Хранене и диета при сърдечно болни

Брой 3/2002

Акад. Д-р А. Пухлев

Въпросът за действието на различните хранителни ве­щества белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини, минерални соли, вода и други, върху сърдечно-съдовата система при сърдечно болни, е много съществен.

Храната действа върху сърцето и кръвоносните съдове както чрез качеството, така и чрез количеството си. Усиленото и/или прекомерното хра­нене на сърдечно болни с наднормено тегло води до неблагоприятни последици, като на първо място обременява сърцето. Недохранването се отразява също зле върху организма на болните, особено когато е продължително и засяга слаби и изтощени индивиди.

Изобилното еднократно прехранване влияе лошо върху сърдечната дейност, което се дължи на бързото и значително увеличение на минутния обем на сърцето. В такива случаи в зависимост от количеството и състава на приетата храна, минутният обем на сърцето може да се увеличи с Уг до 2 литра. След приемане на по-голямо количес­тво храна е възможно да се повиши и кръвното налягане на болните. От тези данни става ясно защо сърдечно болните често правят exitus след изобилно хранене.

Съществуват достатъчно научни доказателства за действието на мазнините и специално на хо­лестерина върху съдовите стени, което се изразява най-вече в създаване на благоприятни усло­вия за развитието на атеросклеротични процеси.

Белтъчините оказват най-силно специфично ди­намично въздействие, повишавайки значително основната обмяна. Това обстоятелство трябва да се има предвид, особено при декомпенсирани сърдечно болни, при които често обмяната на веществата е повишена. Клиничните наблюдения показват, че в умерено количество, белтъците са абсолютно необходима съставка в храната на сърдечно болните. Нещо повече поставени на дълготрайна едностранчива и бедна на белтъци диета, болните с хронична сърдечна недостатъчност получават хипопротеинемия (често комбинирана с хиповитаминоза), което значително намалява ефектите от приложеното лечение.

По отношение влиянието на въглехидратите, крайното заключение от клиничните изследвания е, че най-благоприятно въздействие върху състоянието на сърдечно болните оказва суровата плодова и зеленчукова храна и особено, когато е поднесена под формата на зеленчукови и плодови (или комбинирани плодово-зеленчукови) сокове. Приета в суров вид, растителната храна спомага
за отделянето на течности от организма, намалява нуждата на миокарда от кислород, понижава съдовото напрежение, повишава тонуск на вагуса и алкализира кръвната плазма. Трябва да се имат предвид обаче, и недостатъците на изобилната въглехидратна и непречистена от целулоза хра­на: тя води до развитието на метеоризъм и проя­ви на диспепсия, които се отразяват неблагоприятно върху сърдечната дейност на болните.

Отдавна е установено и неблагоприятното действие на готварската сол при сърдечносъдова декомпенсация: NaCI усилва задръжката на теч­ности в организма и увеличава отоците при сър­дечно болни. В този аспект, несъмнено (вредно отражение върху сърдечната недостатъчност има и приемането на големи количества течности. Същото се отнася и до значителните количест­ва чай и кафе, алкохол и тютюн.

Изложените основни данни трябва да се имат предвид винаги, когато се съставя диетата и се определя планът за лечение при сърдечни заболявания.

ДИЕТА ПРИ СЪРДЕЧНО БОЛНИ

Диета при компенсирани сърдечно болни

При компенсираните сърдечно болни, които се движат, а някои от тях изпълняват и професионалните си задължения, се изискба строго индивидуализиране на диетата във всеки конкретен слу­чай. Ще отбележим само някои основни ръководни правила:

• Болният трябва да получава достатъчно хра­на, която му гарантира необходимите (за съответния начин на живот и двигателна активност) калории.
• Съотношението на белтъчините, мазнините и въглехидратите в рациона да бъде прблизително 1:1:4.
• За известен период (например след изтощителни заболявания), количеството на белтъчини­те в храната може да се увеличи (до 150-200 г дневно).
• Количеството приета готварска сол да не надминава 5-6 г на ден.
• Течностите да не са повече от 1,5 л дневно.
• Храната да се разпределя на чести приеми през къси интервали и да се сдъвква добре. Последното хранене да бъде 2-3 часа npegu лягане.
• В храната да има достатъчно количество витамини и минерални соли.
• Забраняват се и/или се ограничават до незначителни количества, приемът на алкохол, кафе, черен чай, а също и тютюнопушенето.

