Около 3,3 млн. възрастни в САЩ имат синдром на хроничната умора, сочат нови данни, оповестени от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC).
Това е първото официално съобщение на институцията по този въпрос, като точното число вече има силата на национално представителна оценка за това колко американци страдат от синдрома. Този брой значително надвишава резултатите от предишни проучвания, като увеличението вероятно се дължи на пациенти, които са с дълъг COVID, коментира Асошиейтед прес.
Докладът на CDC се основава на проучване сред 57 000 възрастни в САЩ през 2021 г. и 2022 г. Участниците са били попитани дали здравен специалист някога им е казвал, че имат синдром на хроничната умора и дали все още го имат.
Около 1,3% са отговорили с „да“ и на двата въпроса, което означава около 3,3 милиона възрастни в САЩ, смятат от CDC.
„Състоянието очевидно не е рядко заболяване, каза д-р Елизабет Унгер от CDC, един от съавторите на доклада.
Екипът на изследването е открил, че случаите на синдром на хроничната умора са по-чести при жените, отколкото при мъжете, и процентите са по-високи при хора на възраст 50-69 години, но хора от всички възрасти, пол и расови и етнически групи могат да бъдат засегнати.
Синдромът на хроничната умора, известен също като миалгичен енцефаломиелит, днес се определя като сложно, мултисистемно заболяване, характеризиращо се с ограничаваща активността умора, припомнят от CDC.
„Синдромът на хроничната умора е нещо повече от умора“, казват специалистите.
„Симптомите са екстремно изтощение след физически упражнения и умствено усилие, неосвежаващ сън, проблеми с паметта, промени в теглото, екстремен емоционален стрес, главоболие и мускулни болки“, обяснява д-р Ерик Ашер, лекар по семейна медицина в болница Northwell Lenox Hill в Ню Йорк.
„Тъй като симптомите отразяват много други синдроми, може да е трудно да се диагностицира“, споделя той.
Три основни симптома са необходими за диагностика според CDC:
Шест месеца или повече умора, съчетана със силно намалена способност за извършване на дейности, които са били обичайни преди. На второ място, влошаване на симптомите след физическа или умствена активност, известно като „неразположение след усилие“.
Пациентите често описват това като „катастрофа“ или „колапс“, което може да ги остави приковани към леглото с дни след една съвсем проста дейност като ходене до магазина или вземане на душ.
И на трето място – проблеми със съня, като особено характерно е, че засегнатите не се чувстват по-малко уморени дори ако са прекарали в сън цяла нощ.
В допълнение към тези основни симптоми, CDC казва, че за да отговарят на критериите за диагнозата, пациентите трябва също така да изпитват или проблеми с мисленето и паметта, понякога описвани като „мозъчна мъгла“, или да установяват влошаване на симптомите при изправяне или при сядане, което може да включва замаяност, обърканост или дори припадък.
Изследователите все още не са открили точната причина за синдрома на хроничната умора, но смятат, че той може да възникне след вирусни или бактериални инфекции, може да се дължи на генетични причини, хронично или автоимунно заболяване, както и физическа или емоционална травма.
Синдромът може да се развие след инфекции с редица различни вируси, включително Херпес симплекс, треска денга и вирус на Епщайн-Бар, припомня д-р Хектор Бонила, клиничен доцент по инфекциозни болести в Станфорд.
„Сега виждаме подобни случаи след коронавирусни инфекции като SARS, MERS и SARS-CoV-2“, допълва д-р Бонила.
И въпреки насоките за диагностициране, може да е трудно за лекарите да определят, тъй като няма кръвни тестове или образни изследвания, които да са приложими за диагностицирането на синдрома. Освен това е много вероятно да е налице слабо познаване на това заболяване и сред медицинските специалисти.
Експертите смятат, че само малка част от хората със синдром на хроничната умора действително се диагностицират, категоричен е д-р Даниел Клау, директор на Изследователския център за хронична болка и умора към университета в Мичиган.
„Това никога в САЩ не е станало клинично популярна диагноза за поставяне, защото няма лекарства, одобрени за това. Няма насоки за лечението на това заболяване“, казва Клау.
Въпреки че понастоящем няма утвърдени лекарства, все пак има опции за управление или лечение на някои симптоми на заболяването, отбелязват от CDC.
Например, лекарите могат да предложат лекарства или други терапии за облекчаване на болка и проблеми със съня. За неразположение след физическо усилие може да помогне разработването на план за управление на активността или темпото за намаляване на пристъпите. Правилният баланс между активност и почивка може да варира за всеки индивид.
„Лечението обикновено е за справяне със симптомите и е мултидисциплинарно. То включва двигателен режим – йога и стречинг, леки масажи, хидратация, здравословна, противовъзпалителна диета, което означава по-малко преработени и предварително опаковани храни, и терапия – както поведенческа, така и соматична. Целта е да се намалят стресът и безпокойството и да се насърчи състояние на изцеление и внимание.
Понякога се използват и лекарства, ако другите възможности за лечение не осигуряват подобрение.
„Много пациенти се отказват, ако им бъде предложен антидепресант, но тези лекарства са доказали, че подобряват симптомите и позволяват на засегнатите да живеят по-пълноценен живот“, казва д-р Ашер.
