Брой 8/2023
Д-р В. Попова, д.м.
Медицински факултет, Клиника по ревматология, Медицински университет – Пловдив, ДКЦ-1; УМБАЛ “Каспела“ ЕООД – Пловдив
Честотата на псориазиса е около 3 % сред бялата раса . По-висока е в северните страни с намалено слънцегреене и представлява еритемо-папуло-сквамозна дерматоза. Около 40-45% от пациентите с кожен псориазис включват и ставно ангажиране. Честотата на псориатичния артрит е около 1%.
Терапевтичното поведение е зависимо от клиничната форма на артрита, които включват следните прояви:
1. Симетричен псориатичен полиартрит – понякога трудно разграничим от ревматоидния артрит, но с преобладаване на ставните анкилози и остеолизи. Освен ангажиране на малките стави, участие в клиничните му прояви имат и големите стави – коленни, ТБС, глезенни и гръбначен стълб
2. Асиметричен псориатичен олигоартрит – водещо ангажиране на ставите на долни крайници до 3-4 ставни зони, може да превключи към симетричен артрит, най- благоприятен вариант
3. Дистален псориатичен артрит – предилекционно ангажиране на дисталните интерфалангеални стави, рядко е изолиран.
4 Псориатичен спондилит – рядко е изолиран, обикновено се съчетава с периферно ставно ангажиране . Може да наподоби анкилозиращ спондилит.
5. Мутилиращ артрит – най-рядка, но и най-тежката му форма, при която се наблюдават тежки остеолизи с телескопични пръсти.
Лечението на псориатичния артрит е насочено към овладяване на автоимунното възпаление. Въпреки че не съществува ясна връзка между възпалението на ставите и засягането на кожата при всеки пациент, кожните и ставните аспекти на заболяването често трябва да се лекуват едновременно, както и да се има предвид клиничната му форма, коморбидните състояния и нежеланите лекарствени прояви на отделните препарати. Съвременното лечение се базира на международните препоръки на Европейската лига по рематология (EULAR), обновени през 2023 г. Мултидисплинарният подход, холистичната грижа на пациентите е ежедневие в нашата практика. В настоящата статия акцент представляват биологичните и таргет специфични средства.
Новите препоръки се основават на 7 принципа:
1. Лечението на псориатичния артрит е лечение на хетерогенна и потенциално тежка болест, което изисква мутидисплинарен подход
2. Изборът на препарат е споделено решение между лекар и пациент, дискусия, при която се обсъждат ефикасност, безопасност, предпочитания на пациента и цена
3. Ревматолозите лекуват мускулно-скелетните прояви при пациентите, кожните прояви се лекуват съвместно с дермалотолози и ревматолози
4. Първичната цел за лечение на пациентите е постигане максимално качество на живот, пълен контрол на симптомите, превенция на структурните промени, нормализиране на функцията и социалната адаптация, овладяване на възпалението
5. Лечението на пациентите с псориатичен артрит е зависимо от вида на мускулно- скелетно ангажиране
6. Лечението на пациентите с псориазис и извънставно ангажиране /кожа, очи, гастроинтестинални/ би трябвало да се вземе предвид, както и коморбидните състояния като: затлъстяване, метаболитен синдром, сърдечносъдови заболявания, депресия и други
7. Лечението на пациентите би трябвало да се съобрази с индивидуалния модел и оценка на полза-риск на профила
Биологичните и таргет синтетичните терапии при псориатичния артрит включват следните групи препарати:
1. Тумор некрозис фактор инхибитори (TNFi) : Еtanercept ( Enbrel), Infliximab ( Inflectraq Remicade), Adalimumab( Humira), Golimumab( Simponi), certolizumab pegol( Cimzia)
2. Интерлевкин 12:23 инхибитори (IL12/23) : Ustekinumab ( Steara), Guselkumab( Tremfya), Risankizumab( Skyrizi)
3. Интерлевкин 17 (IL-17) инхибитори : Secukinumab ( Cosentyx), Ixekizumab(Talz)
4. Цитотоксични T- Лимфоцит-асоциирани антиген-4 имуноглобулин разтворим протеин (CTLA4-Ig): Abatacept ( Orencia)
• Janus-киназни инхибитори (JAK) inhibitors: Tofacitinib ( Xeljanz), Upadacitinib ( Rinvoq)
Фосфодиестераза- 4 инхибитори -4 (PDE4) – Apremilast( Otezla)
• Групата на тумор некрозис фактор алфа инхибиторите (TNF i) включва в себе си едни от първите регистрирани препарати за патогенетично лечение на възпалителните ставни заболявания. Този цитокин ТNF alpha (cahectin) се синтезира в отговор на различни стимули и процеси от активираните проинфламаторни клетки. Има отношение към противотуморния и противовъзпалителния имунен отговори. Инхибирането на този цитокин е основно в патогенетичното лечение на пациентите с възпалителни ставни заболявания. Медикаментите са насочени към разтворимия протеин и неговите рецептори (представител Etanercept) или са моноклонални антитела – Infliximab, Adalimumab, Golimumab, Certolizumab pegol
