорство между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, с включване на добрите европейски/ световни практики за грижа за хора с деменция и умствена изостаналост.
За нас всяко човешко същество заслужава и има право на достойно отношение и качествени здравни грижи, а всяка проява на насилие и отклонение от тези норми е недопустима.
