Брой 7/2021
Д-р А. Гъцева
СБАЛОБ „Зора‘‘ – София
Въведение:
Летният сезон е предпочитан и силно очакван от повечето хора, защото тогава има най-много слънце. Малка част от тях обаче се замислят за вредната страна на слънчевите лъчи върху очите. За разлика от кожата, която донякъде е покрита и защитена от дрехите, то очите ни са непрекъснато изложени на слънчева светлина, което налага нуждата от целогодишното им предпазване, особено през лятото. Хората с по-светъл фенотип на очите, кожата и косата са по-податливи и чувствителни към излагането и продължителното въздействие на UV лъчите. Това до голяма степен е свързано с наличието на по-малко количество на пигмента меланин в структурата на техните ириси, който играе ролята на протективен филтър, отразяващ попадналите в окото лъчи. Естественият източник на ултравиолетова радиация (UVR) са слънчевите лъчи. Други допълнителни източници са мълнии, електрически искри и халогенни настолни лампи. Доказано е, че UVR влияе върху човешкото здраве (1) – освен кожата, очите имат голям потенциал за увреждане. Въпреки, че веждите, миглите и зеничните реакции имат физиологична протективна роля, очите остават незащитени.
Ултравиолетовите лъчи (UVL) са електромагнитни вълни с дължина на вълната по-малка от тази на видимата светлина. Те биват три вида: UVA, UVB и UVC. Доказано е, че UVB лъчите са най-тясно свързани с очна патология (поглъщат се от роговицата и лещата), докато UVA лъчите, могат да увредят ретината, но малка част от тях достигат до нея. UVR е невидима за човешкото око. Лъчи с по-къса дължина на вълната имат по-висока енергия, която от своя страна повишава риска за увреждане на очите (2,3). Потенциалът за биологично увреждане при 300 nm e 600 пъти по-висок в сравнение с потенциала за увреждане при 325 nm (4). Озоновият слой ефективно абсорбира по-къси дължини на вълната. Слънчевата светлина преминава през него и всички UVC и приблизително 95% от UVB лъченията се абсорбират. Следователно по-големият обхват на UV лъчение, което достига до земята е 95% UVA и приблизително 5% UVB(5). Това показва, че продължителното излагане на слънчева светлина увеличава радиационния фон върху очите.
Цел:
Целта на този литературен преглед е да се оцени UVR като рисков фактор, влияещ върху очите, както и да се посочат методи за превенция съгласно медицински указания. Да се разгледа механизма на увреда върху очите, вследствие UVR, най-честите очни патологии и методите за защита.
Ефект на УВ радиация върху очите:
Доказано е, че вредният ефект от слънчевите лъчи се изразява с повишаването на риска от развитие на различни социалнозначими очни заболявания. UVR може да бъде причина за възникаване на фотохимични реакции в очните тъкани, водещи до остри и хронични уреждания на очните структури (3). Хроничните ефекти върху очите се изразяват с базално клетъчен и плоскоклетъчен карцином на клепачите (6,7,8), птеригиум (9), пингвекула (10), неоплазия на предната очна повърхност (11), катаракта (12,13), кератопатии (14), МДСВ (15), увеален меланом (16,17). Най-честитият остър ефект от прекомерна UV-експозиция е фотокератитът (14).
Той представлява остър корнеален отговор към UVB и UVС лъчите. Фотокератитът протича като болезнена повърхностна точковидна кератопатия като патологичния процес обикновено засяга и конюнктивата. Клиничната симптоматика включва сълзене, зачервяване, силна болка, фотофобия, оток на клепачите, чувство за чуждо тяло в окото, понякога главоболие, хало около светлинни източници, дори временно намаляване на зрителната острота. Обективно се наблюдават множество фини роговични ерозии, багрещи се с флуоресцеин. Това е транзиторно възпалително състояние, което обикновено се проявава до 6 часа от въздействието на UVR и отшумява до 48 часа без дълготрайни последици (14,18). При направената литературна справка механизмът на възникване на дискомфортни усещания се свързва с възбуда на ноцицептори и намалена активност на студовия терморецептор. Последващата възпалителна каскада е медиирана с активация на TRPA1 и TRPV1 канали паралелно с инхибиция на TRPM8 каналите. Промените в нервната активация причиняват дразнения, свързани с роговичен възпалителен процес. Някои инфламаторни агенти, експресирани чрез UVR, включват синтез на простагландин Е2.
