Брой 1/2016
Проф. д-р Златко Кълвачев, дмн
Инфекциите не са честа причина за артрит и артралгия, но нелекуваната инфекция може да нанесе сериозни поражения на ставите. В повечето случаи причинителят на инфекциозен артрит прониква в ставата по хематогенен път. Боледуват почти с еднаква честота и деца и възрастни. По правило се засяга само една става (най-често коленната) и по-рядко повече стави. Всеки микроорганизъм може да инфектира някоя става, но като най-често това са различни вируси, бактерии и гъбички. Освен чрез кръвообращението, инфекцията може да проникне през открито ставно нараняване. Синовиалната мембрана, която е добре кръвоснабдена, е първото място, където се „настаняват“ микроорганизмите и където бързо се размножават. Оттук те преминават в синовиалната течност и инфектират всички части на ставата.
Причина за развитието на артрит и артралгия могат да бъдат различни вируси, най-често предавани от комари (Алфавируси). В страните, където се води коректна статистика, годишно се документират хиляди случаи на полиартрити, дължащи се на инфекции, причинени от тези вируси. През последните години, във връзка с климатичните промени, разпространението им се увеличава и у нас.
Електронна микрография на алфавирус
Заболяванията се срещат най-често при хората на възраст 25-45 години, еднакво при мъже и жени. Инкубационният период е 2-10 дни с характерна внезапна проява. Полиартралгия се наблюдава в 85-98% от случаите, миалгия в около 60%, обрив (обикновено макулопапуларен) – в около 50% от заразените. Тези симптоми са съпроводени с висока температура при 35-50% от пациентите. Съответните симптоми (ставна болка, обрив) обикновено са симетрични, като най-често засегнати са глезените, пръстите, китките и коленете. Ставните изливи често присъстват, което налага отграничаване от ревматоидния артрит. Скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) може да бъде преходно повишена, но С-реактивния протеин рядко се увеличава. Вирусната артропатия обикновено отзвучава в рамките на няколко седмици до няколко месеца.
Инфекции, причинени от други вируси, също могат да причинят артрит и артралгия. Сред тях са парвовирус В19, който при деца се проявява като вирусна екзантема, но при възрастните се изявява с болки в ставите и артрит. Инкубационният период е 7-10 дни, като първите симптоми са неспецифични (грипоподобни), но през втората седмица в до 60% от пациентите по ръцете, краката и коленете, обикновено симетрично, се отчитат болка и оток. Отличителен белег при клинико-лабораторните резултати е рязко намаляване на ретикулоцитите. Симптомите рядко персистират в продължение на месеци или години, но артритът не е деструктивен. Хепатитните вируси A, B и C в своята предклинична фаза обикновено се представят с грипоподобни симптоми, но с напредване към иктеричната фаза може да се развият артралгия и артрит. При инфекциите с хепатит В и С може да се развие преходен полиартрит с участието на китките, коленете, глезените и малките стави на ръцете. Тези симптоми имитират началото на ревматоиден артрит, въпреки че обикновено са придружени с обрив. Този тип артрит обикновено затихва с началото на жълтеница. Вирусът, причиняващ рубеола се свързва с артрити и артралгии, от които по-често страдат жените. Артритът е подобен на ревматичния, със засягане на малките стави на ръцете, китките и коленете. Артралгия обаче се наблюдава по-често и обикновено е с околоставно ангажиране. Рубеола-свързаният артрит обикновено започва в седмицата преди и след появата на обрива и обикновено отшумява в рамките
на 10-ина дни. Някои от херпесните вируси, както и вирусът – причинител на паротит, също могат да причиняват артрит и артралгия, макар и много рядко.
Най-честите бактерии, причиняващи септичен артрит, са стафилококи, стрептококи и пневмококи. По-малко вероятно е остър артрит да се причини от туберкулозен бацил или от различни видове гъбички – те се развиват доста по-бавно от бактериалните, като в началото почти не се усещат, особено ако ставата е била вече засягана от артрит.
Септичният артрит се среща по-често при лица с увредена имунна система, боледуващи от анемия, диабет, или ревматоиден артрит. Когато бактериите се размножат в ставата, те произвеждат химически активатори – ензими, които директно увреждат ставата, тъй като бързо атакуват колагенния протеин на ставния хрущял. Клиничните симптоми се развиват бързо, болката и възпалението се увеличават в течение на няколко дни. Всяко движение в засегнатата става е много болезнено, силно ограничено, като болният съзнателно я щади. При натиск върху ставата, която е подута от увеличената течност, болката се увеличава. В повечето случаи температурата е леко повишена.
Диагнозата при инфекциозните артрити и особено при артралгиите не винаги се поставя лесно. В някои случаи, директното микроскопско изследване на синовиална течност може веднага да установи причинителя, но обикновено се налага по-комплексно изследване. Важна част от диагностичния процес е търсенето на възможните източници на инфекция, като се изследват проби от кожа, гърло, нос уши, гениталии и др.
Лечението на инфекциозния артрит се провежда от специалисти, често в болнична обстановка. Налични са ефективни средства за лечение на бактериалните и гъбичните ставни инфекции, но лечението на вирусните ставни инфекции е много по-трудно. Важно е да се знае, че директното вътреставно инжектиране на антибиотици може да причини допълнително химическо възпаление на ставата.
