Минерални вещества в плодовете

Брой 10/2001

Д-р Веселин Денков,
Ст.н.с. Д-р Румяна Денкова

Микроелементи в плодовете се съдържат в незначителни количества, поради което се отчитат предимно в микрограмове или гами. Само допреди половин век значението на микроелементите за живите организми (респ. за човека) беше почти непознато.

През последите две-три десетилетия учените от цял свят положиха много усилия за изучаване на влиянието им върху физиологичните процеси при животните и човека. Беше установено, че микроелементите изпълняват изключително важна биологична роля. Чрез прецизни аналитични методи беше определе­но точното им съдържание в тъканите и бе дока­зано, че в човешкия организъм присъстват почти всички микроелементи, които се намират и в земната кора.

Някои от тях участват в дейността на жлезите с вътрешна секреция, в процесите на обмяната на веществата, на кръвообразуването, в ензимните реакции и пр. Изобщо микроелемен­тите действат като катализатори или като компоненти на катализаторите в химичните ре­акции, извършващи се в човешкия и животинския организъм. Досега са открити повече от 60 микроелемента, влизащи в състава на човешкия орга­низъм.

В различните видове плодове също са установени много микроелементи, но все още не за всички е изяснено биологичното им въздействие върху организма на човека и животните.

Йод.

Представлява жизненоважен елемент за обмяната на веществата. Йодът е неразделна съставка от тироксина (хормона на щитовидната жлеза) и практически цялото му количество в човешкия организъм е концентрирано в тази жлеза. Има важно значение за нормалната й дейност, стимулира растежа на тялото, регулира основната обмяна на веществата и телесната температура, активира защитните сили на организма срещу заразни болести.

Недостигът на йод в храната при възрастни води до значително увеличаване на щитовидната жлеза т.нар. ендемична гуша (струма). Любопитен факт е, че древноримските мъже са смятали же­ни с увеличена гуша (без да подозират, че това е болестно състояние) за сексуално по-привлекателни! Недостигът на йод при бебетата се отразява върху тяхното физическо, полово и умствено развитие (кретени, стерилни, шкембести джуджета с извънредно нисък коефициент на интелигентност).

Днес това болестно състояние се среща сравнително рядко, тъй като развитието му се предотвратява чрез добавката в обикновената готварска сол на малки количества калиев йодид (т.нар. йодирана сол).

Плодовете, съдържащи най-много йод, са: арония (4000 мg%), череша (1200 мg%), грозде (300 мg%), круша (200 мg%), смокиня (70 мg%), ябълка (40 мg%), фурма (5 мg%), слива (4 |мg%), портокал (1,6 мg%), бодливо грозде и касис (1 |мg%), хинап, черна и червена боровинка (следи) и др.

Мед.

Този микроелемент участва в синтеза на хемоглобина и в тъканното дишане, оказва силно влияние върху функциите на някои жлези с вът­решна секреция (например стимулира действието на адреналина хормон на надбъбречните жлези). Също така взема участие в състава на редица окислителни ензими. Стимулира кръвотворната функция на костния мозък и окислителните про­цеси в организма на човека и животните.

Недос­тигът от този елемент е изключително рядко явление, тъй като в зрелия човешки организъм нормално се съдържат около 75100 мг мед, концентриран в мозъка, черния дроб, сърцето и бъбреците. Ако все пак се появи недостиг на мед (найвече при децата), се развиват признаци на ане­мия. Прекомерно насищане настъпва, ако нормалното количество от този елемент в организма нарастне повече от 10 пъти, което води до хронично отравяне.

Плодовете, съдържащи най-много мед, са: ананас (830 (мg%), фурма (210 рд%), къпина (170 мg%), ма­лина (165 |мg%), дюла (140 мg%), касис и бодливо грозде (130 мg%), черна боровинка и круша (120 мg%), ябълка (110 мg%), вишна (100 мg%), слива (87 мg%), пъпеш (70 мg%), а също праскова, трънка, ягода, кайсия, хинап, арония и др.

Кобалт, влиза в структурата на витамин В12 (с около 4%), който неслучайно се нарича още кобаламин.

Кобалтът участва в образуването на еритроцитите в костния мозък и на хемоглобина (заедно с желязото, медта и мангана). Стимулира нормалната дейност на жлезите с вътрешна сек­реция и защитните сили на организма срещу бо­лести. Укрепва нервната система и активира ре­дица ензими. Ензимите, съдържащи кобалт, учас­тват в синтеза на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) и в обмяната на аминокиселините.

