Разходите за здравеопазване за тази година достигат почти 4 млрд. лева, спомена проф. Петко Салчев от Националния център за обществено здраве и анализи по време на дискусия за прозрачността в здравеопазването.
Основен спор относно прозрачността на една система е какви средства се изразходват, как се разпределят и контролират, в същото време никой не може да каже с точност колко са здравноосигурените лица в момента в страната, подчерта той.
Трябва да се промени моделът на финансиране и да има ясна регулаторна рамка при лекарствената политика, каза проф. Даниел Вълчев от Центъра за правни инициативи. Бившият министър на образованието коментира, че здравеопазването и образованието са близки системи и трябва да се водят от два основни принципа – качество на услугата и достъп до съответното заведение.
През 1989 г. населението в България е било 9 млн. души, имало е 3000 училища и 350 болници. 30 години по-късно населението е намаляло с близо ¼, училищата са 2200, а болниците са нараснали с около 20%, коментира той.
Според него правилно е да се премине плавно от осигурителен към застрахователен тип финансиране в здравеопазването. Най-важно е въвеждането на делегиран бюджет на здравнитеосигурителни каси. “Ако директор на РЗОК има 10 % преразход на обществени средства, трябва да бъдат отстранен от позицията.”, е мнението на проф. Вълчев.
„Много пъти е правен опит да се разбере какво харчат лечебните заведения и какви са реалните им финансови отчети“, каза д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО. “Отговорът винаги е бил, че са търговски дружества и това е търговска тайна. Те ползват публичен ресурс, а прикриват информация като например защо пациентите доплащат в болниците.” коментира той. Добрите западни модели показват, че лечебните заведения трябва да имат добър обществен контрол, допълни Хасърджиев.
Според доц. Любомира Коева от Катедрата по икономика и управление на здравеопазването в МУ-Варна има подобрения в здравно-политическия процес, наличността на публично-достъпните данни и в засилването на публичния контрол. Според нея положителен признак в тази насока са учредяването на съвета „Партньорство за здраве” през 2015 г. и уеб порталът на Министерския съвет за публични консултации.
От друга страна, липсва интегрирана информационна система в здравеопазването, подчерта тя, заради което и не се знае точният брой на здравноосигурени и съответно неосигурени лица в момента. „По данни на НЗОК 50% от здравнонеосигурените лица живеят в чужбина, 25% са безработни и нямат възможност да плащат, а останалите 25% могат да плащат, но не искат.”, посочи доц. Коева.
Дискусията се проведе по повод създаването на “Индекс на болниците” в някои социално значими специалности, проект на clinica.bg и “Галъп интернешънъл“. Индексът предоставя данни за дейността на лечебните заведения по НЗОК в 3 медицински направления: онкология, инвазивна кардиология и неврология, което е добър пример какво трябва да предприеме НЗОК по отношение на всички медицински дейности, които финансира и какво следва да съдържа сайтът на една обществено финансирана институция и не само, за да се разчита на прозрачност в управлението на здравната система и гарантиране на едно от основните права на гражданите получаването на медицинска помощ и възможност за извършване на информиран избор за лечение от пациентите.
Част от основните изводи, направени при създаване на “Индекса на болниците” са известни и достатъчно коментирани в публичното простраство през последните години: броят на лечебните заведения, които предоставят лечение в тези три направления, е увеличен; налична е липса на комплексност на предоставяните медицински услуги; има неравномерно покритие на 28-те области с предоставяне на медицинските услуги; установяват се сериозни различия в обема на извършените медицински дейности от отделните болници; такива се наблюдават и по отношение стойността на медикаментозната онкотерапия в отделните лечебни заведения; достъпността на медицинските услуги невинаги е гарантирана заради наличието на доплащане на медицинските услуги и др.
Липсата на интегрирана информационна система в здравеопазването, каквато би трябвало да даде електронното здравеопазване, толкова пъти отлагано за реализиране през годините, обещава преразход в здравната система, липса на прозрачност и недостъпност на медицинските услуги за българите. Затова говори невъзможността да се изведат водещи данни като брой на здравноосигурени и здравнонеосигурени към даден момент и невъзможност за провеждането на елементарен анализ, оттам и корекция на практикуваните методи в системата.
