До 2019 година да се удължи забраната за увеличаване на цените на лекарствата, отпускани без рецепта. Това се предлага с промени в Наредбата за цените на лекарствените продукти, предложени от проф. Николай Петров в предпоследния ден от мандата му като министър. Припомняме, според настоящия текст на наредбата ограничението, което не позволяваше увеличение на цените на медикаментите без рецепта освен с ръста на инфлацията, трябваше да отпадне в края на годината и така да създаде риск от скок на най-масово използваните лекарства.
Като аргумент към предложението се посочва именно, че това са продукти, които се използват масово, а честите увеличения на цените им се отразяват неблагоприятно върху възможностите на населението за закупуването им, което ограничавал и достъпа до тях. Припомня се още, че преди да бъдат въведен мораториумът притежателите на разрешения за употреба са могли да заявяват неограничено увеличение в цените. Предвид на това от 2015 г. бе въведена забрана за повишаване на цените на тези лекарства с процент по-голям от статистически отчетената инфлация, се отбелязва в оценката на въздействие, изготвена от ресорното ведомство. В нея се отбелязва и че според данни на Националния статистически институт, в изтеклите две години покупателната способност на българския гражданин не е нараснала, което от своя страна също обосновава необходимостта от запазване на настоящите цени на лекарствените продукти, отпускани без рецепта.
С друга промяна в наредбата се предлага НЗОК и МЗ да дават становище за евентуално включване на нови лекарства за лечение на онкологични заболявания в списъка, който касата покрива. Липсата на изискване за становище оставя голяма група лекарствени продукти с висока реимбурсна стойност без предварително изявено волеизявление от страна на платеца, а допълването на нормата ще гарантира възможността за своевременно участие на заплащащата институция в процеса, посочват от МЗ.
Министерството предлага и промени, свързани с реферирането на цените на лекарствата у нас. Причината е, разбираме от оценката на ресорното ведомство, е че някои от държавите членки референтни за България и по-конкретно Румъния, не изпълняват в пълен обем задълженията си за своевременно публикуване на цените на медикаментите. Това от своя страна води до невъзможност за обективно проследяване на промените на съответните цени и спазване на законово задължение за прилагане в България на най-ниската цена на производител, открита в референтните за страната европейски държави. В тази връзка с промените в наредбата се прецизира съществуващият режим по ценообразуване на лекарствените продукти, заплащани с публични средства, като се изяснява начинът на използване на източниците, в които се търси най-ниската цена на производител в държавите, с които България се реферира.
С трето предложение се въвежда забрана за включване в ПЛС на комбинирани лекарствени продукти, на които поне една от съставките е с режим на предписване без лекарско предписание.
