При липса на сключен Колективен трудов договор (КТД) минималното възнаграждение на персонала в лечебните заведения да е не по-малко от предвиденото в действащия отраслов КТД, а при липса на такъв – не по-малко от предвиденото в последния сключен колективен трудов договор, увеличено с процентното увеличение на средната годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности и сектори на национално ниво за последните две календарни години, за които има публикувани официални данни от НСИ. Това предлагат от МЗ в становището си в работната група по изготвянето на общ законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, с който да бъдат регламентирани заплатите на медиците.
От Министерството смятат, че този подход ще осигури „еднозначно прилагане на законовата норма, ще създаде предвидимост на финансовия ефект върху държавния бюджет и бюджета на НЗОК, ще ограничи необходимостта от ежемесечни или тримесечни индексации, като евентуалната корекция ще се извършва веднъж годишно, при публикуване на официални данни за показателя от НСИ“. Към момента, последните публикувани официални данни от Националния статистически институт за последните две календарни години за показателя средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности и сектори на национално ниво са за 2023 и 2024 г., а процентното увеличение за периода е 13,9%.
„Считаме, че с предложената редакция едновременно се защитават и интересите на персонала в лечебните заведения, и се гарантира устойчивост и предвидимост за системата на здравеопазването и публичните финанси“, казват от Министерството.
В отговор на предложението от ИК „Бъдеще в България“ заявяват, че то предизвиква съмнението дали и защо ще бъде спазван този закон, като се вземе предвид съществуването на такъв член в Кодекса на труда, който по смисъла си е еднакъв с предложения.
От Национално сдружение на общините пък са категорични, че въвеждането на задължителни минимални размери на заплатите без съответна промяна в структурата на финансирането на болниците, би довело до тежко влошаване на финансовото състояние на общинските болници и съществува реален риск част от тях да преустановят дейността си.
„Увеличението на възнагражденията трябва да бъде реализирано при ясно разписано и устойчиво финансиране. Това е необходимо, за да не се допусне риск от натрупване на задължения, закриване на общински болници и допълнително финансово напрежение в системата, както и да се гарантира, че повишенията ще бъдат реални, предвидими и дългосрочни.
В последните години се наблюдава сериозен недостиг на лекари и медицински специалисти в лечебните заведения, особено в малките общини. Увеличението на възнагражденията е необходима стъпка за задържане на съществуващия персонал, както и за привличане на нови специалисти в системата, в т.ч. млади лекари и специализанти, но трябва да бъде съчетано с ясна и дългосрочно предвидима държавна политика за финансиране, която да гарантира стабилност на системата.
Предложените текстове за законово регламентиране на възнагражденията на заетите в лечебните заведения за болнична помощ не са обосновани с анализ на икономическите, социалните и другите публични разходи, необходими за реализирането на законодателната инициатива. Не е отчетена организацията на финансирането на здравната система, различията, произтичащи от разположението, собствеността, профила и структурата на разходите на лечебните заведения, както и натрупаните задължения. Не е предоставена и необходимата информация, за да се прецени дали предложените изменения ще облекчат или утежнят регулаторната среда и дали са устойчиви в дългосрочен план. Предложението за законово определяне на размера на основна работна заплата, без да е основано на конкретни разчети и оценката на въздействието върху финансовото състояние на лечебните заведения създава риск за тяхното функциониране“, казват от НСОРБ.
Становището се позовава на анализ на финансовите показатели на общинските лечебни заведения за болнична помощ за 2-рото тримесечие на 2025 година по публични данни на МЗ и изготвени оценки на въздействието на общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения върху финансовите показатели на 119 общински лечебни заведения за болнична помощ от които 71 МБАЛ (общинска собственост) за 2-рото тримесечие на 2025 година.
„Публикуваните данни на МЗ за финансовите показатели на общинските лечебни заведения за болнична помощ към 2-то тримесечие на 2025 г. показват, че разходите за персонал, лекарствени продукти, медицински изделия и издръжка формират над 90% от общите разходи, а делът им в приходите е също около 90–92%. Това на практика изключва възможността за значително увеличение на възнагражденията в общинските болници без осигуряване на гарантирани допълнителни източници на финансиране.
През 2024 г. средното съотношение приходи и разходи на общинските болници е едва около 1.04 (4% излишък), а към второто тримесечие на 2025 г. този показател вече спада до 1.02. Практически всички постъпления се изразходват за покриване на текущите нужди, като възможността за акумулиране на резерви е изчерпана. Разходите за персонал вече заемат около половината от общата структура на разходите, което прави системата изключително чувствителна към всяко нарастване на заплатите.
Данните показват, че натрупаният дълг на общинските болници е над 213 млн. лв., от които приблизително 12 млн. лв. са просрочени задължения. Новите изисквания за повишаване на възнагражденията, предложени в горецитирания обединен законопроект, ако не бъдат съпроводени с компенсаторен механизъм за целевото им финансиране, неминуемо ще доведат до увеличаване на дълга и до невъзможност за редовно обслужване на задълженията към доставчици на медикаменти и услуги, а оттам и до риск от влошаване общото качество на грижата по време на болничния престой на пациентите. Към това се добавя и ниската заетост на леглата в общинските болници, която средно е в диапазона 55–60%.
Причината е високата конкуренция от страна на по-големите държавни и частни лечебни заведения, концентрирани в областните центрове. Ниската заетост се отразява пряко на приходите и ограничава възможностите на болниците да покриват дори текущите си разходи.
Текущата ситуация показва, че при действащите лимити и цени на клиничните пътеки, общинските лечебни заведения за болнична помощ са поставени в обективна невъзможност да поемат допълнителни разходи, произтичащи от увеличението на трудовите възнаграждения. Сегашният модел на финансиране не отчита реалните икономически условия и не осигурява адекватен ресурс за поддържане на нормален ритъм на работа в тези лечебни заведения. Цените по клиничните пътеки са изключително занижени спрямо реалните разходи за лечение, а в съчетание с лимитираните обеми, това създава сериозен финансов дисбаланс“, пише в анализа на НСОРБ