Ефектите на UVR върху роговичния епител могат да бъдат категоризирани като инхибиция на митозата, ядрена фрагментация, вакуолна формация и загуба на епителен слой. Фотокератитът предизвиква апоптоза на корнеалните клетки чрез увреда на ДНК и клетъчната мембрана. При поява на оплаквания е необходима незабавна консултация с офталмолог за провеждане на адекватно лечение. Използването на АБ-капки, лубриканти, циклоплегици, подобряват състоянието. Прилагането на локални анестетици не е препоръчително, защото забавят възстановителния процес на роговицата.
От друга страна важни фактори, влияещи върху степента на увреда на очите от UVR, водещи до гореизброените патологични състояния са: часово време на деня, сезон, облаци и мъгла, атмосферно разсейване, атмосферен озон, географска ширина, надморска височина, климат.
Превенция:
С цел профилактика и минимизиране на рискa от увреждане е необходимо спазване на общи мерки за предпазване от вредното UV лъчение (слънчеви очила с 100 % UV протекция, шапка с козирка, избягване на пряка слънчева светлина между 10-16ч, особено през летния сезон), както и добър контрол на съпътстващо очно заболяване.
Важно значение при избора на очила за максимално добра фотопротекция са големината на стъклата, правилното поставяне и позиция върху лицето. Разсеяната или отразена светлина от периферията на очите може да доведе до тяхното увреждане. Следователно малките по размер слънчеви стъкла увеличават вероятността UVR да достигне роговицата. Очите могат да бъдат увредени и от разсеяната и отразена светлина. В допълнение позицията върху лицето на слънчевите очила и преместването им на около 6 мм от челото увеличава риска с над 20% за навлизане на UVR лъчи. По тази причина пълна защита може да се постигне с помощта на плътно прилепнали и затварящи се слънчеви очила около очите. Закупуването им от специализирани оптики е за предпочитане, което от своя страна гарантира високо качество на защита. Степента на затъмнение на стъклата не корелира с UV протекцията – по-тъмните стъкла осигуряват същата UV защита както и по-светлите. Според Европейския стандарт Pr-EN-1836:1997, степента на светлинна протекция на стъклата е разделена на 5 категории – от 0-4, всяка от които има своите индикации за употреба.
• Категория 0 – пропуска от 85-100% слънчева светлина, осигурява защита от прах, вятър, но не и слънце
• Категория 1 – пропуска от 43-80% слънчева светлина, подходяща за облачно време
• Категория 2 – пропуска от 18-43% слънчева светлина, подходяща за средна слънчева радиация
• Категория 3 – пропуска от 8-18% слънчева светлина, подходяща за интензивна слънчева радиация
• Категория 4 – пропуска от 3-8% слънчева светлина, подходяща за високопланински туризъм, непрепоръчителна за шофиране
Създадените в последно време контактни лещи с UV филтър са алтернатива за протекция, но те не могат да осигурят защита на клепачната кожа. Основният риск от употребата им е развитие възпалителни процеси. Усилията за превенция и намаляване на усложненията, свързани с носенето на контактни лещи трябва да бъдат съсредоточени върху подобряване на хигиенното поведение, като например изхвърляне на използвания дезинфекционен разтвор от кутията, почистване с пресен разтвор всеки ден и подмяна на лещите на всеки 3 месеца.
Не трябва да забравяме и децата – директното продължително излагане на UV лъчи може да доведе след себе си до сериозни последици за детското зрение. Най-често при тях се наблюдават симптоми на т.нар „слънчев алергичен конюнктивит“, известен в литературата като актинов конюнктивит. Смята се, че възниква в резултат на реакция на фотосенсибилизация към UV лъчите и се изразява чрез симптомите на силно зачервяване, сълзене, оток на клепачите, често мигане, триене на очичките и дискомфорт. Слънчевите очила имат важна протективна роля в случая и при лесна адаптация и поносимост, могат да бъдат използвани от ранна детска възраст, а шапката с козирка е задължителен аксесоар за малчуганите на плажа.
