Брой 3/2019
Д-р К. Атанасова, оториноларинголог
УМБАЛ ”Д-р Георги Странски” – Плевен
Инфламаторните заболявания на горните дихателни пътища като фарингити, тонзилити и ларингити, са често срещани в общата практика и могат да бъдат както инфекциозни с вирусна, бактериална или микотична етиология, така също и неинфекциозни. Острите фарингити например достигат до 12 милиона случая в амбулаторната практика, или това представляват 1-2 % от визитите при лекар годишно в САЩ, приблизително 50% от случаите преди 18- годишна възраст. При възрастните повечето случаи на остър фарингит се появяват около 40-годишна възраст1.
Етиологичните фактори могат да се разгледат като предразполагащи и инфекциозни. Основните предразполагащи фактори биват екзогенни – сезони, климат, температура, замърсяване на въздуха, запрашеност, дълъг престой в помещение с климатици и др., и ендогенни – диабет, имунодефицитни състояния, анемия, агранулоцитоза, алергии, авитаминоза А и т.н. Възможни предразполагащи фактори могат да бъдат и локално дразнене, дишане през устата, езофагеален рефлукс, тютюнопушене и прекомерна експлоатация на гласа. Инфекциозните причинители са по-често вируси, а именно аденовируси, парагрипни вируси, грипни вируси тип А и B, риновируси, ентеровируси, цитомегаловируси, коксаки, EBV (Epshten Bar Virus), херпес симплекс вируси и др. Бактериалните причинители са най-често стрептококи и особено бета хемолитичен стрептокок. Етиологичният фактор е важен за успешната терапевтична стратегия. Той може да се установи чрез спецификата в клиничната картина при различните патогени.
Според проучване в общата практика, с цел прецизна диагностика на етиологичния фактор, при остри фарингити/ тонзилити се установява, че само при 10% от пациентите се доказва бета хемолитичен стрептокок. Останалите 90% са с вирусна етиология2.
В лечението на инфекциите на орофаринкса се използват голям спектър от медикаменти – симптоматични и специфични. Проучванията демонстрират, че при по-голяма част от пациентите не се налага антибиотична терапия. Това намалява разходите за лечение и риска от антибиотична резистентност. Налице са някои терапевтични проблеми с доста от симптоматичните средства – локални антисептици (хлорхексидин, хексетидин и др), антибактериални средства (fusafungin) и антихистамини3. Локалните антисептици нарушават естествената защитна орофарингеална флора, имат много кратко контактно време с устната лигавица и нямат ефект при вируси. Локалните антибактериални средства също имат много кратко контактно време, нямат ефект при вируси и при употребата им съществува риск от резистентност. Антихистамините от своя страна също имат своите негативи при анализираните заболявания, тъй като те сериозно изсушават лигавицата, която и без това е достатъчно иритирана, болезнена и оточна.
Анализите, базирани на клиничния опит и научните данни, водят до извода, че при инфекции на орофаринкса е необходим орофарингеален протектор с антивирусно, антибактериално, антимикотично действие и локален противовъзпалителен, аналгетичен и епителизиращ ефект. Такъв продукт е Imunobor Protect. Съдържа микронизиран бета глюкан с най-висока чистота 93% в количество 30 мг, стандартизиран екстракт от роза канина 10 мг (натурален витамин c 5 мг) и витамин C като L-аскорбинова киселина 40 мг. Imunobor Protect е единственият микронизиран бета глюкан с най-висока чистота 93% в таблетки за смучене за деца и възрастни. Бета глюкан е екстрахиран от лечебни гъби – pleurotus ostreatus. Тройната синергична комбинация осигурява мощен антивирусен, антибактериален и антимикотичен ефект, бързина на действие, повишаване на общата и локалната имунна устойчивост. Imunobor Protect притежава също и антиалергичен, пребиотичен ефект и синергизъм с антибиотици. В контекста на разглежданите заболявания – фарингити и тонзилити, Imunobor Protect e надежден локален продукт при грип и други вирусни инфекции, тъй като научните данни демонстрират повишаване на IgA в слюнката след употреба на бета глюкан4.
Повече от една година прилагам Imunobor Protect в моята практика при деца след отстраняване на аденоидна вегетация и орофарингеални заболявания. Назначавам Imunobor Protect при деца от 3 до 8 год. 2 пъти по 1 таблетка дневно. Таблетките трябва да се смучат на гладно до пълното им разтваряне. Ако детето предпочита да хруска таблетките може да се увеличи дозата с още 1-2 таблетки за максимален локален ефект. При по-големите деца и възрастни прилагам 3 таблетки дневно, равномерно разпределени през деня. Важно е Imunobor Protect да се приема минимум 3 месеца след остри орофарингеални заболявания. Ако прилагаме Imunobor Protect при хронични тонзилити е добре да се избере схема 3 пъти по 3 месеца годишно. При продължително прилагане може да се прави едноседмична пауза между 3-месечните приеми, или да се избере непрекъснат модел на приложение.