• Нежелани лекарствени реакции, които са общи за групата на TNF инхибиторите : Най-висок процент на изява имат инфекциите (81%), от които на ГДП (65%), други (54%), реакции на мястото на инжектиране (43%), гастроинтестинални – диария (16%), обрив (13%), редки – сърбеж (5%), пирексия (2%), уртикария (2%), свръхчувствителност (1%). Редки, но въпреки това трябва да се проследяват за неврологични и хематологични нарушения на хемопоезата: панцитопения, анемия, левкопения, неутропения, тромбоцитопения, лимфаденопатия, апластична анемия. Сърдечни нарушения – редки <0,1 %, от които хронична застойна сърдечна недостатъчност 3 и 4-ти функционален клас (противопоказание за целия клас препарати), стомашно-чревни нарушения: възпалително заболяване на червата (IBD) – противопозакание за Etanercept и Golimumab. Общи нарушения – ангиоедем, болка в гърдите, хепатобилиарни нарушения: автоимунен хепатит, повишени трансаминази, имунни нарушения: синдром на активиране на макрофагите, системен васкулит, нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан: Лупус-подобен синдром – по-чест при наличие на антитела срещу TNF, доброкачествени, злокачествени и неуточнени новообразувания: меланом и немеланомен рак на кожата, клетъчен карцином на Меркел, нарушения на нервната система: конвулсии, множествена склероза, демиелинизация, оптичен неврит, трансверзален миелит, парестезии, главоболие, очни нарушения: увеит, склерит (Etanercepr, Golimumab), респираторни, гръдни и медиастинални нарушения: интерстициална белодробна болест, нарушения на кожата и подкожната тъкан: кожен лупус еритематозус, кожен васкулит (включително левкоцитокластичен васкулит), еритема мултиформе, синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза, подкожни възли, нов или влошаващ се псориазис (всички подтипове, включително пустулозен и палмоплантарен) – парадоксален ефект, особено изразен при групата на TNF alpha инхибиторите. Опортюнистични инфекции, включително атипична микобактериална инфекция, херпес зостер, аспергилоза и пневмония, причинена от Pneumocystis jiroveci и протозойни инфекции. По този повод пациентите трябва активно да се наблюдават от лекуващ ревматолог.
Представители:
• Еtanercept – рецептор за човешки тумор-некротизиращ фактор, p75 Fc фузионен протеин, получен чрез рекомбинантна ДНК технология в експресираща система от бозайник от яйчник на китайски хамстер
• Дозов режим от 50 mg седмично или 2х седмично х 25 mg подкожно, време на полуживот 5дни
• При бъбречно и чернодробно увреждане, както и старческа възраст не се налага адаптиране на дозата. Дозировката и начинът на приложение са едни и същи за възрастни от 18-64 години. Безопасността и ефикасността на Enbrel при деца на възраст под 2 години не са изследвани. /разрешен за деца над 2 г/. Не е индициран по време на бременност – да се спре 3 седмици преди забременяване.
• Не се препоръчва при пациенти с ПсА и възпалително чревно заболяване и увеит
• Adalimumab – рекомбинантно човешко моноклонално антитяло, произведено в клетки от яйчници на китайски хамстер.
• Дозов режим от 40 mg на 2 седмици, подкожно, време на полуживот 10-20 дни
• Специални популации – показан при деца над 2 г. може да се прилага по време на бременност в първите 2 триместъра. Поради инхибиране на TNF приложеният по време на бременност може да повлияе нормалните имунни отговори при новороденото – повишен риск от инфекции, може да се използва по време на бременност, само ако е изрично необходимо. Може да премине през плацентата в серума на кърмачета, родени от жени, лекувани с Adalimumab по време на бременност. Прилагането на живи ваксини (напр. БЦЖ ваксина) при кърмачета, изложени на препарата in utero (важи и за останалите препарати) не се препоръчва до 5 месеца, след последното приложение на майката, по време на бременността. Екскретира се в кърмата при много ниски концентрации, като наличието му в кърмата е в концентрации от 0,1% до 1% от серумното ниво на майката. Не се очакват странични ефекти върху кърмените новородени и може да се използва по време на кърмене.
