Брой 6/2023
Д-р С. Маринова, д.м.
ДКЦ-1 – Шумен
Катедра по Очни болести и зрителни науки, МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна
Голяма част от ежедневието на децата ни е свързано с използването на различни видове дигитални устройства. Времето, което съвременните подрастващи прекарват пред екран, многократно надвишава това при предходните поколения и показва постоянна тенденция към нарастване. Безспорно това оказва влияние както върху зрителната функция, така и върху цялостното физическо и психическо благосъстояние на децата.
Един от най-често срещаните проблеми в детска възраст, свързaни с продължителната употреба на дигитални устройства, е зрителната астенопия. Зрителната астенопия представлява умора на очите или зрението, характеризираща се с чувство на очен дискомфорт, парене, сълзене, замъглено зрение и главоболие. Астенопията най-често бива причинена от прекомерна зрителна работа, например по време на период на продължително фокусиране върху екран. Съществуват и допълнителни фактори, които могат да утежнят оплакванията – недиагностицирана рефрактивна аномалия, неподходящо осветление, неправилно разположение на екрана спрямо наблюдателя и др. Възможно е децата със зрителна астенопия да изпитват главоболие, болка в очите или чувство на умора, които могат да доведат до проблеми в концентрацията и нежелание за четене и учене. (1)
Проучване, публикувано в Indian Journal of Ophthalmology, установява че прекарването на повече от 3 часа на ден пред устройство с дисплей е значителен рисков фактор за главоболие, докато болката в очите, усещането за чуждо тяло и сълзенето са свързани с повече от 4 часа време пред екран.(2)
Синдромът на сухо око безспорно е сред най-често срещаните симптоми сред хората, прекарващи дълго време пред дигитални устройства. При продължителна концентрация върху екран честотата на мигателните движения значително намалява. Разположението на екрана над нивото на очите, допълнително предразполага към по-бързо изсушаване на очната повърхност, тъй като продължителното фиксиране в точка, намираща се в горната част на зрителното поле води до разширяване на клепачната цепка и ускорена евапорация на слъзния филм. Тези фактори влияят негативно върху стабилността и осмоларитета на слъзния секрет, предизвикват акумулиране на медиатори на възпалението, които от своя страна предразполагат към възникване и прогресия на Синдрома на сухото око.
Най-често срещаните оплаквания, свързани с този синдром, са чувство на парене, усещане за чуждо тяло, замъглено зрение, зачервяване на очите. Този синдром има своето проявление и в детска възраст, но е установено, че педиатричните пациенти с леко увреждане на очната повърхност докладват по-малко симптоми на сухота в очите в сравнение с възрастни пациенти с подобни стадии на увреждане. (3) Въпреки че малките пациенти често неглижират този вид оплаквания сухото око в никакъв случай не е рядкост в детска възраст. В проучване от 2016 г., проведено в Южна Корея с хиляда деца на възраст от 6 до 11 години, болест на сухото око е диагностицирана при 4% от децата от 6 до 8 години и при 9% от децата между 9 и 11 години. Открива се пряка връзка между синдрома и използването на дигитални устройства, тъй като 71% от децата със заболяване на сухото око са били потребители на смартфон. (4)
Спазмът на акомодацията е друг често срещан проблем както при деца и подрастващи, така и при млади възрастни, прекарващи дълго време в близка работа, включително и пред екран.
Акомодацията представлява динамичен физиологичен процес на промяна в рефракцията, чрез който окото се нагажда към фокусиране на близък образ (по-близък от неговия punctum remotum – най-далечна точка на ясно виждане). При поглед наблизо цилиарният мускул се контрахира и се отпускат Циновите връзки, което води до промяна във формата на лещата и усилване на пречупвателната ѝ сила. Спазмът на акомодацията е състояние, при което цилиарният мускул на окото остава в постоянно състояние на напрежение и не може да се отпусне при поглед към отдалечени обекти. Това води до замъгляване на зрението при опит за фиксация на обекти в далечина (псевдомиопия), както и до главоболие.
Най-честите фактори, провокиращи акомодационен спазъм, са продължителната близка работа, неподходящото осветление, физическото и психическо пренатоварване на организма.
Преди десетилетие оплакванията, свързани със спазъм на акомодацията в детската популация, са започвали в училищна възраст. Днес, във връзка с масовото навлизане на дигитализацията в ежедневието на децата, те започват да се срещат още на 4-5-годишна възраст. (5)
Докато спазмът на акомодацията може да предизвика псевдомиопия, или т.н лъжливо късогледство, то множество научни проучвания показват връзка между продължителното време пред екрана и развитието на реална миопия.
