Д-р М. Панайотова
Отделение по Педиатрия, МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Стара Загора
Алергията, за разлика от другите странични реакции към храни, възниква и протича по имунни механизми. Задължително условие за тяхното активиране е контакт на хранителните алергени с организма. Най-често този контакт се осъществява чрез чревната мукоза. Други възможности са чрез кожата и респираторния тракт.
През стомашно-чревния тракт преминават огромно количество, потенциално алергизиращи протеини. Няколко са защитните механизми (бариери), блокиращи връзката хранителен алерген – интестинална мукоза, а с това и развитието на алергична реакция. Първата бариера е физикална – чревният мукус. Друг защитен фактор е секреторният IgA, участващ в антигенния клирънс (очистване). Активността на чревните ензими също има отношение върху контакта на хранителните протеини с интестиналната мукоза.
В кърмаческа и ранна възраст чревният мукус е в относително по-малко количество и чревният пермеабилитет е повишен. Така, независимо от посочените по-горе защитни механизми, в тези възрастови групи значително количество хранителни протеини преминава чревната мукоза и влизат в контакт с дендритните клетки, които са антиген представящи клетки. Стартира се имунен отговор – Т- и В- клетъчен. Нормално, този отговор води до развитие на имунен толеранс към дадения протеин. При част от децата, (2-10%), най-често генетично детерминирани, се развива хранителна сенсибилизация, активира се Th2 имунен отговор, синтезират се специфични към дадения протеин IgE антитела и възникват клинични прояви на хранителна алергия.
Обсъждат се и други регулаторни механизми, свързани с огромната и активна сапрофитна чревна бактериална флора, която още през първите дни от живота, играе важна роля за развитието на толерантност или сенсибилизация.
Хранителната алергия е първата проява на атопично /IgE- медиирано/ заболяване. Приемането на алергизиращи храни води до поява на кожни симптоми – дерматит или уртикария и по-рядко – ринит и свиркащо дишане.
Проведени са клинични проучвания върху хранителната алергия и ефекта на пробиотиците – живи микроорганизми които, приемани в адекватни дози, допринасят за здравето. Вниманието е фокусирано върху атопичния дерматит, който е първа изява на хранителна алергия. Най-голямо е проучването върху 230 новородени с атопичен дерматит, които приемат за 1 месец смес от 4 пробиотика или плацебо. Резултатите показват подобрение на симптомите при групата, приемаща пробиотик.
В друго проучване на 103 новородени същото лечение е проведено в продължение на 3 месеца. Наблюдава се значително подобрение на атопичния дерматит при подгрупата, третирана с пробиотици, докато при приемащите плацебо, промяна няма. След спиране на приема не се установява продължаване на лечебния ефект. Това означава, че подобрението не се дължи на спонтанна ремисия.
Публикувани са резултатите от 4 двойнослепи рандомизирани проучвания върху приема на пробиотици, с оглед предотвратяване появата на алергия във високорискови семейства с проследяване в продължение на 7 години. Установява се, че честотата на атопичния дерматит е по-ниска в групата, третирана с лактобацил.
Как пробиотиците влияят на алергията? Приема се, че пробиотиците предизвикват нискостепенно възпаление, което се доказва с повишено ниво на С-реактивен протеин. Така се стимулира имунната система, активират се регулаторни механизми и това допринася за намаляване на алергичния имунен отговор. Нискостепенното възпаление представлява независим защитен фактор срещу алергия. Приемът на пробиотици активира интерферон-гама отговора на мононуклеарните клетки и насочва имунния отговор към Th1 т.с. е антиалергичен.
В проучване при деца с IgE предизвикана алергия към краве мляко, които са получавали пробиотици, се доказва по-високо ниво на фекален IgA в сравнение с третирани с плацебо. Ролята на мукозния IgA е да неутрализира антигените в чревния лумен, а също така да участва в транспорта и да намалява проникването им. По този начин пробиотиците модулират антигенното обременяване чрез своето действие върху пермеабилитета на чревния епител и продукцията на IgA.
Друг проучен ефект на пробиотиците е върху нивото на интерлевкин-10. Този интерлевкин оказва влияние върху баланса между Th1 и Th2 имунен отговор по посока на Th1, който е антиалергичен имунен отговор. Пробиотиците повишават нивото на интерлевкин – 10 и така имат отношение към лечението и превенцията на алергията.
Нашият пазар предлага пробиотици – Imunobor Biotic/caps/, BioGaia/tab., sol./, Lacto 4/caps./. Наличието им разширява терапевтичните и профилактични възможности по отношение на хранителна алергия или риск от развитие на такава.