• Предпочитан препарат – най-много индикации сред TNF инхибиторите. Препарат на избор при наличие на ПсА и възпалително чревно заболяване, увеит. Повлиява както периферното, така и централното ставно ангажиране
• Golimumab – Човешко моноклонално антитяло от клас IgG1κ, получено от миша хибридомна клетъчна линия чрез рекомбинантна ДНК-технология
• Дозов режим- 0,050 с.к. / 28 дни, време на полуживот 12 дни при здрави и 14 дни при пациенти с РА, ПсА, АС. По време на бременност може да се използва, само ако е абсолютно необходимо.
• Липсват данни за корекция на дозата при бъбречно и чернодробно увреждане (липсват клинични изпитвания), както и неизследван при деца над 2 години, разрешен за деца над 40 кг. Преминава през плацентата по време на бременност – открива се до 6 месеца в серума на кърмачета; следователно, кърмачетата може да са изложени на повишен риск от инфекция, както и трябва да се отложи със същия период приложението на живи ваксини.
• Не се препоръчва при пациенти с ПсА и възпалително чревно заболяване, при увеит да се прилага само при липса на алтернатива
• Сertolizumab pegol е рекомбинантен, хуманизиран Fab’ антитяло-фрагмент срещу тумор-некротизиращия фактор алфа (TNFα), експресиран в Escherichia coli и конюгиран с полиетиленгликол (PEG). Липсата на Fab фрагмента и пегилирането му го правят уникален по отношение на по-ниската имуногенност, притежава по- дълго време на полуживот и е подходящ препарат по време на бременност и кърмене, поради непреминаване през плацентарната бариера – нищожно ниски нива.
• Cimzia не е проучван при пациенти с чернодробно и бъбречно ангажиране и не могат да се направят препоръки относно дозата
• Основно средство на избор при бременни и кърмачки, както и млади пациенти, които искат да създават поколение
• Дозов режим за ПсА- първоначално: 400 mg SC (2 инжекции от 200 mg), като дозата се повтаря на 2 и 4-та седмици, последвано от 200 mg SC на 2 седмици или 400 mg SC на 4 седмици, време на полуживот – 14 дни
• Индикация за лечение на пациенти с ПсА и възпалително чревно заболяване и се препоръчва при пациенти с увеит при липса на алтернатива. Ниски нива на неутрализиращи антитела, рядко се развива резистентност
• Infliximab е химерно човешко-мише моноклонално антитяло от клас IgG1, получено в миши хибридомни клетки чрез рекомбинантна ДНК-технология
• Дозиране – 5 mg/kg като интравенозна инфузия, след което нови инфузии в доза 5 mg/kg на 2-ра и 6-та седмици след първата инфузия, последвани от инфузии на всеки 8 седмици, време на полуживот – 8-9 дни
• Продуктите на инфликсимаб преминават плацентарна бариера по време на третия триместър на бременността и могат да повлияят на имунния отговор при бебето. Неблагоприятните резултати от бременността включват преждевременно раждане (преди 37 гестационна седмица), ниско тегло при раждане (под 2,5 kg) и малко за гестационна възраст при раждане
• Индициран при пациенти с увеит и възпалително чревно заболяване
• Интерлевкин 12/23 инхибитори (IL12/23): Цялата група са допустими при хронична застойна сърдечна недостатъчност 3 или 4-ти функционален клас, наличие на възпалително чревно заболяване.