Периодът на пандемията от Covid -19 донесе драстична промяна в начина на живот на всички, но особено засегнати бяха децата в училищна възраст. Наложените противоепидемични мерки намалиха значително времето, което децата прекарват в игра на открито и увеличиха значително времето, прекарано пред екран през този период, тъй като децата използваха електронни устройства както за отдих, така и за онлайн обучение. Установено е, че строгата домашна карантина, намаленото време, прекарано навън и увеличеното време пред екрана и най-вече използването на устройства като смартфон и таблет (с по-малък екран), са свързани с прогресиране на късогледството при децата по време на пандемията. (6)
Проучване показва, че през периода на пандемията се наблюдава увеличение на честотата на миопията, най-вече при деца на възраст от 6 до 8 години. Възможно е рефрактивният статус на по-малките деца да е по-чувствителен към промените в околната среда, като се има предвид, че те се намират в критичен период за развитие на късогледство. (7)
Въпреки това децата в по-горни възрастови групи също могат да бъдат застрашени.
Проучване в Ирландия от 2019 г. , обхващащо деца между 7 и 13-годишна възраст, установява повишена честота на миопията сред тези, които прекарват над 3 часа на ден пред екран. (8)
Друго проучване, проведено в Китай, макар и да не открива пряка зависимост между екранното време и развитието на късогледство, заключава, че всички дейности, които използват близък зрителен фокус (включително четене на книги и списания), могат да доведат до по-високи нива на късогледство сред децата. Увеличаването употребата на електронни дисплеи неизменно води до намаляване на времето, прекарано в игра навън (явяващо се протективен фактор) и нарастване на времето, прекарано в близка работа (явяващо се един от рисковите фактори).(9)
За съжаление продължителното време, прекарано пред екран в детска възраст, може да има негативни последици не само върху зрителната функция, но и върху цялостното развитие на детето, особено през първите 5 години от живота, които представляват критичен период на растеж и съзряване. Макар и да съществуват множество образователни програми и приложения, адаптирани към конкретната възрастова група, прекомерната им употреба води до пропускане на важни възможности за практикуване и овладяване на междуличностни, двигателни и комуникационни умения. Когато децата наблюдават екрани без интерактивен или физически компонент, те не практикуват развитието на груби двигателни умения като ходене и бягане, което от своя страна може да забави развитието в тези области и дори да доведе до затлъстяване. Екраните също могат да ограничат възможностите за вербална и невербална комуникация, които са от съществено значение за насърчаване на оптимален растеж и развитие. Съществуват научни проучвания, доказващи пряка връзка между ексцесивното екранно време в ранна детска възраст и забавянето в когнитивното и моторното развитие при децата. (10),(11)
Съвременните електронни устройства излъчват синя светлина. Тази част от спектъра на видимата светлина е с дължина на вълната 380-500 nm и е много близо спектрално до ултравиолетовите лъчи (100-400nm). Подобно на тях синята светлина може да окаже влияние върху всички очни структури, като продължителното излагане на високи дози може да причини сухо око, катаракта, макулна дегенерация, свързана с възрастта.(12),(13) Анализът на синята светлина, излъчвана от смартфони и таблети обаче установява, че дозата синя светлина, излъчвана от тези и подобни цифрови устройства, е доста под потенциалния праг на увреждане, дори при продължително излагане. (14). Въпреки че е общоприето, че синята светлина от цифрови устройства не причинява остри увреждания, все още е обект на дебат дали хроничното излагане през целия живот няма кумулативно въздействие (т.е. дългосрочно дегенеративно въздействие) върху очните структури. (15)
Синята светлина също така повлиява бдителността, производството на хормони и циклите на съня, потискайки производството на мелатонин през нощта. Научно доказано е, че светлинно-индуцираната супресия на мелатонина е почти два пъти по-изразена в детска възраст, в сравнение с тази при хора в зряла възраст, поради по-големият зеничен диаметър и по-изразената прозрачност на лещите при децата. (16) Това прави подрастващите особено чувствителни към въздействието на синята светлина и ги предразполага към нарушения в съня, които от своя страна могат до доведат до проблеми с концентрацията, паметта и възможността за усвояване на нова информация.
Препоръки
Според съвременните препоръки на СЗО и Американската академия по педиатрия децата до 2-годишна възраст не трябва да прекарват никакво време пред екран, а за децата до 5-годишна възраст се препоръчва не повече от 1 час екранно време дневно. За възрастовата група 6-17 години се препоръчват не повече от 2 часа на ден пред дигитално устройство, като трябва да се вземе под внимание, че препоръчаната порция екранно време трябва да бъде разделена на по-краткотрайни интервали през целия ден. За да се избегнат нарушения в съня, добре е децата да не използват дигитални устройства поне 1 час преди лягане.
За намаляване на негативните въздействия от употребата на екрани също така е препоръчително при използването на дигиталното устройство детето да е в седнало положение и да е налице адекватно разстояние между очите и близкия обект на фиксация: поне 30 см при работа с мобилен телефон или таблет, 60 см при работа с десктоп или лаптоп и 3 м при гледане на телевизия. Екранът трябва да бъде разположен на около 20 гр. под нивото на очите, както и да се осигури достатъчна осветеност в помещението. Отблясъците могат допълнително да натоварят зрителната система, поради това е препоръчително да се използват матирани екрани.
Добре е да се спазва правилото 20/20/20: на всеки 20 минути работа пред екран да се правят почивки от поне 20 секунди докато погледът е на далечина от 20 метра.
