Брой 4/2010
Проф. д-р Донка Байкова, дм
ФОЗ, МУ София
Съществуват стотици, да>ке хиляди диетични режими. Някои от тях са доста умерени и сравнително балансирани. Други твърде крайни. Затова при избора на подходящие диетичен ре>ким за редукция на тегло семейният лекар е затруднен, а пациентът объркан. Намирането на идеален диетичен режим понякога се затруднява от факта, че в неговото търсене участват, освен личният лекар, и други специалисте диетолози, кардиолози, ендокринолози, както и неспециалисти лк»бители и народни лечители.
От медико-биологична гледна точка две са основните изисквания към редуциращите телесната маса диетични режими: безвредност за здравето и съобразяване с обусловените от възрастта, пола и физическата активност физиологични потребности на организма1-2.
Значителна част от населението на САЩ вярва, че алтернативните методи за лечение са по-сигурни и по-добри от методите на т. нар „западна медицина“9. Класификацията на Американския национален институт по здравеопазване Офис по алтернативна медицина (ОАМ) от 1997 г. включва 63 алтернативни методи, подразделени в 7 секции, като алтернативните диетични режими за редукция на свръхтегло в тази класификация са вкл1очени в секция: „Диети, хранене, промени в начина на живот“13.
Някои алтернативни методи материал и дискусия
1. в началото на XX век д-р Хей създаде концепцията на т. нар. „разделно хранене“, базирана на „химични закони на храносмилането“, според които белтъци и въглехидрати не могат да бъдат едновременно смилани заради получаване на „свръхкиселинна реакция“14, белтъчните,
съответно въглехидратните храни трябва да се комбинират, според автора, със зеленчуци, които имат алкален превес. Неприемливи са комбинации като месо + картофи, месо + ориз, сирене+ хляб и т. н. Д-р Хеи предлага белтъчни храни на обяд, въглехидратни на вечеря, плодовете на гладно или два часа след основно хранене.
Положителните характеристики на тази концепция:
♦ ниско съдържание на мазнини, холестерол, пуринови основи, енергия;
♦ високо съдържание на свежи плодове и зеленчуци, съответно на биологичноактивни вещества и фибри.
Критичните бележки:
♦ почти всички природни храни са с комбиниран химичен състав, включващи белтъци и въглехидрати (яйце, майчино мляко и др.);
♦ тъканната протеинова синтеза протича неефективно без източник на енергия от въглехидрати;
♦ алкално-киселинното равновесие 6и неутрализирало както киселинната, така и алкалната реакция на храните.
Дискусия на специалиста
Здравен риск от използване на този алтернативен диетичен режим не съществува, но след две-три седмици организмът се адаптира към разделното приемане на основните нутриенти и намира механизми за максималната им биологична утилизация (използване) и ефектът върху липолизата се изчерпва.
2. Друга алтернативна диетична теория, придобила широка популярност през 90-те години, е теорията на съпрузите Дайъмънд („Сила на живот“)10.
Авторите изхождат от дисбалансовата структура на храната на съвременния човек, а именно, че се консумират свръхколичества мазнини, прости захари, готварска сол и калории, а е налице дефицит на пълнозърнести асортименти, плодове, зеленчуци, хранителни влакнини.
Основният принцип в тяхната теория също е разделното хранене. Предложението им е да се избягва консумацията наведнъж на няколко вида „концентрирани“, трудно смилаеми храни. Концентрираните храни да се приемат с богати на вода храни (напр. белтъчни или въглехидратни храни + зеленчуци).
И още:
♦ да се ограничава приемът на месо за сметка на рибата;
♦ да се ограничават тестените изделия от фини бели брашна за сметка на пълнозърнестите;
♦ да се ограничават животинските мазнини за сметка на растителните.
Практическото предложение на Дайъмънд е за сутрешна закуска да има плодове,на обяд и вечеря повече риба, пълнозърнести асортименти, ядки, бобови храни, билкови чайове, мед и течности, да се ограничава месо, тестени изделия от бяло брашно, полиран ориз, животински мазнини.
Положителните характеристики:
♦ предлагат се нискокалорийни храни, бедни на твърди, животински мазнини, холестерол, пуринови основи, а богати на комплексно въглехидрати, витамини, минерали, хранителни влакнини.
Критичните бележки:
♦ лишени от аргументация са ограниченията на млякото и млечните продукти, яйцата, месото източници на незаменими аминокиселини, желязо, калций, имунни тела, биологичноактивни вещества.