• Нежеланите лекарствени реакции са групово специфични и относително леки – инфекция на ГДП, херпес, болка в гърба, депресия, диария, еритема на мястото на инжектиране, уртикария, образуване на антитела, синдром на обратима левкоенцефалопатия
• Ustekinumab – човешко IgG1κ моноклонално антитяло се свързва с p40 протеиновата субединица, използвана от IL-12 и IL-23 цитокини;
• Дозиране – 45 mg или 90 mg SC, прилагани на седмици 0 и 4 и след това на всеки 12 седмици, време на полуживот- 14.9-45.6
• Не е проучван при болни с чернодробно и бъбречно ангажиране , не е изследван при педиатрични пациенти
• Guselkumab (Tremfya) – човешко моноклонално антитяло, което селективно се свързва с IL-23 и инхибира взаимодействието му с IL-23 рецептора
• Дозиране – 100 mg SC на 0, 4, и 8-ма седмици, време на полуживот – 15-18 дни
• Няма налични данни за употреба при бременни жени за информиране на свързания с лекарството риск от неблагоприятни резултати в развитието. Тъй като IgG антителата преминават плацентарната бариера, следователно гуселкумаб може да се предава от майката на развиващия се плод , няма данни за бионаличност в кърмата при хора
• Нежелани лекарствени реакции – подобно на всички останали повишена честота на инфекции (23%), предимно на ГДП, останалите са редки – главоболие, реакции на мястото на инжектиране, артралгии, раздвижване на чернодробните ензими, диария, херпес симплекс инфекции <1% и др.
• Risankizumab – хуманизирано имуноглобулин G1 (IgG1) моноклонално антитяло, произведено в клетки от яйчници на китайски хамстери чрез прилагане на рекомбинантна ДНК технология
• Дозиране – пемфил 75 mg или 150 mg правят се х 2 или 150 mg, приложени чрез подкожна инжекция на седмица 0, седмица 4 и след това веднъж на 12 седмици (или като 75 mg предварително напълнена спринцовка – по две инжекции, или като време на полуживот- 28-29 дни
• Не са провеждани специфични проучвания за оценка ефекта на чернодробно или бъбречно увреждане върху фармакокинетиката, няма данни за употреба по време на бременност.
• Препоръчва се при наличие на възпалително чревно заболяване, допустим при сърдечна недостатъчност
IL 17 инхибитори – допустими при пациенти със сърдечна недостатъчност, предпочитани при водещо аксиално ангажиране, не са показани при наличие на увеит и възпалително чревно заболяване
• Ixekizumab (Taltz) – Хуманизирано моноклонално IgG4 антитяло, което е насочено към интерлевкин-17A (IL-17A), което води до неутрализиране на провъзпалителните ефекти на IL-17A, получен е от овариални клетки на китайски хамстер чрез рекомбинантна ДНК технология.
• Дозиране – 80mg/mL еднократна писалка 80mg/mL , като на седмица 0: 160 mg sc (две инжекции от 80 mg), след това на 2, 4, 6, 8, 10 и 12 седмици: 80 mg sc на всеки 2 седмици, на седмица 16 и след това: 80 mg sc на 4 седмици, време на полуживот 13 дни
• Разрешен за деца над 6 години и над 50 кг, при тегло под 50 кг – не може да се направи предложение за дозировка при деца с телесно тегло под 25 кг
• Старческа възраст (≥ 65 години) – не е необходима корекция на дозата, ограничена информация при пациенти на възраст ≥ 75 години, не е изследван при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане
• Secukinumab е човешко IgG1 моноклонално антитяло, което селективно се свързва с и неутрализира провъзпалителния цитокин IL-17A. IL-17A е естествен цитокин, който участва в нормалните възпалителни и имунни реакции
• Доpиране – натоварваща доза: 150 mg sc на седмици 0, 1, 2, 3 и 4 и на всеки 4 седмици, без натоварваща доза: 150 mg sc на 4 седмици. При липса на ефект дозата се удоява на 0,300 през същите периоди, време на полуживот 21-31 дни
• Индициран за нерентгенографски спондилартрит, заедно с Цимция
• Липсват клинични изпитвания при отделни популации пациенти, както и педиатрични, да не се прилагат живи васкини!
• Bimekizumab( Bimzelx) – очаква се разрешение за употреба в Рбългария. Това е хуманизирано IgG1 моноклонално антитяло, произведено чрез генно инженерство в клетъчна линия от яйчник на китайски хамстер чрез рекомбинантна ДНК технология. Инхибитор на IL 17 A и F
• Дозиране – 160 mg (прилагана като 1 подкожна инжекция от 160 mg) на всеки 4 седмици. При пациенти с псориатичен артрит със съпътстваща умерена до тежка форма на плакатен псориазис препоръчителната доза е същата както при плакатен псориазис или 320 mg ( 2 инжекции по 160 mg всяка) на седмица 0, 4, 8, 12, 16 и на всеки 8 седмици. След 16-та седмица се препоръчва редовна оценка на ефикасността и ако не може да бъде поддържан достатъчен клиничен отговор в ставите, може да се обмисли преминаване към 160 mg на всеки 4 седмици. Време на полуживот – 23 дни
• Показан освен за лечение на псориатичен артрит, така и за Нерадиографски аксиален спондилоартрит
• Липсват данни за конкретен дозов режим при старческа възраст (≥ 65 години, бъбречно или чернодробно увреждане, липсват данни за приложение по време на бременност, лактация и хиперартрични пациенти.