Също така този микроелемент ускорява изграждането на мускулния белтък и влияе върху количеството на кръвната захар. При недостиг на ко­балт човешкият организъм не може сам да синтезира витамин В12, в резултат на което се развива злокачествена анемия.

Кобалт се съдържа в плодовете: круша и ягода (10 |мg%), касис, лимон и портокал (3 мg%), малина, черна и червена боровинка (2,5 мg%), слива (2 мg%), грозде (1,3 мg%), вишна (1 мg%), касис и бод­ливо грозде (130 мg%), черна боровинка и круша (120 (мg%), кайсия, праскова, червено френско гроз­де, хинап, ябълка и фурма (следи) и др.

Цинк.

Влиза в състава на редица ензими напри­мер карбоанхидразата, която участва в пренасянето на въглеродния двуокис от клетките към бе­лите дробове. Цинкът взема участие и в образу­ването на хормона на задстомашната жлеза ин­сулина (отговорен за въглехидратната обмяна), а също и в регулирането на кръвната захар и превръщането на глюкозата в гликоген.

Освен това, стимулира растежа при децата и възстановяването на организма след тежки оперативни наме­си, както и процесите на размножаването. В човешкия организъм цинкът е концентриран главно в черния дроб, мускулите, костите и др. При недостиг започва окапване на косата и надебеляване на роговия слой на кожата, а при излишък настъпват токсични прояви и смущения в храносмилането.

Плодове, които съдържат цинк, са: малина (200 мg%), круша (190 мg%), бишна и ябълка (150 мg%), касис (130 мg%), слиба (100 мg%), бодливо грозде и пъпеш (90 мg%), касис (130 мg%), а също хинап, фурма, кайсия и др.

Силиций.

Участва в образуването на зъбния емайл, ноктите и очната леща, съдейства за еластичността на кожата и лъскавината на космите. При недостиг на силиций ноктите и космите стават чупливи, емайлът на зъбите се уврежда, зрителната острота отслабва, настъпва лесна физическа и умствена умора и пр.

Плодове, в които се съдържа най-много силиций, са: круша (6600 мg%), слива (4000 мg%), шипка (670 мg%), портокал (590 мg%), ябълка и фурма (следи) и др.

Манган.

Както повечето микроелементи, той е съставна част на някои ензими (особено на фосфатазите), като ги активира. Без ензими, съдържащи манган, са невъзможни обменните процеси (например образуването на урина). Този елемент е необходим и за активиране дехидрогеназите при синтезирането на витамин С. Взема участие в обмяната на въглехидратите и в образуването на хрущялите и костите. Участва в изграждането на витамин В и стимулира кръвоплворните функции. Подсилва действието на инсулина и по този начин понижава кръвната захар. Освен то­ва, стимулира дейността на половите хормони. Недостигът на манган задържа растежа на човешкия и животинския организъм, потиска половата активност и др.

Манган се съдържа в плодовете: черна и червена боровинка (2600 мg%), арония (500 мg%), малина (210 мg%), касис (180 мg%), портокал (170 мg%), фурма (150 мg%), вишна (80 мg%), круша (65 мg%), праскова (60 мg%), ябълка (47 мg%), а също кайсия, ракитник и др.

Молибден.

Влиза в състава на редица ензими, които участват в обмяната на пурините и усвояването на азота от организма. Молибденът играе роля в окислително-възстановителните процеси на организма (подпомага окисляването на ксанти­на и пурина в млякото и черния дроб).

Молибден се съдържа в малки количества в поч­ти всички плодове и предимно в: касис (24 мg%), малина (15 мg%), ябълка (6 мg%), круша (5 мg%), вишна (3 мg%), праскова (1 мg%), черна боровинка, фурма и арония (следи) и др.

Флуор.

Участва в изграждането на костите и особено на зъбния емайл. Намира се в тъканите на белите дробове, черния дроб, сърцето и мозъка. Недостигът на флуор води до разрушаване на зъбния емайл и развитие на зъбен кариес (особено вреден в детската възраст при израстването на постоянните зъби). Излишъкът от този микроелемент също води до рушене, както и до кафяво оцветяване на зъбите (флуороза). Наскоро е установено, че флуорът е особено ефикасен срещу остеопороза (изтъняване и разреждане на кости­те, наблюдавано при застаряване на организма). Поради важното му значение, той е задължителна съставка на повечето пасти за зъби.

Плодове, които съдържат флуор, са: касис (17 мg%), вишна (13 мg%), бодливо грозде (12 мg%), круша (10 мg%), ябълка (8 мg%), малина (3 мg%), ра­китник (следи) и др.

Никел.

