СЗО е издала директива до 2030 г. 90% от инфектираните с хепатит Б и С да бъдат доказани, а от тях – 80 на сто да бъдат лекувани. Нашата програма за превенция и лечение с хоризонт 2025 г. си е поставила за задача 50 на сто от случаите да бъдат диагностицирани и 60-70% от тях да бъдат лекувани. Това каза пред БНР проф. д-р Красимир Антонов, председател на Българското дружество по гастроентерология.
По думите му прекалено дълъг е периодът между диагностиката и лечението на тези пациенти и той трябва да се скъси, По думите му сега се лекува едва 2% от инфектираните от двата вируса.
“Хората, които са заразени с хепатит В и С обикновено са такива, които имат рисково поведение. Хора, които са използвали венозни наркотици или рисков начин за използване на наркотични средства. Тъй като информацията за вирусните инфекции е широко разпространена, тези хора извършват профилактични изследвания и се установява, че са заразени. За съжаление по-голямата част от нашите пациенти са хора над 60-годишна възраст, от т.нар. поколение на бейби бумърите – родени между 1945 и 1960 г., заразени в миналото поради използването на недостатъчно стерилизиран медицински инструментариум. Това са хора с клинични оплаквания и вече развита чернодробни болест“, каза проф. Антонов.
Той подчерта, че тези инфекции са доста коварни. „Само 15% от пациентите, инфектирани с хепатит С, развиват остър хепатит, пожълтяват и разбират, че са инфектирани. Останалите 85% развиват инфекция, без да имат никакви симптоми и това продължава десетилетия. Те просто нямат никакви оплаквания. В рамките на 30 години от момента на инфектиране чернодробната болест вече е много напреднала. При хепатит В голяма част от възрастното население се разболява, но само 15% става хроничен носител на тази инфекция, като една трета от тях могат да развият тежка чернодробна болест“, поясни хепатологът.
Проф. Антонов припомни, че според промените в Наредбата за профилактичните прегледи, направени през лятото на миналата година, вече може да се прави изследване за хепатит В и С при хора над определена възраст – 40, 45, 50, 55 и 60 години. Допълнително веднъж на 5 години здравноосигурените могат да се изследват за завишени чернодробни показатели.
„Това прави България една от малкото държави, които въвеждат национален скрининг за откриване на хронични хепатит В и С. По този начин ще намерим тези пациенти, които не се чувстват болни и носят в себе си вируса. Това е единственият начин тези пациенти да бъдат открити – чрез такива скринингови програми. Радостно е, че броят на насочените пациенти с новооткрити вирусни инфекции В и С много се увеличи, т.е. действително личните лекари са започнали да използват тези възможности и да насочват пациентите“, каза проф. Антонов.
„Нашата задача е да уточним степента на чернодробното увреждане. Когато чернодробната болест е много напреднала, трябва да имаме предвид лекарствата, които използваме. Хепатит С се лекува много успешно. Колкото по-рано се открие инфекцията, толкова и ефектът от терапията е по-висок, но когато болестта е чернодробна цироза и асцит пациентите могат да се лекуват само с едно лекарство. При хепатит В терапията на този етап не позволява изчистването на вируса от организма, а само потискането му и пациентът трябва да пие цял живот антивирусни медикаменти, затова се лекуват само пациентите с доказана чернодробна болест“, каза още проф. Красимир Антонов.
Той допълни, че хепатит В е много устойчив в околната среда.
„Ако в миналото е бил кръвен начин на заразяване, сега е характерен половият начин на заразяване и т.нар. контактно-битов начин, тъй като се намира и в слюнката. Затова при тези пациенти трябва да се изследват както най-близките хора – семейството, така и хора, които често ги посещават, цялата рода на практика. При хепатит С инфекцията се предава само по кръвен път – трябва да има контакт на рана с рана, кръв с кръв и при мъже, които практикуват секс с мъже. Смъртността е доста висока в световен мащаб. Между 3 и 4 милиона годишно починали вследствие на хепатит В и С и усложненията на чернодробната болест, които предизвикват. Освен чернодробна увреда, могат да предизвикат и появата на първичен рак на черния дроб. Затова битката срещу вирусите е битка и за профилактика за рака на черния дроб“, завърши проф. Антонов.
