Брой 3/2022
Проф. д-р С. Чернинкова, д.м.н.
Клиника по Нервни болести, УМБАЛ „Александровска” – София
Синдромът „Алиса в страната на чудесата” (Alice in Wonderland syndrome) е рядък неврологичен синдром, характеризиращ се с транзиторни прояви на дисторзия на зрителните образи, нарушено възприятие за собствено тяло и време, съпроводени понякога с прояви на дереализация и деперсонализация. Известен е още като синдром на Todd, или дисметропсия. За пръв път е дефиниран като „Синдром Алиса в страната на чудесата” (Alice in Wonderland syndrome) от английския психиатър John Todd през 1955 г. Той описва синдрома кaто група от симптоми – променено възприятие за големината на собственото тяло, илюзорни промени в големината, разстоянието, позицията на стационарни обекти в зрителното поле, илюзорно чувство за левитация, илюзорно възприятие за времето, дереализация, деперсонализация, наблюдавани при неврологични заболявания като епилепсия и мигрена (15,2). Наименованието на синдрома е по аналогия със сходните преживявания на главната героиня в известното произведение на Луис Карол „Приключенията на Алиса в страната на чудесата” (Alice’s Adventures in Wonderland).
Синдромът „Алиса в страната на чудесата” се наблюдава рядко, като са описани изолирани случаи основно при неврологични заболявания: мигрена, темпорална епилепсия, вирусни енцефалити – Epstein-Barr вирусен енцефалит, цитомегаловирусен енцефалит, грипен енцефалит, ентеровирусен енцефалит, варицела-зостер вирусен енцефалит, мозъчен тумор, мозъчна исхемия, мозъчна хеморагия, травматична енцефалопатия, дисеминиран енцефаломиелит, прионови заболявания и др. (1,7,11,18,2,5, 14,13). При възрастни мигрената е най-честото заболяване, асоцииращо се със синдрома „Алиса в страната на чудесата”, а при деца – вирусните енцефалити, особено Epstein-Barr вирусният енцефалит (13).
По своята клинична характеристика и генеза синдромът „Алиса в страната на чудесата” се различава съществено и няма общо с психиатрични заболявания, протичащи с халюцинаторни изживявания. До момента в литературата са документирани не повече от 180 случая със синдрома „Алиса в страната на чудесата”, като при около половината болни е налице добра прогноза и симптоматиката отзвучава напълно след лечение на основното заболяване (13).
При болшинството болни със синдрома „Алиса в страната на чудесата”се наблюдават симптоми от една сензорна модалност, като най-чести са зрителните симптоми. Те са с транзиторен характер, с времетраене обикновено минути, но е възможна и по-голяма продължителност. Повтарят се във времето с различна честота, като при болшинството болни се наблюдават изолирани зрителни дисторзии, напр. епизоди единствено с микропсия, но са възможни и съчетания на повече от един симптом.
По данни на J. Blom (2) най-често се наблюдават епизоди на микропсия (58% от случите със зрителна симптоматика), макропсия (45%), телеопсия – предметите изглеждат на по-далечно разстояние от реалното (23%), дисморфопсия – изкривяване на правите линии (20%), кинетопсия – илюзорно движение (8,9%), пелопсия – предметите изглеждат на по-близко разстояние от реалното (6,5%), ахроматопсия – илюзорно обезцветяване на предметите (5,3%), микротелеопсия – предметите изглеждат по-малки и на по-далечно разстояние (4,1%), хиперхроматопсия – цветовете на предметите изглеждат по-ярки от реалните (2,4 %), виждане в един цвят – цианопсия, еритропсия, хлоропсия, ксантопсия, прозопометаморфопсия – илюзорно изкривяване на лица на хора (1,8 %) и с намаляваща честота – усилено стереоскопично зрение, инверсия на зрителните образи в коронарната равнина на 90 или 1800, макропроксиопия – предметите изглеждат по-големи и на по-близко разстояние, полиопия – множествени копия на единичен образ, зрителна алахестезия – илюзорна дислокация на предметите в противоположната половина на зрителното поле, зрителни персеверации – илюзорно персистиране на образа след отстраняване на наблюдавания обект, zoom зрение – флуктуации между микропсия и макропсия или между микротелеопсия и макропроксиопия и др.
Част от зрителните симптоми, макар и с друга клинична характеристика, могат да се наблюдават и при някои очни заболявания. След изключване на локална очна патология, в съображение влизат патогенетични механизми, свързани с алтерация на мозъчни структури. Функционални или структурни нарушения в екстра-стриатни зрителни корови зони (V1-V5) могат да обяснят част от зрителните симптоми при синдрома „Алиса в страната на чудесата” (4,6,2).
Освен със зрителни дисторзии, синдромът „Алиса в страната на чудесата” може да се прояви и със соместетични и други не-зрителни симптоми, като епизоди на дереализаия и деперсонализация, илюзорно чувство на левитация, променено възприятие за време (притичащо ускорено или протрахирано), парциална или тотална макросоматогнозия (усещане за уголемена част от собственото тяло или на цялото тяло), парциална или тотална микросоматогнозия (усещане за умалена част от собственото тяло или на цялото тяло) и др. (2).
