Брой 9/2001
Остеопорозата е заболяване, което се характеризира с намаляване масата на костното вещество и влошаване на микроархитектурата на костната тъкан, които водят до повишена костна чупливост и последващ риск от фрактури.
Фрактурите са основна клинична изява на остеопорозата. Остеопоротичните фрактури засягат обичайно тазобедрената става, гръбнака, предмишницата, китката. Загубата на костната маса поради превалиране на костната резорбция над костната регенерация, довежда до дисбаланс, дължащ се на хормонално разстройство и на първо място на ниското ниво на естрогени в постменопаузалния период. Затова честотата на остеопорозата е много по-голяма при жените в постменопауза.
Различава се първична остеопороза, която е свързана с възрастта при липса на демонстративно първично заболяване и вторична, която е последица на други заболявания, водещи до увеличена костна резорбция (хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, бъбречна недостатъчност, хронични чернодробни заболявания, алкохолизъм и 9Р-)
Първичната остеопороза се разделя на два вида:
- постменопаузална (жени на възраст 55 — 65 г.) с преобладаваща загуба на трабекуларна кост и типични остеопоротични фрактури, предимно на дисталната метаепифиза на радиуса и на прешлените, и
- сенилна, характерна за по-късната възраст, при която е налице повишена резорбция както на спонгиозната, така и на кортикалната кост, с най-характерни счупвания в областта на бедрената шийка.
Няма данни, че остеопорозата в началото причинява някаква симптоматика, но затова пък след няколко години води до такава загуба на костна маса и промяна в костната архитектура, при която счупванията зачестяват и болестта се манифестира със своята типична характеристика (болка, ограничена подвижност, намаляване на ръста и др.).
Остеопорозата представлява огромно социално бреме в световен мащаб, което расте непрекъснато. фрактурите за болните означават болка, неподвижност и загуба на самостоятелност, при което обществото трябва да поеме огромни здравноосигурителни разходи. Разпостранението на фрактурите в световен мащаб е свързано със застарявянето на населението, както и с промените в начина на живот и хранене. Резултатите от епидемиологичните проучвания сочат повишаващата се честота на фрактурите, свързани с остеопорозата.
Демографските промени на населението в света, изразяващи се в повишен брой на застаряващи хора, означават че независимо от превантивните мерки, които се вземат понастоящем, цената на остеопорозата ще се увеличи чувствително в бъдеще.
Съществува растящо безпокойство сред медицинските среди относно остеопорозата и тежестта на проблема, който тя поставя върху индивида и обществото, безпокойство относно тази сериозна, инвалидизираща и скъпа болест.
Социалната тежест нд заболяването произтича от:
- Пациента, в смисъл на неговия начин на живот.
- Обществото, в смисъл на повишените нужди от здравно осигуряване. Годишните разходи за здравно осигуряване и грижи за болните от остеопороза се увеличават драматично, както се увеличава честотата на остеопоротичните фрактури.
- Стойността на болния: остеопорозата е инвалидизираща и прогресираща болест. За болния това струва много, в смисъл на:
„…свързаните с остеопорозата фрактури имат огромно влияние върху болните и техните семейства. Тези поражения допринасят значително за заболеваемостта и смъртността; те често причиняват силна болка и страдание и намаляват способността на болните да поддържат своята самостоятелност и самочувствието си.“ (Buchecku, 1991). Смъртност 20% от болните с тазобедрени фрактури умират до 6 месеца след фрактурата. За онези, които преживеят, съществува голям риск от обездвижване и болка.
Заболеваемост половината от преживелите тазобедрена фрактура болни разстройват своя начин на живот, а една трета никога не си възвръщат пълната самостоятелност и изискват дълготрайни грижи.
Гръбначните франтири често причиняват силни болки в гърба, водещи до повръщане и неподвижност.
Инвалидност деформациите, ограничените движения и намаляването на ръста, както и последствията от гръбначните фрактури, влияят сериозно върху възможността на пациентите да изпълняват’ своите ежедневни задачи. Това, както и промяната на външния вид, Значително повлиява самочувствието на болните и начина им на живот. Все пак надежда съществува. Съществуват методи за измерване костната маса и костното преизграждане. Ранното откриване на намалената костна маса означава подходящо лечение, което може да се започне, за да се предотврати или забави процеса на остеопорозата.
Остеопорозата може да се лекува.
Фармакологичното лечение на заболяването включва:
- калций и витамин D;
- хормонално-заместителна терапия;
- селективни естроген-рецепторни модулатори;
- калцитонини;
- бисфосфонати и др.
Профилактиката на остеопорозата е най-ценното ефективно постижение.
