Брой 12/2015
Проф. д-р Д. Байкова, д. м.
Ръководител катедра „Превантивна медицина“, Факултет по обществено здраве, Медицински университет – София
Проблем: От хилядолетия при производството на храни и напитки се използват биотехнологични процеси (мая – дрожди за хляб, ферментация и др.). Понастоящем огромно предизвикателство за академичната общност, а и за цялото човечество, е появата на храни – продукти на модерна биотехнология, наричана още – рекомбинантна ДНК-технология, генна технология, генно инженерство.
Данните сочат, че генетично модифицираните организми (ГМОи) се дефинират като организми, чийто генетичен материал е изменен по начин, който не съществува в природни условия на кръстосване или на естествена рекомбинация. Самият ГМО е биологична единица, способна да се размножава и да предава генетичния си материал.
Направления за използване на рекомбинантни биотехнологии:
• Намаляване употребата на хербициди, пестициди, инсектициди, торове;
• Повишаване устойчивостта към биотичен и абиотичен стрес;
• Удължаване срока на съхранение;
• Подобряване хранителната стойност на съответния селскостопански продукт.
В Европа скептицизмът към модерните биотехнологи, особено към навлизането на генетичното инженерство в селското стопанство и в производството на храни и фуражи, е голям. Въпреки това, с огромна скорост се увеличават световните площи, засети с биотехнологични посеви, като за периода 1996 – 2010 година те възлизат на общо 148 млн. хкт.
Предизвикателството произхожда от обстоятелството, че непрекъснато увеличаващото се население на Земята се нуждае от храна. В началото на 21 век населението на Земята е наброявало 6,1 билиона, като се очаква през 2050 година то да достигне 9,2 билиона. За период от 50 години производството на храна би трябвало да се увеличи двойно, но при запазване на приблизително същите площи обработваема земя. Имайки предвид драматичните климатични промени, в съчетание с намаляващите природни ресурси (горива, вода, азот), това би било изключително трудно. Необходимо е, а и се вземат спешни хуманитарни мерки за преодоляване на бедността, глада и недохранването, които понастоящем за първи път в световната история засягат повече от 1 билион човека.
Най-обещаваща технологична стратегия се очертава тази, която съчетава в себе си най-доброто от старите и новите практики, т.е. модерната рекомбинантна ДНК-биотехнология. И вече е факт: за да се увеличи глобалната продукция на храни и фуражи (килограм на хектар) все по-широко се използват биотехнологични растения. Така например, въпреки негативните последици от икономическата рецесия, през 2009 година бе наблюдаван рекорден ръст в отглеждането на биоинженирани растения:
• Соя – 77% е генетично модифицирана, (ГМ);
• Памук – 49% е продукт на рекомбинантна биотехнология;
• Царевица – 26% е ГМ;
• Рапица – 21% е ГМ.
Законодателство
Бързото навлизане на ГМ в селскостопанската практика изисква стриктно и хармонизирано законодателство, осигуряващо надеждна оценка на здравния риск на няколко нива, а именно при:
• Разрешаване на ГМ-продукти и и ГМ-производни продукти;
• Проследимостта на ГМ;
• Етикетирането на храните, които съдържат ГМ;
• Условията за пускане на пазара;
• Последващото проучване на ефектите върху здравето.
Условията за употребата на ГМОи и произлизащи от тях материали за продукция на храни и фуражи се регулират от:
• Регламент на ЕС 1829/2003;
• Регламент на ЕС 1830/2003.
Реламент 1829/2003 постановява допустима прагова стойност от 0,9% присъствие на утвърдени за употреба в ЕС ГМОи, под което ниво не е задължително специално етикетиране на дадения продукт. Нулев е толерансът към ГМОи, които не са разрешени в ЕС и/или не са минали успешно оценка на риска.
България, като страна членка на Европейски съюз от 01.01.2007, се придържа към Европейската законодателна рамка, отнасяща се до ГМОи, във връзка с което настъпиха някои промени в Закона за храните, Но и преди присъединяването ни към ЕС – от 01.06.2005 год. у нас действа специален Закон за генетично модифицираните организми. Този закон урежда процедурите за:
• подаване на заявление;
• критериите за оценка на риска от възможните ефекти върху здравето и околната среда;
• здравна безопасност;
• изисквания към етикетирането;
• санкциите.
Ако българска фирма желае да пусне на пазара ГМ-съдържаща храна, тя трябва да премине през процедура за издаване на разрешение, предвидена по Закона на храните, а заявлението се разглежда от национална Експертна комисия. Ако процедурата е на европейско ниво, комисията към МЗ изготвя българско становище, относно заявлението за пускане на европейския пазар на ГМ-храна.
