България е на пето място в региона по растеж и обем на пазара на рецептурни лекарства и много високо потребление. Това каза Александра Боско, генерален мениджър на IQVIA за Румъния, България и Молдова, по време на XII годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“ и HealthPR с медийното партньорство на Zdrave.net.
По думите й се очаква растеж с над 9%, което значи, че пациентите имат достъп до нови лекарства. Налице е обаче и забавяне от около 700 дни при одобрението на новите лекарства за реимбурсиране. С 19% по-високо у нас е и доплащането от пациента за лекарства спрямо средното за ЕС, а делът на разходите за здравеопазване от БВП изостава, каза още Александра Боско.
Според изпълнителния директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев през последните 5 години достъпът до иновативни терапии в България се е подобрил благодарение на иновативните фармакомпании, които работят успешно с българските власти. „Около 50% от разрешените за употреба иновативни лекарства в ЕС се реимбурсират у нас“, каза Денев.
Д-р Алина Кулчеа, изпълнителен директор на Amgen за Румъния и България, очерта приоритетите на индустрията за региона – акцент има в онкология, сърдечно-съдови заболявания, редки болести. В тези области има ефективни иновативни терапии, но те трябва да достигат до пациентите достатъчно бързо. Препоръчват се стъпки за ускоряване на този процес, както и по-често актуализиране на списъка на редките болести, прецизиране на критериите за достъп и др.
Представителите на фармаиндустрията категорично заявиха, че в България няма предвидимост по отношение на лекарствата. Механизмът за възстановяване на разходите на здравната каса оказва натиск най-вече върху иновативните компании. При подобен механизъм в Румъния се е стигнало до липсата на 2000 лекарства през годините и вече е въведен лимит от 25% за иновативните лекарства и 15% за генеричните, каза д-р Кулчеа.
Ксения Пуркович, директор клъстер „Балкани“, AstraZeneca, каза, че трябва да се осигури еднакъв достъп на пациентите до терапия, независимо къде живеят. Отворени сме за обсъждане на различни механизми за достъп на пациента, но и за обсъждане на въздействието на лекарствения продукт. В България има желание на здравните власти за обсъждане и търсене на решения, уточни тя.
„В Испания се награждават инвестициите, докато в България се наказват, каза още Ксения Пуркович.
Добри примери за здравна политика представи Сезар Фернандес от АstraZeneсa Испания, който разказа за испанския план Profarma 2025-2026 в неговия регулаторен контекст. Това е дългогодишна програма на испанското правителство, която оценява индустриалното, реимбурсното и търговското присъствие на фармацевтичните компании. Той застъпва идеята компаниите със стратегически инвестиции в страната да получават намаление в задължителните отстъпки, прилагани в публичните продажби. За реимбурсираните лекарства отстъпката е 2%, но тя може да се намали въз основа на рейтинга на компанията в Profarma. Планът подобрява достъпността до иновативни терапии и насърчава инвестициите в производство в страната.
Д-р Славейко Джамбазов, основател на НТА, подчерта факта, че в последните години здравният бюджет в България се увеличава – достига 500 млн. евро, инвестициите са по-високи, но заради застаряването на населението ще са необходими все повече средства в следващите години. Колкото по-висок е БВП на глава от населението, толкова по-висока е продължителността на живота, сочат данни на СЗО. За подобряване резултатите в здравеопазването – увеличаване на годините живот в добро здраве, са необходими мерки като ранна диагностика, скрининги, правилен подбор на пациентите за различните терапии.
Резултатите от проучването „Разходите на българите за здраве“, възложено от “Капитал” на IPSOS, представи социологът Ирина Митова от IPSOS Bulgaria. То включва 1000 участници и проучва основни здравни нагласи. Румъния и България са водещи сред страните от ЕС в нагласата „Винаги се опитвам сам да намеря информация вместо да разчитам на това, което ми казва лекарят“, както и при нагласата „Искам да имам повече контрол върху здравето си“. 60% от българите ходят редовно на годишен профилактичен преглед. Една от 5 визити при лекар се плащат от пациента, а при изследванията – от 1 от 6 до 1 от 3. Половината хоспитализирани казват, че са доплащали за нещо по време на лечението, обясни Ирина Митова. Всеки 2-ри българин пие лекарства, а около 30% вземат хранителни добавки. Средно по 200 лв. е общият личен разход за лекарства месечно. „Отправната точка за всички разговори за иновации и добри практики трябва да е здравната култура и необходимостта от политика по темата“, каза Ирина Митова.