Заключение:
Превенцията на UVR при очните заболявания е важен въпрос за общественото здраве. Продължителното излагане на слънце може да бъде свързано с остри и хронични усложнения на зрителния анализатор. Има различни методи за фотопротекция, намаляващи прякото въздействието на вредните слънчеви лъчи като слънчеви очила с UV филтър, UV-блокиращи контактни лещи, както и употребата на различни аксесоари – шапки, чадъри, сенници. Най-важно за предотвратяване на потенциални UVR увреждания от слънчевите лъчи е запознаването и обучението на широката общественост с факторите, влияещи върху ултравиолетовата експозиция и нейното редуциране.
БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Longstreth J, de Gruijl FR, Kripke ML, Abseck S, Arnold F, Slaper HI, et al. Health risks. J Photochem Photobiol B. 1998;46:20–39.
2. van Norren D, Gorgels TG. The action spectrum of photochemical damage to the retina: A review of monochromatic threshold data. Photochem Photobiol. 2011;87:747–53.
3. Remé C, Reinboth J, Clausen M, Hafezi F. Light damage revisited: Converging evidence, diverging views? Graefes Arch Clin Exp Ophthalmol. 1996;234:2–11.
4. Kolozsvári L, Nógrádi A, Hopp B, Bor Z. UV absorbance of the human cornea in the 240- to 400-nm range. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2002;43:2165–8.
5. Klein R, Klein BE, Jensen SC, Meuer SM. The five-year incidence and progression of age-related maculopathy: The Beaver Dam Eye Study. Ophthalmology. 1997;104:7–21.
6. Gallagher RP, Hill GB, Bajdik CD, Coldman AJ, Fincham S, McLean DI, et al. Sunlight exposure, pigmentation factors, and risk of nonmelanocytic skin cancer. II. Squamous cell carcinoma. Arch Dermatol. 1995;131:164–9.
7. Kricker A, Armstrong BK, English DR, Heenan PJ. Does intermittent sun exposure cause basal cell carcinoma? a case-control study in Western Australia. Int J Cancer. 1995;60:489–94.
8. Rosso S, Zanetti R, Martinez C, Tormo MJ, Schraub S, Sancho-Garnier H, et al. The multicentre South European study ‘Helios’. II: Different sun exposure patterns in the aetiology of basal cell and squamous cell carcinomas of the skin. Br J Cancer. 1996;73:1447–54.
9. Moran DJ, Hollows FC. Pterygium and ultraviolet radiation: A positive correlation. Br J Ophthalmol. 1984;68:343–6.
10. Clear AS, Chirambo MC, Hutt MS. Solar keratosis, pterygium, and squamous cell carcinoma of the conjunctiva in Malawi. Br J Ophthalmol. 1979;63:102–
11. Klintworth GK. Chronic actinic keratopathy – A condition associated with conjunctival elastosis (pingueculae) and typified by characteristic extracellular concretions. Am J Pathol. 1972;67:327–48.
12. Taylor HR, West SK, Rosenthal FS, Muñoz B, Newland HS, Abbey H, et al. Effect of ultraviolet radiation on cataract formation. N Engl J Med. 1988;319:1429–33.
13. Neale RE, Purdie JL, Hirst LW, Green AC. Sun exposure as a risk factor for nuclear cataract. Epidemiology. 2003;14:707–12.
14. Cullen AP. Photokeratitis and other phototoxic effects on the cornea and conjunctiva. Int J Toxicol. 2002;21:455–64.
15. Cruickshanks KJ, Klein R, Klein BE. Sunlight and age-related macular degeneration. The Beaver Dam Eye Study. Arch Ophthalmol. 1993;111:514–8.
16. Holly EA, Aston DA, Char DH, Kristiansen JJ, Ahn DK. Uveal melanoma in relation to ultraviolet light exposure and host factors. Cancer Res. 1990;50:5773–7.
17. Tucker MA, Shields JA, Hartge P, Augsburger J, Hoover RN, Fraumeni JF., Jr Sunlight exposure as risk factor for intraocular malignant melanoma. N Engl J Med. 1985;313:789–92.
18. Young AR. Acute effects of UVR on human eyes and skin. Prog Biophys Mol Biol. 2006;92:80–5