• JAK-инхибитори: Предпочитани основно при периферно ангажиране, водещи НЛР /нежелани лекарствени реакции/ – повишаване на трансаминазите, креатининфосфокиназа , инфекции на ГДП, херпес, съдови инциденти, специално предупреждение при пациенти със СС риск и понесли ДВТ /дълбока венозна тромбоза/ – уместен стриктен контрол и антикоагулация. Индицирани са при пациенти с възпалително чревно заболяване, не се предпочитат при увеит.
• Tofacitinib – табл 5 mg в доза 2х1т. или 11 mg- х 1т. дневно. През 2017 г. беше одобрен от FDA като първи в класа JAK инхибитор за активен псориатичен артрит при пациенти, които изпитват неадекватен отговор или непоносимост към метотрексат или други DMARDS. Време на полуживот – 1-4 часа
• Няма данни за употреба по време на бременност и лактация. Не се препоръчва да се случват. Повишено внимание при възрастни пациенти и съдови рискови фактори.
• Upadacitinib ( Rinoq) – таблетки 15 мг х 1т. дневно, време на полуживот – 10-11 часа. Средство на избор при асоциирано с болест на Крон заболяване.
• Препарати за лечение на псориатичен артрит, които не са разрешени в РБългария:
• Apremilast /Otezla/ – орален инхибитор с малка молекула на фосфодиестераза-4, специфичен за сАМР, води до повишени вътреклетъчни нива на сАМР. Специфичният механизъм, чрез който упражнява терапевтично действие при псориатичен артрит не е добре дефиниран. Показан е за лечение на активен псориатичен артрит.
• Дозиране – таблетки10mg, 20mg, 30mg. Схема на приложение: Ден 1: 10 mg перорално сутрин, Ден 2: 10 mg перорално сутрин и следобед, Ден 3: 10 mg PO сутрин и 20 mg вечер, Ден 4: 20 mg перорално сутрин и следобед, Ден 5: 20 mg сутрин и 30 mg вечер, Ден 6 и след това: 30 перорално mg два пъти дневно. Време на полуживот – 6-9 часа
• Странични ефекти – основно водещи са гастроинтестиналните: гадене, повръщане, диария, главоболие, атралгии
• Специални – бременност: няма данни за тератогенни или други ефекти, но жените се съветват да не забременяват. Открива се в кърмата на животни, изложени на апремиласт, няма данни за ефекти върху новороденото при лактация, не е изследван при възрастни пациенти с бъбречно и чернодробно увреждане
• Abatacept (Orencia) е одобрен от FDA за възрастни с активен псориатичен артрит. Химерен протеин, който инхибира активирането на Т-лимфоцитите чрез свързване към CD80 и CD86, разположени върху антиген представящи клетки (APC). Т-клетъчното активиране зависи от взаимодействието с APC. Показан за активен псориатичен артрит при възрастни. Подкожно приложение, пенфил и автоинжектор в доза 125mg/mL, при венозно приложение <60 kg: 500 mg, 60-100 kg: 750 mg, >100 kg: 1000 mg. Време на полуживот 13 дни.
• Като механизъм на действие е модулиране на сигналния път JAK и предотвратяват фосфорилирането и активирането на STAT. Инхибирането на JAKs също предотвратява генната експресия и вътреклетъчната активност на имунните клетки, намалява циркулиращите CD16/56+ естествени клетки убийци, серумните IgG, IgM, IgA и С-реактивния протеин и увеличава В-клетките. Според новите препоръки „ да се използват с повишено внимание при пациенти със съдови инциденти“.
В процес на клинично проучване са новите молекули, сред които:
• Alefacept – Т-клетъчен инхибитор на функцията на човешки лимфоцити-свързан антиген 3 (LFA-3) Fc протеин, който блокира взаимодействието между CD2 върху Т-клетките и LFA-3 върху антиген-представящи клетки.