Дискусия на специалиста
Теорията на Дайъмънд е пример как на фона на един здравословен подход се стига до твърде крайни и рискови за здравето ограничителни препоръки, поради което на настоящая етап тя е напълно отхвърлена от специалистите.
3. През 90-те години на XX в. бари Сиърс публикува сбоя теория за поддържане на оптимален баланс и onтимално тегло чрез хранене. Нарича я „Зоната“ термин, взаимстван от спортната практика за обозначаване на психоемоционален и физически комфорт15. Авторът търси баланс между двойката хормони инсулин и глюкагон („айказаноиди“). Въглехидратната храна покачва нивото на глюкозата в кръвта и активира отделянето на инсулин. Понижкава се нивото на глюкозата, а излишните въглехидрати се трансформират в мазнини. Това е „извеждане от зоната“. Хипогликемията задейства секрецията на глюкагон, който от своя страна регулира нивото на кръбната захар чрез мобилизиране на чернодробните гликогенови депа. Динамичното равновесие ме>кду „добрите“ и „лошите“ айкззаноиди гарантира, според автора, здравен, физически и психо-емоционален комфорт
Положителните характеристики:
♦ предлагат се пълноценни белтъци, растителни мазнини, оскъдно количество въглехидрати (за сметка на плодове).
Критичните бележки:
♦ изключват се комплексните въглехидратни храни (пълнозърнест хляб, ориз, картофи) заради високия им гликемичен индекс;
♦ хранителният прием е беден на диетични влакнини.
Дискусия на специалиста
Теорията на бари Сиърс е основана на хормоналната регулация на биохимичните процеси в организма и елементи от нея винаги присъстват в съвременните диетични програми за редукция на тегло. Строгият ре>ким, прилагай повече от 2-3 седмици, е свързан с риск от хранителни дефицити и биотонусен дискомфорт.
4. Баща и син Адамо създават теорията за хранене според кръвните групи12. Според авторите от кръвната група зависи дейността на храносмилателната система и усвояването на храните.
♦ Лицата с кръвна група О (кръвната група на древния човек ловец) трябва да консумират повече месо, а да избягват зърнени храни.
♦ Хора с кръвна група А са подходящи за вегетариански режими растителни белтъчни храни, без месо и мляко.
♦ Тези, които са с кръвна група В, според Адамо, да предпочитат яйца и млечни продукти, както и зърнени асортименти.
♦ На индивиди с кръвна група АВ се препоръчва да консумират смесена храна.
Авторът разделя храните на „полезни“, „неутрални“ и „вредни“.
И още:
♦ за кръвна група А кайсиите са „полезно“, прасковите „неутрални“, портокалите „вредни“;
♦ хората с кръвна група О са по податливи от инфекция с Хеликобактер пилори в лигавицата на стомаха, съотв. язва, рак;
♦ кръвна група А са склонни за развитие на рак на кръвта и нарушена резорбция на витамин В2.
Положителните характеристики:
♦ налице е стреме>к за индивидуализиране на хранителните и енергийни потребности;
♦ търси се връзка ме>кду хранене и болести.
Критичните 6еле>кки:
♦ не е възмо>кно цялата човешка популация да се раздели на четири групи според характеристиката на хранителния прием.
Дискусия на специалиста
Теорията на баща и син Адамо се доближава до принципите на нутригенетиката, която в бъдеще ще бъде база за индивидуализиране на диетотерапията, съобразно генома на индивида. На настоящия етап, обаче, не може безрезервно да се прилага в практиката.
5. В началото на настоящия век Пиер Дюкан предложи схема за редукция на тегло чрез периодичен прием на белтъчни храни с/ без зеленчуци4. За дълъг период се изключват източници на въглехидрати както на прости, така и на комплексно (сладки храни, плодове, картофи, зърнени).
Положителни страни:
♦ белтъчните храни са нискокалорийни (особено когато са подбрани с ниско съдържание на мазнини);
♦ белтъците са трудносмилаеми и за разграждането им до мономери (аминокиселини) организмът изразходва голямо количество енергия диетоиндуцираната термогенеза е висока;
♦ активира се изгарянето на ендогенни (вътрешни за организма) енергийни субстанции (в частност изгаряне на свободни мастни киселини). За това вклъчително допринася съдържащият се в млякото, в млечните продукти и в месото Л-карнитин (вещество с подобна на аминокиселините структура), който спомага за транспорта на дълговерижните мастни киселини до вътреклетъчните структури (митохондриите), в които се осъществява този процес.