Незаменим за профилактиката и навременното лечение на зрителните нарушения при децата остава ежегодния профилактичен очен преглед. Наличието на който и да е от изброените симптоми е индикация за консултация със специалист по очни болести.
Екраните са неизменна част от съвременния начин на живот и е неизбежно децата да бъдат подложени на тяхното действие. Отговорност на родителите и здравните специалисти е да запознаят децата с потенциалните рискове от прекомерната употреба на дигитални устройства и начините за избягването им.
Библиография
(1) Kozeis N. Impact of computer use on children’s vision. Hippokratia. 2009 Oct;13(4):230-1. PMID: 20011087; PMCID: PMC2776336.
(2) Digital eye strain and its associated factors in children during the COVID-19 pandemic
Demirayak, Bengi; Yılmaz Tugan, Büşra1; Toprak, Muge2; Çinik, Ruken3
Indian Journal of Ophthalmology 70(3):p 988-992, March 2022. | DOI: 10.4103/ijo.IJO_1920_21
(3) Han SB, Yang HK, Hyon JY, Hwang JM. Children with dry eye type conditions may report less severe symptoms than adult patients. Graefes Arch Clin Exp Ophthalmol. 2013 Mar;251(3):791-6. doi: 10.1007/s00417-012-2097-2. Epub 2012 Jul 12. PMID: 22790310.
(4) Moon JH, Kim KW, Moon NJ. Smartphone use is a risk factor for pediatric dry eye disease according to region and age: a case control study. BMC Ophthalmol. 2016;16(1):188.
(5) Най-честите очни заболявания при децата, Доц. Д-р Виолета Силви Чернодринска д.м
(6) Cyril Kurupp AR, Raju A, Luthra G, Shahbaz M, Almatooq H, Foucambert P, Esbrand FD, Zafar S, Panthangi V, Khan S. The Impact of the COVID-19 Pandemic on Myopia Progression in Children: A Systematic Review. Cureus. 2022 Aug 26;14(8):e28444. doi: 10.7759/cureus.28444. PMID: 36176879; PMCID: PMC9512310.
(7) Wang J, Li Y, Musch DC, et al. Progression of Myopia in School-Aged Children After COVID-19 Home Confinement. JAMA Ophthalmol. 2021;139(3):293–300. doi:10.1001/jamaophthalmol.2020.6239
(8)Harrington SC, Stack J, O’Dwyer VRisk factors associated with myopia in schoolchildren in IrelandBritish Journal of Ophthalmology 2019;103:1803-1809.
(9) Lanca C, Yam JC, Jiang WJ, Tham YC, Hassan Emamian M, Tan CS, Guo Y, Liu H, Zhong H, Zhu D, Hu YY, Saxena R, Hashemi H, Chen LJ, Wong TY, Cheng CY, Pang CP, Zhu H, Pan CW, Liang YB, Fotouhi A, Bi HS, Jonas JB, Saw SM; Asian Eye Epidemiology Consortium (AEEC). Near work, screen time, outdoor time and myopia in schoolchildren in the Sunflower Myopia AEEC Consortium. Acta Ophthalmol. 2022 May;100(3):302-311. doi: 10.1111/aos.14942. Epub 2021 Jun 17. PMID: 34142457.
(10)Madigan S, Browne D, Racine N, Mori C, Tough S. Association Between Screen Time and Children’s Performance on a Developmental Screening Test. JAMA Pediatr. 2019 Mar 1;173(3):244-250. doi: 10.1001/jamapediatrics.2018.5056. Erratum in: JAMA Pediatr. 2019 May 1;173(5):501-502. PMID: 30688984; PMCID: PMC6439882.
(11)Kerai, S., Almas, A., Guhn, M. et al. Screen time and developmental health: results from an early childhood study in Canada. BMC Public Health 22, 310 (2022).
(12)Marinov, Marin. Characteristics of the UV Load to the Anterior Eye Segment–A New UV Dosimetry Method///Характеристика на UV натоварването на преден очен сегмент–нов метод за UV дозиметрия. Diss. Medical University of Varna, 2018.
(13) Zhao ZC, Zhou Y, Tan G, Li J. Research progress about the effect and prevention of blue light on eyes. Int J Ophthalmol. 2018 Dec 18;11(12):1999-2003. doi: 10.18240/ijo.2018.12.20. PMID: 30588436; PMCID: PMC6288536.
(14)[O’Hagan J.B., Khazova M., Price L.L.A. Low-energy light bulbs, computers, tablets and the blue light hazard. Eye. 2016;30:230–233. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]]
(15)Wong NA, Bahmani H. A review of the current state of research on artificial blue light safety as it applies to digital devices. Heliyon. 2022 Aug 15;8(8):e10282. doi: 10.1016/j.heliyon.2022.e10282. PMID: 36042717; PMCID: PMC9420367
(16)Higuchi et al. (2014). Influence of light at night on melatonin suppression in children.
Адрес за кореспонденция:
Славяна Димитрова Малчева-Маринова
ул. „Цар Освободител“, 108
9700, Шумен
тел.: 0897 930 996
e-mail: slmarinova@abv.bg
