„Ние, хората, улесняваме мутирането на коронавируса, тъй като той намира почва да се размножава и развива сред многобройното неваксинирано население в България. Друг основен проблем е ниското ниво на тестване, като голяма част от пациентите продължават да бъдат източник на инфекцията, без да са диагностицирани“. Това заяви пред журналисти вирусологът проф. Радка Аргирова, председател на Българското научно дружество по клинична вирусология и съветник на премиера Кирил Петков.
Тя обърна внимание на факта, че вирусът SARS-CoV-2 със своите разновидности не става по-слабо вирулентен с времето.
„Напротив – с всяка нова разновидност заразяването става по-бързо и лесно, но протичането на COVID 19 е сравнително по-леко“, посочи специалистката.
По думите й, докато в началото на епидемията борбата на медиците е била за спасяване на човешки животи, сега лечебните заведения са препълнени с пациенти, които имат усложнения от инфекцията.
„Симптоматиката на дългия COVID е свързана с обостряне на съществуващи заболявания или отключване на нови – диабет, бъбречна недостатъчност, миокардити и перикардити и др. COVID 19 може да увредят всички органи и системи на човешкия организъм“, обясни вирусологът.
Проф.. Нина Янчева, началник на отделение в СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ и ръководител на Катедрата по инфекциозни, паразитни и тропически болести в МУ – София обясни, че все повече хора търсят помощ след прекаран COVID, като медиците наблюдават повече от 50 прояви на инфекцията след острата й фаза. Сред тях са делириум (при възрастни хора, и то като единствен симптом), остър панкреатит, бъбречна недостатъчност, тромбози и тромбофлебити, обриви, наподобяващи тези при морбили и варицела, синдром на Гилен-Баре и много други.
„Най-често засегнати са жени във възрастта между 40 и 54 години“, каза доц. Янчева. Тя отбеляза, че се обострят стари хронични заболявания и се появяват нови, и това най-често са сериозни увреждания като диабет, проблеми от страна на бъбреците, автоимунни заболявания. По думите на доц. Янчева по-голямата част от хоспитализираните са неваксинирани.
В домашното лечение на COVID у нас са допускани груби грешки, като например масово прилагания антибиотик азитромицин, както и отхвърлените ивермектин и хидроксихлорокин, посочи проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация.
Що се отнася до новите медикаменти, те ще бъдат налични у нас до края на тази година, но трябва да се знае, че ако не се приложат в съвсем ранната фаза на инфекцията – в първите 3 до 5 дни, лечението с тях ще бъде безсмислено и няма да има ефект.
