Близо 280 000 пациенти у нас преминават годишно по клинични пътеки през отделенията по неврология и неврохирургия, ортопедия и травматология, кардиология, неинвазивна кардиология, кардиохирургия и ревматология и неонатология. Същевременно рехабилитационно лечение са провели едва около 140 000 болни. Това показва проучване на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация за 2018 г.
Според Асоциацията резултатите показват, че има голям брой пациенти, които се нуждаят от рехабилитационно лечение, но така и не са го провели. От организацията подчертават, че своевременното възстановяване на здравословното състояние на пациента е основен фактор за по-бързото му връщане на работното място, както и за намаляване на временната му нетрудоспособност.
Те разкриват и друга смущаваща практика – отчита се дисбаланс в разпределянето на лимитите за болнична помощ между утвърдени болнични заведения и новопоявяващи се такива в различни краища на страната. Според асоциацията по този начин се формират съществени различия във финансирането на лечебните заведения, като непрекъснато се лимитират тези от държавният сектор.
От АФМР посочват и че от 8 години не са актуализирани цените на клиничните пътеки за физиотерапия и рехабилитация освен тези, засягащи рехабилитацията на деца и ЦНС.
От организацията посочват, че за разлика от непрекъснатия растеж на разходите за болнична помощ тези за рехабилитация намаляват – съответно от 3.95% за 2014 г. на 3.03% през 2017 г. Те подчертават, че стойността на клиничните пътеки по физиотерапия и рехабилитация покрива около 43% от реалните разходи.
От Асоциацията са обезпокоени и от нарастващата средна възраст на лекарите по физикална медицина и рехабилитация, които няма от кого да бъдат заместени. Според тях основната причина за това е липсата на остойностяване на медицинската услуга, критично ниските цени на клиничните пътеки и ниското заплащане на медицинския труд.
Заключенията на АФМР за настоящото състояние на физикалната и рехабилитационна медицина у нас са, че:
- има голям брой пациенти, които се нуждаят от рехабилитация, но не провеждат такова лечение, което води до продължително отсъствие от работното място и до отделянето на парични средства за временна нетрудоспособност.
- не се отделят необходимите средства за рехабилитация предвид големия брой нуждаещи се пациенти.
- трябва да бъде разработен механизъм за определяне на лимитите на клиничните пътеки, чрез който да се ликвидира дисбаланса в разпределянето на финансовите средства.
- необходим е икономически анализ, въз основа на който да се остойностят медицинските услуги и да се определи цената на клиничните пътеки.
