Брой 4/2017
Проф. д-р Хр. Одисеев
Мамавирус и Спътник
При изолирането на нови щамове мегаловируси, колективът от Катедрата по генетика на Медицинския университет в Марсилия, ръководена от Prof. Claverie, попада на един нов щам, извлечен от амеба, изолирана от климатик в Париж. Вирусът е с още по големи размери от познатите досега Мегаловируси, поради което е наречен Mamavirus. Окацва се, че подложен под електронен микроскоп, този агент не е сам. В “утробата” си носи втори икосоедрален вирус, много по-малък, с размери 50 nm. Изолиран и пречистен, последният е неспособен да инфектира амебата. На пръв поглед подобен на сателитните вируси, които се размножават само в присъствието на друг вирус (например вирус Делта, който придружава хепатит В вируса). Поставено му е името Sputnik. Наблюдавайки под електронния микроскоп процесите в заразените амеби, авторите констатират същата аномалия: Мамавирусът се размножава в ограничено с мембрана място в амебата, в една “вирусна фабрика”, в която се произвеждат новите вирусните съставки, неговите и на Спътника. Оказва се, че “вирусната фабрика” на Мамавируса осъществява собственото си възпроизводство и потомството на Спътника.
По-нататъшните проучвания показват, че Спътникът, който се нуждае от Мамавируса, за да се размножава, не се задоволява само да получава съставките си от него, а го и уврежда. Мамавирусът страда от присъствието на Спътника. Репродуцира се лошо, от амебата излизат, наред с нормалните и чудновати форми: некомплектовани или деформирани, едни без геноми, други вместо геном, съдържащи Спътника, трети с плътни задебелявания по обвивката.
От своя страна, геномът на Спътника представлява двойно верижна циркулярна ДНК, съдържаща 140, 000 бази и гени, сходни с познатите вируси, инфектиращи животинските клетки, протопластите и бактериите. От установените 21 гена, кодиращи протеини, 3 от тях произхождат от Мамавируса и кодират протеини хомоложни на неговите. Подробното разшифроване на гените на Спътника навежда на мисълта, че той е представител на нова фамилия вируси. Изхождайки от неговата мозаична и функционална аналогия с бактериофагите, авторите го класифицират като вирофаг, вирус на вирусите. И подобно на тях, представлява хоризонтален преносител на гени между гигантските вируси. Засега Спътник е единственият вирофаг. Бъдещите проучвания ще покажат дали той е първият представител на един нов вид вируси – посредници между гигантските вируси. Ще бъде решен и спорът дали гигантските вируси са живи микрооганизми, щом “раждат” себеподобни организми.
Както вече знаем становищeто на Clavеrie и неговите сътрудници е, че саморазмножението на един агент е най-важният признак за неговата жива природа. Саморазмножението на Мамавируса, плюс “ раждането” и на Спътник е още едно доказателство, че Мегаловирусите са живи организми и нов клон на “дървото на живота.”