Контрол
Регулярен контрол се извършва съгласно годишен план по указания на Министерството на здравеопазването. Има и контрол по сигнали на граждани и/или фирми. Всички проби от храни се изпращат до акредитирана лаборатория за анализ (към Столична РЗИ), която извършва лабораторни анализи за наличието на ГМ. Понастоящем няма кандидатстващи и разрешени ГМ-съдържащи продукти от животински произход. Дейността на институциите, ангажирани в процеса на утвърждаване за употреба на ГМОи, е концентрирана основно върху такива от растителен произход.
Огромен е интересът към нетрайните растения: цикория, краставица, папая, домат, картоф с резистентност към вируси и болести.
Брашна, мазнини (олио), протеини, нишесте, произведени от генетично модифицирани царевица или соя могат да бъдат намерени в хиляди продукти като например тестени изделия, снаксове, сладкиши, диетични и суплементирани храни, сосове, супи, както и във фуражи за селскостопански животни. Зачестяващите случаи на установяване на неразрешени ГМОи в различни храни и растителни материали дава основание да се твърди, че: настоящият контрол на ГМ от лабораториите до полето трябва да се усъвършенства.
Защото: резултати от експериментални проучвания сочат за потенциален здравен риск, (който тепърва предстои да бъде отново и отново подлаган на “проверки” от изследователски колективи и експерти към Органите по безопасност на храните в световен мащаб) от:
• Стомашни лезии;
• Алергични реакции: напр.: ако соята е обогатена с ген от бразилски бадем, например, лицата, алергични към бадема, биха реагирали и на соята; Известно е, че най-често срещаният алерген в соята е т.нар. трипсин инхибитор (ТХ). ГМ-соя съдържа значително по-голямо количество ТХ, в сравнение с органичния аналог;
• Резултати от изследвания върху хора, показват как генът в ГМ-соя се прикачва към бактериите на чревната флора и биха могли да създадат нов ген в тялото на човека (алергенен или токсичен), който да продължи да влияе, дори ако се спре консумацията на ГМ-соя;
• Активаторите, които се прикачват към новия ген, за да бъде включен във веригата, имат потенциал да активират гени на бактериите от чревната флора и да доведат до свръхпроизводство на алергени, токсини, канцерогени и болестотворни бактерии;
• Има риск активаторите да стимулират жизнедеятелността и на неактивни вируси, кодирани в ДНК и да генерират мутации;
• ГМ-царевицата и други ГМ-култури се обогатяват с гени, резистентни на антибиотици. Американската Медицинска Асоциация и СЗО изказват опасения, че подобни гени биха могли да се прикачат към патогенни бактерии в храносмилателната система на човека и да се се появят инфекциозни болести, които не се влияят от антибиотици;
• И може би най-важното е, че на настоящия етап липсват данни за отдалечени в бъдещ период здравни ефекти.
Корпоративни интереси
Не е тайна, че понастоящем голяма част от научните изследвания и заключенията на изследователските колективи са под влияние и контрол на крупните корпорации. Голяма част от данните за потенциален здравен риск остават без оповестяване пред обществеността. Засега е безспорен “бумът” на алергии, автоимунни, стомашно-чревни, метаболитни, нервни и ракови заболявания. И още нещо: за всички ни е ясно, че здравният риск от модел на хранене, в който преобладават несвойствени за натуралните храни съставки, най-често е отложен във времето.
Социални нагласи
Специалисти, технолози и производители на храни непрекъснато обясняват на обществеността, че наличните в търговската мрежа храни са разрешени за употреба със специални нормативни актове и тяхната безопасност за здравето на човека е гарантирана.
А и регламентите, както сочат проверките на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), в повечето случаи се спазват.
А когато в резултат на нова научна информация и/или – на преоценка на съществуващата се установи, че дадена съставка в храната, създава риск за здравето на потребителите, употребата й се забранява, като се предприемат мерки за изтеглянето й от веригата и се предоставя информация за това на обществеността.
Национална система за мониторинг
За оценка на риска е важно изграждане на национална система за мониторинг на ГМ в храните. Наложително е да се въведе съвременна методика за анализ на риска, включващ трите основни компонента: оценка на риска (научен анализ на информацията), управление на риска (законодателство и контрол) и комуникация на риска (двупосочно в права и обратна посока – движение на информацията).
ГМ в храните са голяма група вещества и имат здравна и социална значимост.
Обществеността и здравните органи разчитат на задължителното, регламентирано и коректно етикетиране на храните с отбелязване на точния им състав – в т.ч. на ГМ, ако има такива. А потребителят сам ще направи своя информиран избор.
Заключение
Подходите за оптимизиране на хранителния модел на населението в България са комплексни и включват споделената отговорност на цялото общедство.