Критични бележки:
♦ повечето животински белтъчни храни са с високо съдържание на пуринови бази (повишаваици нивата на пикочната киселина в кръвта) и могат да отключат някое метаболитно заболяване (подагра, уратни бъбречни камъни);
♦ някои белтъчни храни са с високо съдържание на наситени мастни киселини и холестерол (млечните продукти, червените меса, яйченият жълтък и т. н.), които от сбоя страна крият потенциален риск за повишаване на триглицеридите в кръвта, на т. нар. „лош“ холестерол и могат да се окажат отклкзчващ фактор за разбитие на атеросклероза, съответно нейните сърдечносъдови усложнения;
♦ диетичният режим на Пиер Дюкан е беден на растителни влакнини (целулоза, пектини и др.) и обикновено е придружен с поява на констипация (запею;
♦ дефицитен е на водноразтворими витамини (витамин С, фолиева киселина), беден е на каротеноиди и биофлавоноиди (антиоксиданти), подкиселява вътрешната среда на организма и при дълготрайна употреба спомага за извличане на калция от костите и екскрецията му с урината съответно до увеличаване риска от разбитие на остеопороза;
♦ свързан е увеличаване на кетоновите тела в организма, състояние, водещо до потискане на центъра на глада в мозъка факт, който в началото на периода на отслабване е атрактивен и желан, но на следващ етап е свързан със загуба на активни телесни структура
♦ за да компенсира липсата на въглехидрати, организмът разгражда гликоген, при което се отделя голямо количество вода и „отслабването“ в първите дни не се дължи на разградени мазнини, а на дехидратация (обезводняване);
♦ свръхпродукцията на разградни продукти на белтъците урея и креатин, сама по себе си е с висок здравен риск за черен дроб, бъбреци, мозък и др.
Дискусия на специалиста
Богатите на белтъци диети са предпочитани от лекари и пациенти поради няколко причини. Те са нискокалорийни, засищащи, при това с добра резултатност. Прилагането на високобелтъчни диети не трябва да е за повече от 2 седмици, като консумацията само на белтъчни храни (без зеленчуци и без плодове) да не бъде за повече от три дни3. За да няма рискове за здравето, високобелтъчните диети трябва да се използват след консултация с личен лекар или със специалист по хранене и диететика. въглехидратните храни (пълнозърнести, бобови и картофи) са източници на витамини от група в, на витамин С, на витамин Е и др., както на peg минерали (калий, магнезии, калций и др.), които имат пряко активиращо действие върху белтъчната, мастната и въглехидратната обмяна, а също върху работата на централната нервна система, на сърдечния мускул и др. Затова дълготрайно изключване на въглехидратни храни трябва да бъде задължително компенсирано чрез богато присъствие в мен1ото на разнообразии зеленчуци и плодове, съответно на подходящи хранителни добавки (суплементи). Друг недостатък на протеиновите диети е, че без въглехидратни храни организмът трудно би си набавил необходимите му 25-30 д/дневно хранителни влакнини, които са активатори на движенията (моториката) на червата и които изпълняват peg детоксични функции в стомашно-чревния канал. Както е известно, целулозата, лигнинът, пектинът и др. спомагат за изхвърляне на излишния холестерол, съдър>кащ се в храната и холестерола, който постъпва от жлъчката. Същите абсорбират и придвижват към фекалиите вредно вещества, постъпили от околната среда с храната и водата (те>кки метали, пестицидни остатъци, технологични добавки и т. н.). възможни са дисбаланси в поддържане нивата на кръвната захар, повишаване тези на разградните продукти на белтъците (урея, пикочна киселина, креатинин) и други метаболитни реакции. Високопротеиновите диети са използваеми за определен кратък период от време при практически здрави индивиди в зряла възраст.
6. През последните години широко е разпространено гладолечението диетичен режим, допускащ консумация само на плодове, билкови чайове и мед или само на течности5’11.
Положителни характеристики:
♦ нискокалориен хранителен прием;
♦ висок внос на органични киселини и минерали с положителен заряд, алкализиращи вътрешната среда на организма;
♦ богато съдържание на витамини и минерали;
♦ богато съдържание на антиоксиданти;
♦ прием на много течности;
♦ диуретично детоксикиращо действие;
♦ намаляване на болката;
♦ намаляване на възпалителните процеси;
♦ намаляване на теглото.
