Брой 11/2019
Д-р Т. Мустаков
Асистент, КАА, УМБАЛ “Александровска” – София
Връзката между алергичните болести, астмата в частност и инфекциите, както и противоинфекциозните средства е обект на отдавнашни дискусии.От една страна епидемиологичните данни сочат за повишена заболеваемост от вирусни и бактериалниинфекцииприалергичнитедеца и пациентите с астма, от друга страна за редица от тях, най-вече за вирусните е известно, чевлошаватходанаалергичнитеболести, дори могат да провокират появата им.
Продължителното лечение на астмата понякога става причина за повишена възприемчивост към инфекции, а лечението на инфекциите от своя страна е причина за много алергични реакции. Самият процес на преминаване на стерилния фетус към плуващ в микробна среда самостоятелен организъм показва колко е важен таймингът на контакта с микроорганизмите, както и спектърът на тези микроорганизми за определяне на развитието на алергични болести в последващите години от живота на индивида. Изучаването на този процес повдигна и нова тема – доколко инфектирането с “про-“ или “анти-“ алергенни микроорганими е резултат на наличието им в средата или е предопределено от генетично детерминирани фактори – рецептори, ензими, HLA-система и пр.
Корелациите, регистрирани на популационно и клинично ниво са станали причина за провеждане на множество проучвания в областта на имунологията, микробиологията, генетиката, фармакологията, целящи да изследват различните аспекти на взаимоотношенията микро-макро организъм и ефектите им върху появата и хода на алергичните болести.
Откриването на Th1/Th2 фенотипните профили на Т-хелперните лимфоцити породи големи надежди, че дилемата “инфекция или алергия” ще бъде най-после решена. За съжаление процесите на функционална диференциация при хората се оказаха значителнопо-сложни. Откриването на Т-регулаторните клетки даде нов тласък на изследванията инфекция-алергия. Информацията от проучванията върху тези клетъчни субпопулации показаха обаче една важна особеност, а именно, че всички те са индуцируеми, и че важен фактор за тяхната индукция в еднаилидругапосокасаразличнитеинфекциозниагенти – вируси, гъби, бектерии.РедицаизследваниядемонстриратположителнизависимостимеждураннатаинфестрациясъсStaphylococusaureus, различни вируси, например RSV и развитието на атопичен дерматит и астма при децата.1
Естествено е доказването на тези взаимовръзки да доведе до желание те да бъдат използвани и за терапевтични цели. За съжаление точно тук на пръв поглед лесната задача да се ерадикира инфекцията, за да се постигне протективно или лечебно действие върху алергичната реакция се оказа непосилна. Използването на все по-мощни и широкоспектърни антибиотици оказва краткосрочен благоприятен ефект при някои от екзацербациите (напримернаастмата) но не и при атопичния дерматит. Обратно – честата им употреба води до влошаване и надветесъстояния. Идеята да се постигне “стерилна” среда около рисковите или боледуващи от алергии деца също не доведе до траен благоприятен ефект, дори напротив. Неуспехите на тези два “класически” за съвременната медицина подходи отвори вратите за множество други решения на проблема инфекция – алергия.
Пробиотици
Изследванията на чревната флора на децата с и без алергични болести установи сигнификантни разлики в микробния състав и това даде широко поле за приложението на огромен брой различни по състав и качества пробиотични препарати. Тяхната употреба показва добри резултати при профилактиката, но не и при лечението на алергичните болести. Ето защо се предполага, че ранното им приложение може ако не да отмени, то поне да отложи с няколко години развитието на алергична болест при рисковите деца. Профилактично действие се регистрира при приложението им при майките по време на бременността и кърменето, а също и на самите кърмачета в първите месеци от живота. Няма обаче единно мнение кои, как и колко дълго да са прилаганите пробиотици.2
Ваксини
Неизбежно е, обсъждайки инфекциите да не бъде обсъден факторът ваксини. Считани заедно от
най-големите постижения на медицината, ваксините и до днес са между “осанна и разпни го”. Причината за множеството разнопосочни мнения е може би стремежът да се подходи схематично и универсално към едно толкова индивидуално и променящо се нещо като имунната система. Ето защо се налага и изводът, че за да се ползват максимално благоприятните ефекти от ваксините режимът на поставяне и съставът им трябва да бъдат максимално индивидуализирани и съобразявани с моментното състояние на имунизираните. Наблюдаваното протективно действие на някои ваксини (БЦЖ, противогрипна) е относително краткотрайно и не променят хода и разпространението на алергичните болести.3 Самото поставяне на ваксините е силен антигенен стимул и трябва да се прави внимателно при вече налична алергия към съдържащите с в тях антибиотици, жилатин и други протеинови молекули. Затова и се препоръчва индивидуализиране на имунизационния календар при алергичните деца.