Диета при декомпенсирани сърдечно болни

При декомпенсация болните трябва да се хра­нят место (средно 4-5 пъти дневно). Храната трябва да се дъвче добре и да се избягват големи количества храни, богати на баластни вещества (фасул, зрах, зеле, туршии, топъл черен хляб и др.). За да не се затруднява сърдечната дейност, последното хранене трябва да се осъществи най-малко 2-3 часа преди лягане.

Количеството на хра­ната, респ. на съдържащите се в нея калории, трябва да бъде толко­ва по-ограничено, колкото по-тежка е декомпенсацията, след което количеството храна постепенно се увеличава. Чрез намаляване на храната се цели да се облекчи организмът и да се освободи от някои вредни продукти на обмяната, като например млечна-, пирогроздена киселина и др. Намалението на белтъчините в раци­она понижава основната обмяна и по този начин облекчава функциите на сърцето. При тежка де­компенсация въглехидратите се дават предимно под формата на каши, Плодови и зеленчукови сокове.

При декомпенсация количеството на течностите не трябва да надминава един литър дневно (пресмятат се и течностите в храната). Трябва да се има предвид обаче, че едно ограничение на течностите под 600-700 мл/дневно, води до мъчителна жажда, отпадналост, повишаване на вискозитета на кръвта и други неприятии последици. Количеството готварска сол да не надвишава 1,5 г на ден. В храната трябва да се съдържат достатъчно витамини: зеленчуци, плодове, краве масло и т.н.

При тежка сърдечно-съдова декомпенсация, диетата на болния може да започне с някой от следните хранителни режими:

• Диета на Карел. Болният получава по 200 мл прясно мляко, 4-5 пъти дневно.
  Вместо прясно, може да се дава и кисело мляко, но не е разрешено приемане на друга храна и тем­ности. В зависимост от състоянието на сърдеч­ната дейност и охранеността на болния, диетата се провежда в продължение на един до пет дни.
• Диета с плодови и зеленчикови сокове. Болни­те получават пет пъти на ден по 200 мл сокове от плодове и зеленчуци, приготвени в различни съотношения. Продължителността на диетата е като тази на Карел.
  Каотофена диета. На ден се дава 1 кг варени картофи (разпределени на пет приема) и 800 мл компот или подсладен билков (липов) чай. Последните могат да се заменят с плодови или зеленчу­кови сокове. Продължителността на диетата е от три до пет дни.
• Диета с липов чай. При тежко декомпенсира­ни болни, при които поради непоносимост и по други причини не може да се дават прясно мляко или плодови сокове, е възможно те да се за­менят с един литър подсладен (с 60-80 г за­хар) липов чай, разпределен на 5-6 приема дневно. Продължител­ността на диетата е от един до три дни.

Естествено, предложените диети са само схеми, които трябва да се индивидуализират в зависимост от състоя­нието на болния, възрастта му, основните му хранителни навици, степента на охраненост и т.н. Например, продължителното недохранване, особено у изтощени болни, води до тъканен разпад с всичките отрицателни последици за организма. Известен е и принципът, че храна, съдържаща под 1000 калории дневно, е възможно да се дава най-много в продължение на 7-10 дни, след което количеството й (респ. калорийността й), постепенно се увеличава.

Ето защо, след успешното провеждане на някоя от посочените диети, болният се поставя на храните­лен режим, съдържащ по 25-30 калории/кг телесно тегло и при приблизително съотношение на белтъци, мазнини и въглехидрати 1:1:4 (например 60 г белтъци, 60 г мазнини и 250-300 г въглехидрати). Солта се ограничава до 2-3 г, а течностите око­ло един литър дневно. В рациона се допуска включване на ограничено количество месо и риба (50-75 г дневно). След извеждане от тежката деком­пенсация, болният може да получава месо и риба предимно във варен вид, като се избягва даването на бульони (поради богатството им на пуринови и други белтъчни съставки, оказващи възбуждащ ефект върху сърдечно-съдовата и нервната система).

Същото и по-силно възбуждащо въздействие оказват кафето, алкохолът и черният чай, чиято консумация е забранена при болните със сърцебиене и екстрасистоли. Само при болни, свикнали с редовната употреба на напитки като кафе, чай и алкохол, може да се позволи приемането им, но в ограничено количество.

С тези указания за диетата при сърдечно болни, не се изчерпват многобройните възможни храни­телни режими, които се прилагат в различните болници, клиники и диетични кухни. Съществено е обаче, всеки лекар да познава основните проблеми на диетолечението и хранителния режим при сър­дечно болни.