При най-малките пациенти до 3 години изписвам Imunobor Kids Aktiv сироп по 5 мл дневно на гладно продължително.
Отличните клинични резултати, високият профил на безопасност, отличната поносимост и данните от клиничните проучвания оформиха работна хипотеза относно разширяването на индикациите и дозовите режими при приложение на Imunobor Protect, а именно че по-високи дози Imunobor Protect многократно биха увеличили ефективността на продукта. Работната хипотеза беше разгърната в клинично наблюдение.
Imunobor Protect – клинично наблюдение
Цел
Да се оцени ефекта на Imunobor Protect върху динамиката на протичане на острия тонзилит и тежестта на субективните оплаквания.
Материали и методи
В наблюдението са включени седемдесет и трима (73) пациента с обострен хроничен фарингит и катарална ангина с предполагаема вирусна етиология. Разпределението по възраст е както следва – четиридесет и двама (42) възрастни и тридесет и едно (31) деца. Пациентите са разделени на две групи според схемата на лечение, която продължава 10 дни.
Пациентите от група 1 се лекуват в два етапа, както следва: първият етап е за период от 10 дни с дозови режим от схема 1, а втори етап – дозов режим от схема „поддържане” за 6 месеца.
Пациентите от група 2 се лекуват в три етапа, както следва: първи етап е с дозов режим от схема 2, втори етап е с дозов режим от схема 1, а трети етап е дозовият режим от схема „поддържане”.
Всички групи след 10-дневния лечебен период продължават по схема за поддържащо лечение, която се назначава за период от 6 месеца.
Дозови режими и предозиране
Предвид по-високите дозови режими се анализира терапевтичната ширина на съставките на Imunobor Protect. Специфичният механизъм на действие на микронизирания бета глюкан води до активиране на имунните клетки, но не води до кумулиране. Необходимо е да се разгледа съдържанието на витамин C, тъй като в последните години вниманието на лекарите се насочва към промяната в pH на урина след прием на високи дози витамин C и условия за нефролитиаза. Дозовите режими от наблюдението са сравнени с утвърдените допустими дневни дози витамин C.
От направените сравнителни анализи относно количеството на витамин C при по-високи дозови режими на Imunobor Protect става ясно, че няма опасност от предозиране на аскорбиновата киселина.
Ефектът на Imunobor Protect върху динамиката на протичане на изследваните орофарингеални инфекции се обективизира по скала за оценка на субективинте оплаквания и обективната находка.
Резултати
Резултатите се представят в табличен вид за двете групи, съответно група 1 с дозов режим схема 1 и група 2 с дозов режим схема 2.
При обективния преглед на орофаринкса след лечението се забеляза затваряне на криптите под въздействие на ефекта от Imunobor Protect, което е обнадеждаващ показател за неговото приложение както в острата фаза на инфекциите, така и за профилкатика на рекурентни инфекции и профилактика на екзацербациите на хронични възпалителни процеси.
При 3 възрастни и 2 деца (6% от наблюдаваните пациенти) се наложи включване на антибиотична терапия, поради засилване на субективните оплаквания и персистиране на температурата. Вероятно при тях се касае за суперпонирана бактериална инфекция. Данните от конкретното наблюдение съвпадат с данните от международните проучвания относно етиологията на заболяването, което поддържа високата вероятност – приблизително 90% за вирусна етиология при остри и обострени хронични инфекции на орофаринкса.
Заключение
Използването на Imunobor Protect в завишена от стандартната дозировка повлиява по-бързо субективните оплаквания на пациентите и болковия синдром. Обратната динамика на възпалението в мезофаринкса е ускорена. Токсоинфекциозният синдром с високата температура не показват зависимост от дозата на препарата.
Препоръки за клиничната практика
Imunobor Protect може да заеме първа линия в лечението на инфекциите на горни дихателни пътища при деца и възрастни. Уверено може да се назначава висок дозов режим на Imunobor Protect. Imunobor Protect се явява алтернатива на локалните антисептични средства в клиничната практика.
Изводи
Imunobor Protect преодолява терапевтичните проблеми при инфекции на орофаринкса. Приложението му при орофарингеални заболявания дава нови възможности за тези пациенти като намалява честотата на боледуването, предотвратява хронифицирането и усложненията, запазва терапевтичен резерв за лекарствената терапия и намалява риска от резистентност и свръхчувствителност към антибиотичното лечение. Като алтернатива на локалните антисептични средства Imunobor Protect се явява търсеният орофарингеален протектор за клиничната практика.
Библиография
1) Literature review current through: Jan 2019. | This topic last updated: Jul 05, 2018
2) F.DI MUZO et al/European Review for Medical and Pharmacological Science: 2016; 20: 4950-4954
3) A A H Mulder/MIMS Disease Review 1999
4) Journal of Dietary Supplements, 10(3):171–183, 2013