Пероралните имуностимулатори изработени на базата на бактериални лизати и рибозоми заемат отдавна място в комплексната профилактика при алергичните и астматични пациенти. Действието им се обяснява със синергично индуциране на TLR-2/6- и TLR-9-зависимия вроден имунитет.4Тяхното приложение обаче също трябва да бъде максимално индивидуализирано както по отношение на поносимост към препаратите, така и относно продължителността на приложението им. При наличие на вече развита алергия обикновено се прилагат 1,5-2 пъти по-продължителни курсове с тези препарати.
Противовируснип репарати
Алергичните деца са особено предразположени към вирусни инфекции. Една от основните причини за това е значително пониженото ниво на IFN-gamma особено до 4-годишна възраст. Профилактичните противовирусни препарати с доказан клиничен ефект не са много. Тяхното действие се основава на повишаване на броя и функционалността на CD3T и CD4T лимфоцитите и понижаваненазаболеваемосттаотвирусниинфекцииприалергичнитедеца.5 Това води до намаляване и на екзацербациите и разреждане на нуждата от интензифициране на противоастматичната терапия.
Бета-глюкани (Imunobor Kids)
Бета-глюканите са разнородна група полизахариди с микробен, растителен и фунгиален произход. Действайки посредством два основни рецептора – Dectin-1 и TLR и второстепенните CR3 и SR бета глюканите активират множество клетки на противо инфекциозния имунитет, основните от които са макрофагите, като има данни и за активиране на NK-клетките и неутрофилите. Това им неспецифично действие помага за активиране както на антивирусния, така и на антибактериалния имунен отговор. Това ги прави почти идеален имунен стимулатор. Може би заради това те, под формата на фунгиални екстракти, са използвани от хилядолетия в традиционната медицина(6). Съвременните технологии позволяват високостепенно пречистване на тези екстракти, както и по-прецизното им дозиране. Анализът на действието им при по-специфични популации, каквито са алергичните деца показват много интересни ефекти – от намаляване на инфекциозната заболеваемост до повишаване на реактивността към домашнопрахови микрокърлежи(7). Това отново поставя на преден план внимателната оценка на всеки отделен пациент и опдборът на тези от тях, при които бета-глюканите ще имат максимален благоприятен ефект. Голяма надежда в днешно време се възлага на микронизираните високопречистени бета глюкани (Imunobor Kids), тъй като микронизацията на бета глюканите повишава минимум 12 пъти ефективността и бързината на антимикробното действие срещу вируси, бактерии и гъби.
Обсъдените в статията аспекти повдигат повече въпроси отколкото дават отговори, но показват комплексността на проблема инфекции-алергия. Използването на различните профилактични мерки, базиращи се на въздействие върху вътрешната или външната микробна среда все още търпят развитие и е необходимо изводите за тяхната ефективност да бъдат направени върху достатъчно обширни и продължителни проучвания, преди да се определят по-категорични и утвърдени схеми за тяхното приложение.
Литература
1. Scadding GK. Allergens, germs and asthma. ClinRespir J 2015; 9: 153–156.
2. Tang RB1, Chang JK2, Chen HL3.Can probiotics be used to treat allergic diseases?J Chin Med Assoc. 2015 Mar;78(3):154-7.
3. Jaiwong C1, Ngamphaiboon J. Effects of inactivated influenza vaccine on respiratory illnesses and asthma-related events in children with mild persistent asthma in Asia.Asian Pac J AllergyImmunol. 2015 Mar;33(1):3-7.
4. Lu Y1, Li Y, Xu L, Xia M, Cao L. Bacterial lysate increases the percentage of natural killer T cells in peripheral blood and alleviates asthma in children. Pharmacology. 2015;95(3-4):139-44.
5. Go3êbiowska-Wawrzyniak M, Markiewicz K, Kozar A, Derentowicz P, Siwiñska-Go3êbiowska H. The study on therapeutic efficacy of inosinepranobex in children Pol. J. Food Nutr. Sci. 2004, Vol. 13/54, SI 2, pp. 33–36.
6. Wan-Mohtar WA, Young L, Abbott GM, Clements C, Harvey LM, McNeil B.Antimicrobial Properties and Cytotoxicity of Sulfated (1,3)-β-D-Glucan from the Mycelium of the Mushroom Ganodermalucidum.J MicrobiolBiotechnol. 2016 Jun 28;26(6):999-1010.
7. Hadebe S, Kirstein F, Fierens K, et al. β-Glucan exacerbates allergic airway responses to house dust mite allergen. Respir Res. 2016 Apr 2;17:35..
