Социалната тежест на остеопоразата

Брой 9/2001

Остеопорозата е заболяване, което се ха­рактеризира с намаляване масата на кост­ното вещество и влошаване на микроархитектурата на костната тъкан, които водят до повишена костна чупливост и последващ риск от фрактури.

Фрактурите са основна клинична изява на ос­теопорозата. Остеопоротичните фрактури за­сягат обичайно тазобедрената става, гръбнака, предмишницата, китката. Загубата на костната маса поради превалиране на костната резорб­ция над костната регенерация, довежда до дисбаланс, дължащ се на хормонално разстройство и на първо място на ниското ниво на естрогени в постменопаузалния период. Затова честотата на остеопорозата е много по-голяма при жените в постменопауза.

Различава се първична остеопороза, която е свързана с възрастта при липса на демонстра­тивно първично заболяване и вторична, която е последица на други заболявания, водещи до увели­чена костна резорбция (хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, бъбречна недостатъчност, хронични чернодробни заболявания, алкохолизъм и 9Р-)

Първичната остеопороза се разделя на два вида:

• постменопаузална (жени на възраст 55 — 65 г.) с преобладаваща загуба на трабекуларна кост и типични остеопоротични фрактури, пре­димно на дисталната метаепифиза на радиуса и на прешлените, и
• сенилна, характерна за по-късната възраст, при която е налице повишена резорбция както на спонгиозната, така и на кортикалната кост, с най-характерни счупвания в областта на бедре­ната шийка.

Няма данни, че остеопорозата в началото при­чинява някаква симптоматика, но затова пък след няколко години води до такава загуба на костна маса и промяна в костната архитектура, при която счупванията зачестяват и болестта се манифестира със своята типична характеристи­ка (болка, ограничена подвижност, намаляване на ръста и др.).

Остеопорозата представлява огромно социално бреме в световен мащаб, което расте непрекъс­нато. фрактурите за болните означават болка, неподвижност и загуба на самостоятелност, при което обществото трябва да поеме огромни здравноосигурителни разходи. Разпостранението на фрактурите в световен мащаб е свързано със застарявянето на населението, както и с проме­ните в начина на живот и хранене. Резултатите от епидемиологичните проучвания сочат повишаващата се честота на фрактурите, свързани с остеопорозата.

Демографските промени на на­селението в света, изразяващи се в повишен брой на застаряващи хора, означават че независимо от превантивните мерки, които се вземат понас­тоящем, цената на остеопорозата ще се увеличи чувствително в бъдеще.

Съществува растящо безпокойство сред меди­цинските среди относно остеопорозата и те­жестта на проблема, който тя поставя върху ин­дивида и обществото, безпокойство относно та­зи сериозна, инвалидизираща и скъпа болест.

Социалната тежест нд заболяването произти­ча от:

• Пациента, в смисъл на неговия начин на жи­вот.
• Обществото, в смисъл на повишените нужди от здравно осигуряване. Годишните разходи за здравно осигуряване и грижи за болните от ос­теопороза се увеличават драматично, както се увеличава честотата на остеопоротичните фрактури.
• Стойността на болния: остеопорозата е ин­валидизираща и прогресираща болест. За болния това струва много, в смисъл на:
  „…свързаните с остеопорозата фрактури имат огромно влияние върху болните и техните семейства. Тези пора­жения допринасят значително за заболеваемост­та и смъртността; те често причиняват силна болка и страдание и намаляват способността на болните да поддържат своята самостоятелност и самочувствието си.“ (Buchecku, 1991). Смъртност 20% от болните с тазобедрени фрактури умират до 6 месеца след фракту­рата. За онези, които преживеят, същест­вува голям риск от обездвижване и болка.

Заболеваемост поло­вината от преживели­те тазобедрена фрак­тура болни разст­ройват своя начин на живот, а една трета нико­га не си възвръщат пълната самостоятелност и изискват дълготрайни грижи.

Гръбначните франтири често причиняват силни болки в гърба, водещи до повръщане и неподвиж­ност.

Инвалидност деформациите, ограничените дви­жения и намаляването на ръста, както и послед­ствията от гръбначните фрактури, влияят сериозно върху възможността на пациентите да изпълняват’ своите ежедневни задачи. Това, как­то и промяната на външния вид, Значително пов­лиява самочувствието на болните и начина им на живот. Все пак надежда съществува. Съществуват ме­тоди за измерване костната маса и костното преизграждане. Ранното откриване на намалена­та костна маса означава подходящо лечение, което може да се започне, за да се предотврати или забави процеса на остеопорозата.

Остеопо­розата може да се лекува.

Фармакологичното лечение на заболяването включва:

• калций и витамин D;
• хормонално-заместителна терапия;
• селективни естроген-рецепторни модулато­ри;
• калцитонини;
• бисфосфонати и др.

Профилактиката на остеопорозата е най-цен­ното ефективно постижение.