Брой 11/2013
Д-р Д. Найденова, Медицински университет “Проф. П. Стоянов“ – Варна
д-р Е. Петева, Клиника по детска онкохематологогия
МБАЛ “Св. Марина”
Медицински университет “Проф. П. Стоянов“ – Варна
Бременността и кърменето са физиологични състояния, които подлагат женския организъм на сериозно изпитание. Задоволяването на хранителните потребности по време на майчинството играе важна роля за благоприятния изход от бременността и за здравето на майката и бебето. Перинаталното хранене на плода има водещо значение за мозъчния растеж. Ранното неврологично развитие на кърмачетата е положително свързано с дълговерижните полиненаситени мастни киселини (long chain polyunsaturated fatty acids – LCPUFA), от групата n-3 (oмега-3 FA). Те не могат да се синтезират в човешкия организъм, а влизат в състава на клетъчните мембрани на всяка клетка. И докато другата основна съставка на мембраните – белтъците, са генетично детерминирани, то oмега-3 FA са изцяло зависими от хранителния прием. Изследвания сред примати и новородени деца показват, че една от най-важните LCPUFA, докозахексаеновата (docosahexaenoic acid, DHA) е есенциална за развитието и нормалното функциониране на ретината и мозъка. Проучванията показват, че в последния триместър на бременността и първите месеци след раждането при лактация има засилен трансфер на DHA от майчиния организъм към плода и акумулиране на DHA в детския мозък и ретина. Наличието на есенциални мазнини в кърмата в първите седмици от живота на новороденото може да има решаващо въздействие върху мозъчното му развитие. Мастнокиселинният състав на кърмата варира според хранителния прием и DHA – статус на майката. По тази причина майчиното мляко може да съдържа ниски концентации на DHA и да не посреща адекватно нуждите на новороденото. Има доказателства, че тези мазнини подобряват зрението, когнитивните способности и имунитета на децата и намаляват риска от алергии. Ползите от омега-3 FA не свършват до тук: доказано е, че те намаляват риска от преждевременно раждане и ниско тегло на новороденото, помагат да се доноси бременността, особено ако е рискова или многоплодна. Допълнителна полза за майката е, че LCPUFA намаляват риска от следродилна депресия. Редица клинични и епидемиологични проучания показват, че дефицитът на DHA (поради нисък хранителен прием или изчерпани тъканни нива след раждане и кърмене напр.) може да допринесе за възникването на това тежко мултифакторно разстройство.
Цел на настоящата работа е да се проучи хранителния прием на n-3 FA сред бременните жени в гр. Варна и да се установи дали има риск от развитие на хранителен дефицит сред изследваната популация.
Методи: Анкетирани са 350 бременни и кърмещи жени относно консумацията на храни – източници на n-3 FA. За оценка на хранителния прием е използван методът – честота на хранителна консумация (FFQ – Food Frequency Questionnaire).
Резултати: Обикновено храненето на бременната жена отговаря на растящите и енергийни потребности, но невинаги съответства на повишените нужди от LСPUFA. Както недостатъчният, така и прекомерният прием на n-3 FA може да има неблагоприятни последици върху растежа и развитието. В наредбата за физиологичните норми на Република България не фигурира стойност на препоръчителен прием на n-3 FA за бременни и кърмещи майки. Според националните препоръки за хранене на Канада бременните жени в последния триместър трябва да приемат 0,16 мг. n-3 FA на ден, а кърмещите през първите 6 месеца – 0,25 мг. Най-добър източник на дълговерижни n-3 FA са морските и океански риби – сьомга, херинга, скумрия и др. Рибата доставя LСPUFA – DHA (22:6) и ейкозапентаенова, ЕРА (20:5) мастни киселини. Пълноценен източник на n-3 FA са и ядките (орехи) и семената (ленено, сусамово). Необходимото количество LСPUFA може да се набави с 2 порции риба седмично (240-340 г. седм.) или с традиционните за България орехи. Анкетата показа, че лененото семе и масло в България се консумират спорадично, поради което не може да се разчита на тях като източник на полезни мазнини. По-малко от 40% от анкетираните жени консумират редовно храни, източници на LСPUFA (риба, орехи). Резулатите показват, че 38% от младите майки консумират всяка седмица две порции от храни, източници на n-3 FA (риба, ядки), а веднъж седмично – 36%. Значителна част от бременните жени не консумират риба (26%) заради чувствителното си обоняние и поради страх, че може да е замърсена. След внимателно претегляне на ползата и риска от замърсяване със живак, Американската агенция за храните и лекрствата (FDA – US Food and Drug Administration) препоръчва бременните, кърмещите жени и децата да избягват консумацията на големи хищни риби като акула, риба меч, риба тон и някои др. и да ограничат останалите видове риба на 340 г. седмично. Препоръките на Британската научна комисия по храните (UK Scientific Advisory Committee on Nutrition) са близки – до 2 порции от 140 гр. мазна риба седмично. Избягват ядките 12% от жените най-вече защото ги смятат за много калорични. В най-неизгодно положение са 11% от анкетираните, които не консумират нито риба, нито ядки (фиг. 1). Алтернатива за тези жени би била суплементацията с n-3 МК. Установено е, че приемът на добавка от рибено масло, богато на DHA, води до сигнифантно покачване на плазмените концентрации на DHA в майчината кръв и в кръвта, взета от пъпната връв. При жените, които не консумират достатъчно често риба и ядки, включването на хранителна добавка с рибено масло подобрява п-3 FA статуса на плода и ограничава изчерпването на майчините депа. Въпреки наличието на пазара на висококачесвени препарати с рибено масло, едва 9,3% от младите майки в България ги използват (фиг.2). Болшинството анкетирани жени смятат, че не е необходимо да пият подобен тип добавки ако се хранят добре, още повече когато не са им препоръчани от наблюдаващия ги лекар.
Заключение: LСPUFA са присъствали в менюто на човека в хода на цялата еволюция. Модерното земеделие и глобализацията на пазара на храните допринасят в голяма степен за недостатъчния прием на тези есенциални нутриенти и понастоящем дефицитът на n-3 FA е повсеместно разпространене, вкл. и сред жените в детеродна възраст. LСPUFA имат съществено значение за растежа, развитието и здравето през целия жизнен цикъл и трябва да присъстват в менюто на всички хора.Осигуряването на адекватно количество п-3 FA е особено важно при следните случаи: последен триместър на бременността; първите 6-12 месеца след раждането; при всички недоносени новородени; при многоплодна бременност; при риск от преждевременно раждане; при т. нар. „породени” деца (т. е. с кратък интервал между ражданията, който не позволява възстановяване на майчините депа от есенциални мазнини).
Настоящото проучване установи нисък хранителен прием на n-3 МК сред бременните жени. Приемането на хранителни добавки с LСPUFA не е популярно сред българските майки. Над ½ от бременните и кърмещи жени са в риск от неадекватен прием на п-3 FA. Съществува риск както за развитието на плода, така и за майчиното здраве.