Брой 1/2007
Е. Генев
Медицински университет Пловдив
Катедра по педиатрия и медицинсна генетика.
Безспорен факт в педиатричната практика през последните 2-3 десетилетия е нарастването на абсолютния и относителен брой на имунологично свързаните заболявания, наричани от някои автори „имунопатии“. Голяма част от причините за подобна тенденция произхождат от външната среда. Едва ли трябва да се убеждаваме, че съвременната цивилизация излага възрастните и децата на многобройни вредни влияния (биологични, физични, химични, психоемоционални и др.) и че имунната система на растящия детски организъм често е прицелен обект на тези влияния. От гледна точка на клиниката това са както нозологични категории, известни като автоимунни заболявания (тиреодит на Хашимото, мултиплена склероза и др.), така и деца, боледуващи твърде често от респираторни и други инфекции.
Това са част от причините в терапевтичната практика както при възрастни, така и при децата да навлизат все повече биологични, химически и особено натурални средства, повлияващи положително имунната система. Тези средства са известни с груповото наименование имуномодулатори.
Имунната система е не само сложно структурирана анатомично, но и сложно функционираща система от различни компоненти органи и тъкани, клетки и молекули, намиращи се под сложна нервнохормонална регулация.
Функциите на органите, клетките и молекулите най-синтезирано могат да се сведат до следното:
♦ Костен мозъкпроизводство на родоначални клетки;
♦ Тимус превръщане в Т-лимфоцити; осигурява имунната толерантност спрямо собствените тъкани;
♦ Лимфни органи диференциация на в-лимфоцитите;
♦ Т-лимфоцити осъществяват специфичния клетъчен имунитет, реакцията на забавената свръхчувствителност, секретират лимфокини;
♦ В лимфоцити синтез и секреция на антигенспецифични антитела: IgA, IgM, IgG, IgE, IgD; диференциране в клетки на имунната памет;
Какво да разбираме под имуномодулация? Думата „модулирам“ има три основни значения: регулирам, адаптирам и променям. Под имуномодулация най-често става въпрос за имуностимулиращ ефект, когато системата функционира незадоволително и не осъществява достатъчен имунен отговор на антигенните дразнители, и значително по-рядко за имуносупресивен ефект, когато имунната система е свръхактивна и осъществява имунна агресия (автоагресия).
Имуномодулацията се осъществява от различни вещества, наречени имуномодулатори. Най-общо имуномодулаторите представляват различни биологично активни вещества(БАВ), които самостоятелно или в комбинация с други БАВ оказват благоприятно действие върху функциите на органите и системите, включително и върху имунната система.
Природни БАВ са известни от дълбоката древност и до наши дни, но съвременните технологии дадоха възможност:
♦ Лимфокини и други цитокини са доказали ефективността на фитокомбинацията.
Почти всички фитоимунокомбинации самостоятелно или в комбинация с други БАВ могат да се прилагат едновременно с антибиотици и други химиотерапевтици.
Кои са другите най-често използвани БАВ?
♦ витамини: С, А и като бетакаротин, Е, В12 и в по-малка степен всички останали (и като първо да се определят активните им субстанции и второ да се извлекат и съхранят в удобен за терапевтичната практика вид.
Следователно, съвременните имуномодулатори са препарати, които повлияват специфично и/или неспецифично имунната система. Те мога да бъдат разделени в три групи:
♦ фитоимуномодулатори (ехинацея, жен-шен, котешки нокът и др.);
♦ Химиоимуномодулатори (цинк, селен и др.);
♦ Органоимуномодулатори (тимусни пептиди, цитокини и др).
Най-често фитоимуномодулаторите представляват екстракти от растителен произход алое, ехинацея, туя, жен-шен, сибирски мужик-корен, баптизия, котешки нокът, зелен чай, астрагалус, лигуструм и др.
Какъв е механизмът на действие на фитоимуномодулаторите? Наричат ги „модификатори на биологичната реакция“. Активните им съставки увеличават броя на гранулоцитите, хемотаксиса и фагоцитозата, увеличават активността на макрофагите, стимулират продукцията на интерферони а, р и у. фитоимуномодулацията се възприема като антигеннезависимо влияние върху имунната система.
Един от древните и най-широко използван понастоящем самостоятелно или в комбинация с други фитои химиоимуностимулатори фитоимуномодулатор е ехинацеята (Echinacea). По литературни данни тя е най-употребявания имуномодулатор в САЩ и Канада. Позната е на северноамериканските индианци за лечение на инфекции и рани. През 1вв5 г. е въведена в западната медицина под формата на тинктура. Действието й се дължи на съдържанието на ехинацит.
Ехинацеята повишава фагоцитарния индекс, усилва производството на цитокини от макрофагите, активира неутрофилите и NK-клетките, увеличава броя и активността на Ти в-лимфоцитите (?), намалява тежестта и продължителността на заболяването, поради което се препоръчва като допълнително лечебно средство при инфекциите.
През 192в г. в САЩ е регистрирана и пусната в у потреба фитокомбинацията от туя, ехинацея и баптизия. Многогодишни проучвания и клинични наблюдения антиоксиданти);
♦ Микроелементи: цинк и селен;
♦ Аминокиселини: глутамин;
♦ Мастни киселини: мононенаситените в маслиновото олио(зехтин) и омега-3 и омега-6 мастни киселини, които се съдържат в рибеното масло;
♦ Киселото мляко когато съдържа живи култури от Lactobacilus acidophilus и други млечнокисели бактерии т.н. полезни бактерии или пробиотици. Съгласно някои клинични проучбания редовната консумация на квасено мляко, съдържащо жиби млечнокисели бактерии, намалява риска от някои имуномедиирани заболявания, инфекции на стомаха и червата, включително и рак.
♦ венозното приложение на имуноглобулини (имуновенин) има комплексно имуномодулиращо действие, включващо между другото и интерференция с активацията на комплемента и активността на цитокините, както и ефект върху диференцирането, активирането и функционирането на Ти в-лимфоцитите. Благоприятният имуномодулиращ ефект от венозното приложение на имуноглобулини е доказан при заболявания като идиопатичната тромбоцитопения, синдрома на Guilain-Barre, миастения грабис, мултиплена склероза, автоимунен убеит и др.
В редица случаи е необходимо да се отстранят причините за потискане нормалното функциониране на имунната система, макар че това не винаги е лесно. Една такава причина е хроничният физически и психически стрес, която за съжаление в последните години е по-честа сред българските семейства, включително и децата. Психоемоционалните стресови фактори разстройват функционирането на имунната система като разкъсват връзките между централната нервна система и имунната система, блокирайки двустранните сигнали между нервната, ендокринната и имунната система.
На фармацевтичния пазар се предлагат различни препарати от групата на имуномодулаторите, които могат успешно да се използват и в педиатричната практика както за профилактика, така и за допълващо лечение при различни инфекциозни и имуномедиирани заболявания. Бих препоръчал педиатърът да добие достатъчно опит с един-два най-подходящи имуномодулатора, които да използва в своята практика.