„Нещата в здравната система никак не са добре. Голяма част от болниците са лошо управлявани, намират се в лошо състояние и не предоставят качеството на медицинската услуга, което се очаква.“ Това заяви служебният министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров по време на днешното изслушване в парламента относно ваксинационния план и управлението на COVID-кризата.
„От началото на 2020 г. досега задълженията на държавните болници са 582 млн. лв., като просрочените от тях са 76 млн. лв. Същевременно от началото на 2020 г. тези лечебни заведения са получи от НЗОК за дейност 1,470 млрд. лв. за дейност. Отделно от това са получили допълнително субсидиране от 325 млн. лв. под формата на капиталови разходи, директни субсидии за неблагоприятни условия, доплащане до 85% от изработената им за януари 2020 г. дейност, включително за директно изплащане на заплати и др. Т.е. в рамките на година и 6 месеца 60 болници са били финансирани с 1,725 млрд. лв. Въпреки това щедро финансиране, финансовото им състояние не се различава от преди пандемията. Това говори за неефективност и лошо управление като цяло. Дотолкова лошо, че там, където болниците са в ситуация на фактически фалит – някои университетски болници – би трябвало управителите им да ги обявят в несъстоятелност. Може да промените всичко, включително и вида на регистрация, но това няма да промени нито качеството на управлението, нито ефективността на медицинската помощ“, коментира д-р Кацаров.
В отговор на депутата от БСП проф. Георги Михайлов, който заяви, че Законът за публичните предприятия е неадекватен, тъй като не може принципалът да не може да управлява ръководствата на лечебните заведения и трябва да се предприемат законодателни действия за преодоляването на проблемите в ръководствата на държавните болници, служебният министър заяви, че има нужда от по-съществена реформа.
„Министърът, в качеството си на собственик, е в конфликт на интереси. Трябва да се види дали министърът на здравеопазването трябва да е принципал, дали болниците трябва да бъдат държавни и дали областните болници да не бъдат дадени за управление в общините. Сега начинът, по който се попълват съветите на директорите, се превръща в начин за удовлетворяване на партийни интереси“, заяви д-р Кацаров.
„Това е само едната страна на нещата. Това няма да реши голяма част от проблемите като доплащането от страна на пациентите, диспропорциите между специалностите, както и между болнична и извънболнична помощ. Централизираният модел на финансиране трябва да бъде променен, да се върнем към принципа „парите следват пациента“. Само така ще гарантираме, че те ще отидат там, където иска потребителят. Ние се превърнахме от система за задоволяване на потребителите в системата за задоволяване на доставчиците за услуги. Така изградена система не работи в интерес на пациентите, а само за група хора, които са доволни да усвояват бюджетни субсидии“, каза още той.
Проф. Михайлов обаче беше категоричен, че здравеопазването е част от националната сигурност и държавата „не може да се отдръпва и на йота от него“. „Докато болниците са търговски дружества и здравето – стока, здравеопазването ще продължава да е на това дередже“, допълни и колегата му от парламентарната група на БСП Минчо Христов.
Д-р Ивайло Христов от ИТН беше категоричен, че групата му ще предложи нов закон за лечебните заведения, „защото от този нищо не става“, но помоли министъра да вземе мерки чрез ИАМН и прокуратурата заради фалшивите сертификати за ваксинация, чиято цена вече била паднала на 50 лв.
„Целта на Демократична България не е да закрепим в закона определен ваксинационен план, а да закрепим в закона планирането, за да няма свободни съчинения, които не ползват здравето на нацията. Системата смачква министрите много бързо, защото системата не работи планомерно. В здравеопазването няма наши и ваши, да работим заедно, за да може хората да са здрави и работоспособни, а оттам ще тръгне и икономиката“, заяви на свой ред при заключителните изказвания депутатът от ДБ д-р Александър Симидчиев.
Д-р Джевдет Чакъров от ДПС пък беше категоричен, че има потребност както от клинична пътека за пост-COVID, така и от цялостна реформа на системата. „Ние от години призоваваме за надпартиен консенсус, за да се извърши така нужната реформа. Министърът има визия, каквато ние от ДПС сме предлагали през годините – тежестта на системата да бъде изнесена в доболничната помощ“, отбеляза той.