• Tildrakizumab – IL 23 инхибитор
• Brepocitinib – селективен инхибитор на тирозин киназа 2 (TYK2) и янус киназа 1 (JAK1)
В заключение:
При периферно ставно ангажиране и недостатъчен отговор към конвенционалните БМАРС е уместно да се стартира лечение с биологични БМАРС – съответно TNF alpha i): Etanercept, Infliximab, Adalimumab, Golimumab, Certolizumab pegol, IL12/23: Ustekinumab, Guselkumab, Risankizumab, IL-17 инхибитори: Secukinumab, Ixekizumab, Bimekizumab, JAK инхибиторите Tofacitinib, Upadacitinib
• При извънставни прояви се препоръчват следните групи препарати: При водещо предимно кожно ангажиране – IL12/23 или IL 23 i: Ustekinumab, Guselkumab, Risankizumab , като при тях трябва да се каже, че повлияват и ставните прояви, но доста по-бавно от останалите препарати. Освен това могат да се използват при пациенти с ХЗСН ангажиране, както и инхибиторите на IL-17: Secukinumab, Ixekizumab, Bimekizumab
• При увеит – TNF alpha-моноклонални антитела се предпочитат, като индикация за това имат Adalimumab, Infliximab, при липса на алтернатива и Certolizumab pegol, Golimumab
• Възпалително чревно заболяване – TNF alpha-моноклонални антитела се предпочитат, като индикация за това имат Adalimumab, Infliximab, Certolizumab pegol, JAK-инхибиторите Tofacitinib, Upadacitinib, IL12/23 или IL 23 i : Ustekinumab, Guselkumab, Risankizumab .
• Според новите препоръки може да се започне с всеки препарат, съобразно индивидуалните прояви при пациентите и техните коморбидни състояния. Според част от препоръките инхибиторите на ТNF се предпочитат пред оралните малки молекули (OSM), инхибиторите на IL-17 се препоръчват пред инхибиторите на IL-12/23. Abatacept или Tofacitinib. При недостатъчен отговор към IL 17 да се премине към инхибитор на IL-12/23, вместо друг OSM, Abatacept или Tofacitinib. Съгласно принципите на споделеното решение се препоръчва, ако пациентът предпочита перорално лечение, да се помисли за OSM или Tofacitinib, при възпалително заболяване на червата да се помисли за инхибитор на IL-12/23 или Tofacitinib. Ако пациентът предпочита по-рядко дозиране, да се помисли за инхибитор на IL-12/23. При повтарящи се сериозни инфекции да се избягват TNF инхибитори, да се обмисли приложение на Abatacept. При повтарящи се инфекции с Candida да се обмисли прием на Tofacitinib. Ако пациентът има диабет, започнете OSM, различен от MTX, или IL-12/23i, вместо TNF инхибитор, увеитът реагира добре на MTX.
References:
1. Ritchlin CT, Colbert RA, Gladman DD. Psoriatic Arthritis. N Engl J Med. 2017 Mar 9. 376 (10):957-970. .
2. Taylor W, Gladman D, Helliwell P, Marchesoni A, Mease P, Mielants H. Classification criteria for psoriatic arthritis: development of new criteria from a large international study. Arthritis Rheum. 2006 Aug. 54(8):2665-73
3. Alinaghi F, Calov M, Kristensen LE, Gladman DD, Coates LC, Jullien D, et al. Prevalence of psoriatic arthritis in patients with psoriasis: A systematic review and meta-analysis of observational and clinical studies. J Am Acad Dermatol. 2018 Jun 18.
4. Kavanaugh A, McInnes I, Mease P, Krueger GG, Gladman D, Gomez-Reino J, et al. Golimumab, a new human tumor necrosis factor alpha antibody, administered every four weeks as a subcutaneous injection in psoriatic arthritis: Twenty-four-week efficacy and safety results of a randomized, placebo-controlled study. Arthritis Rheum. 2009 Apr. 60(4):976-86.
5. Mease PJ, Reich K. Alefacept with methotrexate for treatment of psoriatic arthritis: open-label extension of a randomized, double-blind, placebo-controlled study. J Am Acad Dermatol. 2009 Mar. 60(3):402-11.
6. Saad AA, Symmons DP, Noyce PR, Ashcroft DM. Risks and benefits of tumor necrosis factor-alpha inhibitors in the management of psoriatic arthritis: systematic review and metaanalysis of randomized controlled trials. J Rheumatol. 2008 May. 35(5):883-90.