Един от описаните зрителни симптоми при синдрома „Алиса в страната на чудесата” е „инверсия на зрителните образи”. Това е рядък феномен, състоящ се в завъртане или обръщане на образа на наблюдаваната околна среда. Ротацията на образа е предимно в коронарната равнина, по посока или обратно на часовниковата стрелка, без промяна във формата или големината на наблюдаваните обекти. Когато ротацията на образа е под ъгъл, по-малък от 1800, се използва терминът “tilted” (наклонено) зрително възприятие, а при ъгъл от 1800 – “inverted” (обърнато) зрително възприятие. При почти всички случаи, описани в литературата, този феномен се проявява като транзиторен епизод с продължителност от няколко секунди или минути и много рядко до няколко часа. В литературата този рядък феномен е описван при пациенти с разнородна мозъчна патология, като мозъчно-съдови инциденти – исхемични или хеморагични, множествена склероза, енцефалити, черепно-мозъчни травми, вестибуло-церебеларни лезии, мозъчно-стволови лезии и др. (8,10,16,9). При някои случаи етиологията остава неясна.
Според някои автори транзиторната „инверсия на зрителното възприятие” е резултат на дисфункция на парието-инсуларната вестибуларна или парието-окципитална мозъчна кора. Пространствената ориентация по отношение вертикалността е базирана на взаимодействие между зрителната и вестибуларна система. Интегритетът на двете сензорни системи – зрителна и вестибуларна, осигурява уникалната егоцентрична перцепция за “дясно – ляво”; “горе – долу “; “пред – зад”. Според хипотеза на Thomas Brandt et al. (3) транзиторната инверсия на зрителното възприятие е резултат на преходно несъответствие (“ненапасване”) между зрителните и вестибуларни 3-D координатни карти, което нарушава зрително-пространствената ориентация и създава илюзорната представа за “пълно обръщане “ или “наклоняване “ на околната среда.
Л И Т Е Р А Т У Р А
1. Bayen E, Cleret de Langavant L, Fenelon G. The Alice in Wonderland syndrome: An unusual aura in migraine. Rev Neurol (Paris), 2012, 168, 457-459.
2. Blom J. Alice in Wonderland syndrome: a systematic review. Neurol Clin Pract, 2016, 6, 259-270.
3. Brandt T, Strupp M, Dieterich M. Towards a concept of disorders of “higher vestibular function”. Front Integr Neurosci, 2014, 8, 47. DOI: 10.3389/fnint.2014.00047.
4. Brumm K, Walenski M, Haist F, Robbins S, Granet D, Love T. Functional magnetic resonance imaging of a child with Alice in Wonderland syndrome during an episode of micropsia. J AAPOS, 2010, 14, 317-322.
5. Farooq O, Fine E. Alice in Wonderland syndrome: A Historical and Medical Review. Pediatr Neurol, 2017, 77, 5-11.
6. Ffytche D, Blom J, Catani M. Disorders of visual perception. J Neurol Neurosurg
Psychaitry, 2010, 81, 1280-1287.
7. George D, Bernard P. Complex hallucinations and panic attacks in a 13-year-old with migraines: The Alice in Wonderland syndrome. Innov Clin Neurosci, 2013, 10, 30-32.
8. Girkin C, Perry J, Miller N. Visual environmental rotation: a novel disorder of visiospatial
integration. J Neuroophthalmol, 1999, 19, 13-16.
9. Gonzalo-Fonrodona I. Inverted or tilted perception disorder. Rev Neurol (Paris), 2007, 44, 157-165.
10. Hernández AH, Pujadas F, Purroy F, Delgado P, Huertas R, Álvarez-Sabín J. Upside down reversal of vision due to an isolated acute cerebellar ischemic infarction. J Neurol, 2006, 253, 953-954.
11. Lanska J, Lanska D. Alice in Wonderland syndrome: Somesthetic vs visual perceptual disturbance. Neurology, 2013, 80, 1262-1264.
12. Leonardo J, Grand W. Enlarged thalamostriate vein causing unilateral Monro foramen obstruction. Case report. Neurosurg Pediatr, 2009, 6, 507-510.
13. Naarden T, Meulen B, van der Weele S, Blom J. Alice in Wonderland syndrome as a presenting manifestation of Creutzfeldt -Jacob disease. Front Neurol, 2019, 10, 473.
14. O’Toole P, Modestino E. Alice in Wonderland syndrome: A real life version of Lewis Carroll’s novel. Brain &Development, 2017, 39, 470-474.
15. Todd J. The syndrome of Alice in Wonderland. Can Med Assoc J, 1955, 73, 701-704.
16. Unal A, Cila A, Saygi S. Reversal of vision metamorphopsia: a manifestation of focal
seizure due to cortical dysplasia. Epilepsy Behav, 2006, 8, 308-311.
17. Vaz-Guimarães Filho F, Ramalho C, Suriano I, Zymberg S, Cavalheiro S. Neuroendoscopic surgery for unilateral hydrocephalus due to inflammatory obstruction of the Monro foramen. Arq. Neuro-Psiquiatr, 2011, 69, no.2a, São Paulo Apr. 2011.
18. Weissenstein A, Luchter E, Bittmann M. Alice in Wonderland syndrome: A rare neurological manifestation with microscopy in a 6-year-old child. J Pediatr Neurosci, 2014, 9, 303-304.
Адрес за кореспонденция:
Проф. Д-р Силвия Чернинкова, д.м., д.м.н.
Клиника по Нервни болести, УМБАЛ „Александровска”, София
Е-мейл: s_cherninkova@abv.bg