Внезапната сърдечна смърт отнема между 11 000 и 12 000 човешки живота у нас всяка година. По повод Световния ден на сърцето известният кардиолог проф. Иво Петров, началник на Клиниката по кардиология и ангиология в Аджъбадем Сити Клиник и председател на Българския съвет по ресусцитация, призова за масово обучение по първа помощ и разполагане на дефибрилатори на обществени места.
„Единственият начин да навредите при сърдечен арест е да не опитате да помогнете. Първите минути са критични, а външният сърдечен масаж и ранната дефибрилация са абсолютно задължителни за спасяването на живота“, подчерта той в ефира на Euronews.
Автоматични дефибрилатори и обучение в училище
България вече разполага със законова рамка, която позволява използването на автоматични външни дефибрилатори (АВД) от лица без медицинско образование. Устройствата са проектирани така, че сами да анализират състоянието на пострадалия и да преценят дали е необходим електрически шок.
- Обучение за часове: Всеки гражданин може да бъде обучен за бърза реакция в рамките на едва няколко часа.
- Национална инициатива за учениците: Българският съвет по ресусцитация, съвместно с партньорска фондация, започва проект за обучение на учители, които на свой ред да преподават първа помощ на учениците над 10-и клас (по модела на Малта, където над 50% от гимназистите вече са преминали такъв курс).
Физическото движение „изяжда“ холестерола и пази съдовете
Кардиологът посочи трите основни показателя, които всеки човек трябва да следи редовно: кръвно налягане, кръвна захар и нива на холестерола.
Проф. Петров изтъкна, че тютюнопушенето и стресът са първите два източника на хронично съдово възпаление, а най-добрият начин за превенция е комбинацията от аеробни и силови упражнения:
„Физическото движение буквално ‘изяжда’ холестерола, като го използва за енергия. Наред с това стимулира отделянето на ендорфини, които намаляват възпалението и предотвратяват атеросклерозата. Умереното физическо натоварване около час и половина преди лягане подобрява значително и качеството на съня“, обясни кардиологът.
Специалистът призова за генерален завой в здравната политика – от фокус върху болничното лечение към засилена ранна превенция.