Установено е, че нормализира съдържанието на хемоглобина в червените кръвни клетки и увеличава техния брой. Солите на никела стимулират възстановяването на белтъците в кръвната плазма, както и синтеза на аминокиселини. Експериментално е доказано, че никелът спомага за нормалния растеж и за развитието на гребена и оперението при птиците. Нови изследвания показват, че след прекаран сърдечен инфаркт, съдържанието му в човешкия организъм е повишено.

Никел се съдържа в плодовете: праскова (25 мg%), ябълка и круша (17 мg%), вишна и слива (15 мg%) и др.

Хром.

Медицинските наблюдения и прецизните изследвания показват, че когато артериите са здрави, съдържанието на хром е по-високо, а при сърдечно-съдови заболявания то е ниско. Устано­вено е също, че когато количеството хром в 1 мл кръв е над 6 нанограма (6 милиардни части от грама), практически не съществуват рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболява­ния. Когато обаче, хромът е под тази граница, е налице рисков фактор.

Участва във въглехидратната обмяна съвместно с инсулина. Доказано е, че хромът влиза в състава на молекула, известна ка­то „фактор за регулиране на глюкозата”. Роля та й е да подпомага действието на инсулина, който регулира нормалното количество на глюкозата в кръвта и улеснява разграждането на холестрола, когато е в излишък.

Ако за по-дълго време в орга­низма се установи недостиг на хром, то споменатият фактор се синтезира в много no-малка сте­пен. Това влияе неблагоприятно на функциите на инсулина, както и на всички метаболитни системи, които той контролира. Проявява се тенден­ция към затлъстяване, към повишено ниво на холестерола в кръвта и развитие на захарен диа­бет, който на свой peg води до повишено кръвно налягане и аномалии (развитие на плаки) в съдовите стени.

Хром е установен в плодовете: вишна (7 мg%), праскова (6 |мg%), ябълка и слива (4 мg%) и др.

Ванадий.

Този микроелемент се съдържа в кръвта в още по-малко количество от хрома. Предполага се, че на него се дължи увеличеният брой на нервните разтройства, когато количеството му в кръвта на човешкия организъм се повиши 3-4 пъти.

В плодовете ванадий е установен: вишна (25 мg%), круша (5 мg%), ябълка (4 мg%), фурма и чер­на боровинка (следи) и др.

Бор.

Играе активна роля в растежа и развитието на растенията и е постоянен компонент в кръвта на животните и човека. В значителни количества се натрупва в мастната тъкан.

Бор е установен в плодовете на: ябълка (245 мg%), малина (200 мg%), круша (130 мg%), вишна (125 fig%), касис (55 мg%), арония, ракитник, гроз­де (следи) и др.

Арсен.

Установено е, че този микроелемент е необходим за синтезирането на хемоглобина, въпреки че не влиза в неговия състав. Освен това, участва в окислителните процеси и нуклеиновия обмен. Открит е в сравнително голем и количест­ва в морския планктон, а също и в много растителни видове.

В плодовете е установен: портокал (11 мg%), ябълка (2,7 мg%), круша (2,6 (ig%), а също в бяла и обикновена тиква, черна боровинка и др.

Стронций.

Изпълнява активна роля в изграждането на костната тъкан във взаимодействие с макроелементите калций и фосфор.

От плодовете е установен във фурмата и др.

Алцминий.

Влиза в състава на тъканите и течностите в растителните и животинските организми. Установен е и в кръвния серум на човека и животните. Освен това, участва в структурата на нервните клетки в главния мозък.

В плодовете алуминий се намира: пъпеш (800 мg%), ябълка (110 |мg%), ракитник и др.

Титан.

Намира се в кръвната плазма на животните и човека, а също в черния дроб и в жлезите с вътрешна секреция. Особено високо е съдържанието му (до 1%) в у-глобулиновата фракция. Този микроелемент участва в процесите на имуногенеза.

В плодовете титан е установен: праскова (90 мg%), ракитник и др.

Съществуват още много микроелементи като барий, волфрам, олово, берилий, рубидий, радий, се­лен, бром, кадмий, живак, талий, антимон и други, но все още учените експериментират и продължават да изясняват ролята, функциите и физиологичното действие на тези загадъчни минерални микроколичества, поемани чрез храната (плодове, зеленчуци и др.), без които организмът не може да функционира нормално.

По един въпрос обаче специалистите са единодушии: приетите чрез плодовете микроелементи, попадайки в кръвта под формата на метални йони, играят значителна ро­ля на катализатори при протичането на многобройните жизнени процеси в организма, което е от огромно значение за здравето, добрия тонус и работоспособността.