Критични бележки:
Налице са здравни рискове, свързани с:
♦ нарушаване на водноелектролитния баланс;
♦ нарушаване на хипоталамичнохипофизната функция, което води до аменорея и безплодие;
♦ адаптивните процеси при продължително гладуване се отнасят до намалено използване на енергия, намален синтез на тъканни белтъци (понижена активност на клетъчен ресинтез и растежни процеси),
намалени нива на инсулин, намалени нива на хормоните на щитовидната жлеза, на катехоламините.
Дискусия на специалиста
Метаболитни ефекти
♦ през първите 24 часа настъпва загуба на течности и натрий;
♦ следва загуба на азот от разграждане на мускули (загубата на натрий и вода намалява);
♦ след 2-та 3-та седмица се наблюдава загуба на мазнини. всички метаболитни процеси започват да използват продуктите на разградените мазнини. Има адаптация на тъканите към метаболитния поток от мастната тъкан (с изключение на мозъка, чийто единствен енергиен източник е глюкозата);
♦ липсата на хранителни вещества води до понижаване нивото на инсулина в кръвта;
♦ увеличеното изгаряне на мазнините от мастните депа води до увеличаване на липидните фракции в кръвта. Успоредно се освобождават аминокиселини от разграждане на мускулни белтъци. Черният дроб използва мастните киселини за синтез на кетонови тела, а аминокиселините за синтез на глюкоза (глюконеогенеза) за работата на сърдения мускул и мозъка. Заради увеличаване на кетоновите тела се увеличава нивото на пикочната киселина в кръвта.
Основен метаболитен ефект при гладуването е: организмът се стреми да съхрани енергията и да намали нейното използване. Налице е пестене на използването на глюкозата и белтъка (които са дефицитно) за сметка на мазнините от депата.
Симптоми предиктори на здравен риск:
♦ забавяне на пулса и сърдечната дейност;
♦ намаляване на дихателния капацитет;
♦ намаляване на кислородната консумация;
♦ понижаване на кръвното налягане до хипотонични стойности;
♦ намаляване на чревната перисталтика;
♦ разстройство на нервната система;
♦ непоносимост към студ;
♦ суха кожа;
♦ суха коса;
♦ намалени гонадотропини от хипофизата;
♦ спиране на овулацията и менструацията (съхраняват се запасите от желязо и белтък, които се губят при загуба на кръв, намалени гонадотропини);
♦ чернодробни увреждания на6людавани още в ранни стадии на гладуването.
Възможните здравни рискове поставят на задълбочена медицинска преценка всеки конкретен случай преди започване на гладолечение. Задължителна е консултацията на личния лекар. Наблюдаващият специалист в процеса на гладолечението проследява всички основни биохимични параметри. Предприема се само при тежки форми на затлъстяване и за намаляване на някои усложнения, които го придружават. Гладолечението е индивидуално дозирано по продължителност. Налице е висок риск от възникване на храносмилателни разстройства, в частност анорексия нервоза. След значителна и „бърза“ редукция се наблюдава, за съжаление, бързо възстановяване (често с добавка) на свръхтеглото поради поява на адаптивен булимичен синдром. Гладолечението е алтернативен принцип, прилагай от официалната медицина предпазливо, за не повече от няколко последователни дни, интермитентно (с промеждутъци от време), под клинико-лабораторен контрол.
Комплексен подход при затлъстяване
Според Global Strategy on Diet, Physical Activity and Health, WHO, 2003 в медицинската практика се прилага комплексният подход при лечение на затлъстяването15. Водещи са нискоенергийните диетични режими, с които се повлияват двете страни на енергийното равновесие понижаване приема и увеличаване разхода на енергия. включва се и двигателна програма, която наред с повишаване на енергоразхода има за цел да предотвратява адаптивното понижаване на основната обмяна в отговор на ограничения енергиен прием и е особено важен фактор
при задържане на постигнатото ниско тегло.
Работа на семейните лекари е да съдействат за трайна здравословна промяна в хранителните навири на своите пациенти, а при необходимост да препоръчат подходяща медикаментозна подкрепа в периода на лечение на затлъстяването или да насочат лицето към съответна физикална процедура или хирургическа интервенция.
Вместо заключение
Като най-мощен екзогенен фактор храната се използва за насочване на метаболитните процеси в посока на разграждане на мастна маса. водещ е принрипът:
„Яжте, за да отслабнете, а не бъдете гладни, за да сте слаби“.
И още: всяка съвременна комплексна програма за редукция на тегло включва етап задържане на ниското тегло, за да се постигне крайната цел подобряване здравето и творческата дееспособност на индивида.
