За първи път в света тази година на 17 септември се отбеляза Световен ден за безопасност на пациента. Инициативата е на СЗО – 194 държави членки гласуваха за такъв ден на сесия на Световната здравна организация през май 2019 г. Основната тема на тазгодишното събитие е „Безопасност на пациентите: глобален здравен приоритет“. На този ден знакови сгради в големите градове на света и в Европа ще бъдат осветени в оранжев цвят. От 20:30 ч. в оранжево ще грейне и Националният дворец на културата.
Денят се отбеляза в България с дискусия между пациентски организации и здравни експерти в аулата на университетска болница „Майчин дом” в София. Организатори бяха Офисът на СЗО в България със съдействието на Министерството на здравеопазването и онлайн платформата за социалнозначими заболявания Портал на пациента – www.portalnapacienta.bg.
„Неслучайно безопасността на пациента е приоритет на СЗО, обясни д-р Михаил Околийски от Офиса на СЗО в България. Всяка година настъпват 134 млн. нежелани събития в болниците на държави с ниски и средни доходи на глава от населението. Това води до 2,6 млн. смъртни случаи годишно. А в страните с високи доходи на глава от населението 1 на всеки 10 пациенти претърпява увреждане по време на болнично лечение. 1 000 000 са смъртните случаи при операция или в следоперативен период.” Сред причините за уврежданията при оказване на медицинска помощ д-р Околийски посочи неадекватните здравни системи с лошо проследяване на случаите и с липса на централизирана информационна система, както и претоварването на обществените фондове с разходи и професионалното прегаряне на медиците.
Експертът на Министерството на здравеопазването Весела Вучкова увери участниците в дискусията, че безопасността на пациентите е в синхрон с националните приоритети в здравеопазването. А това се постига в тясното сътрудничество на неправителствените организации и пациентите с медицинските специалисти и държавните институции.
Владимир Томов от Конфедерация „Защита на здравето” и Национален алианс по редки болести акцентира върху безопасността на клиничните изпитвания на лекарствата. „За съжаление едва за 5% от редките заболявания има лечение. За останалите 95% се разработват медикаменти и вкарват в клинични изпитвания, които да докажат безопасността и ефекта на лечението”, коментира Владимир Томов.
Петя Сотирова от отдел Информационен център на Здравната каса констатира колко е важна е информираността на пациентите за безопасността на тяхното лечение. „Пациентите се променят, стават по-активни. Така на националния зелен телефон 0814800 само от началото на годината са се обадили за консултации 13 997 души. За онлайн консултиране как да продължат лечението си са се обърнали 1543 души и 441 са посетили приемната на НЗОК. От 2018 г. е създаден и имейл на гражданите, на който те сигнализират за нередности в своето лечение”, съобщи Петя Сотирова и напомни, че зеленият телефон е безплатен за пациентите, дори и при обаждания от чужбина.
Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването напомни, че рискът за пациента при лечение не трябва да надвишава риска, ако не се лекува. „В развитите страни медицинските грешки се регистрират надлежно и анализират. Ако това не се прави, медицината се лишава от възможността да се учи от грешките си. У нас не е регламентирано регистрирането на случаите с нежелани увреждания и доставянето на обективна информация, без да се санкционират болниците и лекарите”, обясни д-р Кацаров. Той напомни, че само овластеният пациент да избира къде и при кого да се лекува, както и къде да се осигурява здравно, може да бъде активен участник и коректив на здравната система.
Върху уврежданията на пациентите от вътре болнични инфекции акцентира в презентацията си доц. д-р Росица Вачева-Добревска – председател на Българската асоциация за превенция и контрол на инфекциите „БулНозо”. „Вътреболничните инфекции и антибиотичната резистентност са двете главни заплахи за общественото здраве, защото от тях са засегнати 4 милиона пациенти годишно”, заяви доц. Вачева.
На липсата на безопасност за децата с диабет в детските градини и в училищата се спря Росица Пандова, която е председател на Сдружение „Култура и здраве без граници”. „Над 3000 са децата с диабет в България, но медицинските сестри в градини и училища не знаят и се страхуват да мерят кръвната захар и да поставят инсулин на децата при нужда. Същевременно по закон хронично болните деца имат право на обгрижване в учебните заведения”, напомни Росица Пандова.
Здравният икономист Аркади Шарков изтъкна ролята на недофинансираната здравна система у нас за риска от увреждане при оказване на медицински помощ. „2,84 милиарда лева внасяме всички ние в НЗОК, а държавата внася едва 1,39 милиарда за децата, пенсионерите и държавните служители. Липсата на адекватно финансиране поставя под въпрос качеството на лечението. Голям проблем е, че политиката в здравеопазването е базирана на емоции, вместо на факти и статистически данни”, съобщи Аркади Шарков.
На конкретен казус с лекарство, спряно от Американската агенция по безопасност на храните и лекарствата и от Европейската агенция по лекарствата заради наличие на канцерогенни съставки, съобщи Пенка Георгиева от Пациентски организации „Заедно с теб”, които са част от Европейската мрежа от НПО „Активни граждани”. Това лекарство на язвена болест (ранитидин) обаче продължава да се продава в аптечната мрежа и няма отговор от ИАЛ дали съдържа опасните примеси.
За опасната практика пациентите да се самодиагностицират и самолекуват чрез търсачката Гугъл и неблагонадеждни сайтове и социални мрежи алармира Мария Силяновска от Сдружението на засегнатите от болести на щитовидната жлеза ВИОМ. „Това самолечение дори при ракови заболявания води до увеличаване разходите на здравната система, защото увредените пациенти в крайна сметка отново стигат до лечение в болници”, коментира г-жа Силяновска. Тя предложи българските лекари да се научат да разговарят на достъпен език с пациентите или при липса на време да ги насочват към достоверна информация, базирана на научни доказателства, в сайтове като Портал на пациента.
Боряна Ботева от Сдружението за развитие на българското здравеопазване обяви създаването на портал за подаване на сигнали за липсващи лекарства www.moeto-lekarstvo.com. „От пускането му на 9 септември 2019 вече сме получили над 80 сигнала. Партнираме си с ИАЛ, която в едномесечен срок отговаря на всеки подал сигнал”, каза г-жа Ботева.
Веска Събева от АРДЕ (Асоциация на родители на деца с епилепсия) обясни, че връзката между лекар и пациент е напълно разрушена в България. „Няма кой да обясни на пациентите, че медикаментите за епилепсия не са безвредни, че един епилептичен гърч не се лекува, защото въздействието на медикамента води до много по-тежки последици. Докато във Великобритания са осигурени медицински специалисти, чиято роля е да обясняват как влияят медикаментите, какви са страничните им ефекти и ги консултират при нужда”, заяви на дискусията Веска Събева.
Председателят на Сдружение „Спри рака” Росица Касабова обясни колко е важно за безопасността на лечението да има действащ раков регистър, в който да се проследява и ефекта от различните терапии. В България обаче от 2012 г. раковият регистър не се попълва редовно и данните в него са ненадеждни.
Албена Янева от Българското сдружение на болните с болестта на Бехтерев обясни как тяхната пациентска организация компенсира липсата на връзка и редовна информация от лекуващите лекари.
Участниците в дискусията се обединиха около извода, че Световният ден за безопасност на пациента ще помогне на пациентите да бъдат по-осведомени и ангажирани към собственото си здраве. Ще повиши информираността сред лидерите с влияние в здравеопазването, здравните работници и други ключови страни във формирането на политики, работна култура и грижи за безопасността на пациентите.
