Брой 6/2015
Всички знаем, че среброто е скъпоценен метал. Има висока финансова стойност и е фактор на естетика и чувство на достойнство. Използваме го за пръстени, огърлици, медалиони, обеци, за да се представим със подчертано самочувствие пред обществото. Но малцина от нас знаят, че то има биологични и лечебни свойства.
В нашия организъм, то присъствува в изключителн малко количество в черния дроб, сливиците и яйчниците. Каква е биологична му роля, досега не е установено. Обаче лечебните му свойста са доказани отдавна, по специално действието му срещу причинителите на инфекциозни болести. Но не като монети, които носим в джобовете си или като украшения по пръстите, врата и ушите, а като химическо съединение, под формата на разтвор от сребърен нитрат( argentum nitricum). При едно условие – в изключително малка концентрация. В големи действа токсично.
При кои заболявания може да се използва
- В борбата срещу вирусните инфекции на гърлото, носа и ушите. Такъв е френският препарат Granions d’argent. Прилага се по една ампула дневно, не повече от две седмици.
- Смесен с мед и злато, препаратите Oligosol и Oligostim, действа като стимулант на имунитета. Използва се като гел, след прекарана инфекциозна болест или в състояние на умора. Тук лечението може да продължи до един месец.
- Като спрей, среброто се използва, за успокояване на хремата, Такъв е препарат Rhinargion. Медикаментът елиминира инфекциозните агенти, ограничава възпалението и осигурява възстановяването на увредената носна повърхност.
- В миналото, при липсата на антибиотици и сулфонамиди, среброто се е използвало и за лечение на рани, под формата на колоидна смес. Но високите дози, честото и продължителното приложение, оказват токсично действие, наречено argyrisme. Поради което в последствие изполсаването му за тази цел е преустановено.
- Особено опасно е при третиране на рани под формата на кристали. По време на военни действия във Фландрия, френския крал Луи XIV (Кралят Слънце) е принуден да язди продъжително време на кон. В резултат от търкането върху седлото, получава рана на седалищната си част. Личният му лекар назначава трикратно на ден обтриване на раната с кристален аргентум нитрикум (адски камък). Препаратът така разяжда раната, че кралят получава анална фистула, която го тормози 3 години, докато се реши да бъде опериран. Хирургът отстранява некротичната тъкан и раната, третирана непрекъснато с компреси, напоени с бургундско вино, оздравява след 6 месеца.
Доц. д-р Христо Одисеев, дм, дмн
София, 15.04. 2015 г. Тел.: 865 55 32