7. Brunk D. More Severe Psoriasis Linked to an Increased Risk of PsA. Medscape Medical News. Available at September 30, 2021; Accessed: October 28, 2021.
8. Reich K, Kruger K, Mossner R, Augustin M. Epidemiology and clinical pattern of psoriatic arthritis in Germany: a prospective interdisciplinary epidemiological study of 1511 patients with plaque-type psoriasis. Br J Dermatol. 2009 May. 160(5):1040-7.
9. Guttman-Yassky E, Krueger JG. Psoriasis: evolution of pathogenic concepts and new therapies through phases of translational research. Br J Dermatol. 2007 Dec. 157(6):1103-15.
10. Fitzgerald O, Winchester R. Psoriatic arthritis: from pathogenesis to therapy. Arthritis Res Ther. 2009. 11(1):214.
11. Chamot AM, Benhamou CL, Kahn MF, Beraneck L, Kaplan G, Prost A. [Acne-pustulosis-hyperostosis-osteitis syndrome. Results of a national survey. 85 cases]. Rev Rhum Mal Osteoartic. 1987 Mar. 54(3):187-96.
12. Gmyrek R, Grossman ME, Rudin D, Scher R. SAPHO syndrome: report of three cases and review of the literature. Cutis. 1999 Oct. 64(4):253-8.
13. Häfner R, Michels H. Psoriatic arthritis in children. Curr Opin Rheumatol. 1996 Sep. 8 (5):467-72
14. Eder L, Haddad A, Rosen CF, Lee KA, Chandran V, Cook R, et al. The incidence and risk factors for psoriatic arthritis in patients with psoriasis – a prospective cohort study. Arthritis Rheumatol. 2015 Nov 10
15. Kerr GS, Qaiyumi S, Richards J, Vahabzadeh-Monshie H, Kindred C, Whelton S, et al. Psoriasis and psoriatic arthritis in African-American patients–the need to measure disease burden. Clin Rheumatol. 2015 Oct. 34 (10):1753-9
16. Eder L, Thavaneswaran A, Chandran V, Gladman DD. Gender difference in disease expression, radiographic damage and disability among patients with psoriatic arthritis. Ann Rheum Dis. 2013 Apr. 72(4):578-82
17. Mease PJ, van der Heijde D, Ritchlin CT, Okada M, Cuchacovich RS, Shuler CL, et al. Ixekizumab, an interleukin-17A specific monoclonal antibody, for the treatment of biologic-naive patients with active psoriatic arthritis: results from the 24-week randomised, double-blind, placebo-controlled and active (adalimumab)-controlled period of the phase III trial SPIRIT-P1. Ann Rheum Dis. 2017 Jan. 76 (1):79-87.
18. Nash P, Kirkham B, Okada M, Rahman P, Combe B, Burmester GR, et al. Ixekizumab for the treatment of patients with active psoriatic arthritis and an inadequate response to tumour necrosis factor inhibitors: results from the 24-week randomised, double-blind, placebo-controlled period of the SPIRIT-P2 phase 3 trial. Lancet. 2017 Jun 10. 389 (10086):2317-2327
19. Taylor G, McNeill A, Girling A, Farley A, Lindson-Hawley N, Aveyard P. Change in mental health after smoking cessation: systematic review and meta-analysis. BMJ. 2014 feb. 348:g1158.
20. [Guideline] American Academy of Dermatology Work Group1, Menter A, Korman NJ, Elmets CA, Feldman SR, Gelfand JM, et al. Guidelines of care for the management of psoriasis and psoriatic arthritis: section 6. Guidelines of care for the treatment of psoriasis and psoriatic arthritis: case-based presentations and evidence-based conclusions. J Am Acad Dermatol. 2011 Jul. 65(1):137-74.
21. Guideline] Coates LC, Tillett W, Chandler D, et al, on behalf of BSR Clinical Affairs Committee & Standards, Audit and Guidelines Working Group and the BHPR. The 2012 BSR and BHPR guideline for the treatment of psoriatic arthritis with biologics. Rheumatology (Oxford). October 2013. 52(10):1754-7. .
Адрес за кореспонденция:
Д-р В. Попова д.м.
УМБАЛ “ Каспела“ ЕООД
ул. „София“ 64
4001, Пловдив
