Брой 2/2005
Д-р Р. Комитова, дм
В стомашно-чревния тракт на човек съжителстват над 400 вида най-разнообразни микроорганизми. Колонизацията започва веднага след раждането. Начинът на раждането (по нормален механизъм или чрез цезарово сечение), използването на антибиотици и нивото на хигиената имат определящо влияние върху видовете и броя на колонизиращите микроорганизми. Първоначално доминират Е. coli и стрептококите, като при естествено хранените кърмачета бързо се увеличава броят на бифидобактериите за сметка този на стрептококите и клостридиите. На двегодишна възраст микрофлората на детето е подобна на тази на възрастните, и остава сравнително постоянна през целия живот. Количеството и разнообразието на микроорганизмите прогресивно нарастват от стомаха към дебелото черво. При здравия възрастен стомашно-чревният тракт съдържа 10 пъти повече микробни клетки от всички еукариотни клетки на човешкото тяло. Анаеробите (бактероидес, бифидобактерии, еубактерии, клостридии, пептококи) преобладават 100до 1000-кратно над аеробите (факултативни анаероби) ентеробактерии, ешерихии, лактобацили, клебсиели, протеус.
Чревната флора на всеки човек е строго индивидуална. Микробната флора има важни и специфични метаболитни, трофични и протективни функции. Нейната метаболитна активност се сравнява с тази на черния дроб. Някои от микрооранизмите (клостридии) имат потенциал да причиняват заболяване. Нормално съществува равновесие между полезните и вредните микроби в лумена на червата. Когато обаче деликатният баланс на ниво лигавица се наруши от различии външни или физиологични фактори, склонността към инфекции и възпалителни заболявания се увеличава.
Изледвания от последните 20 години показват, че редица микроорганизми, компоненти на нормалната чревна флора, могат да се прилагат за лечение и профилактика на определени заболявания. Тези микроорганизми се наричат пробиотици (от латинско-гръцкото значение „за цял живот”). Представители на пробиотиците са лактобацили (L. rhamnosus/lactobacilus GG/, L. acidophilus, L. casei), бифидобактерии (в. bifidum, в. breve) и стрептококи. Дрождите Saccharomyces boulardi също спадат кум пробиотиците, макар и да не са от обитателите на чревната флора.
Пребиотиците са химични вещества, най-често олигозахариди на базата на фруктоза и галактоза, които при ферментацията си в червата подпомагат растежа на пробиотиците. в кърмата и някои зеленчуци се съдържат пребиотици в естествен вид.
Предполагат се различни механизми на действие на пробиотиците: отделяне на антимикробни субстанции, стимулация на мукусната секреция, засилване бариерната функция на лигавицата, стимулация на специфичния и неспецифичния имунен отговор.
Диарията е най-честият страничен ефект от антибиотичното лечение дори когато то е с кратка продължителност. Резултатите от изследвания показват, че пробиотици, приети едновременно с антибиотиците, редуцират честотата на антибиотикоасоциираната диария.
Нозокомиалната диария е важен проблем на детските отделения по целия свят. Профилактичното използване на пробиотици има доказан ефект при диарията при кърмачета, хоспитализирани за хронични заболявания.
Пробиотиците скъсяват продължителността на диарията при децата, особено на тази, причинена от ротавируси.
Пробиотиците профилактират разбитието на сепсис след тежък остър панкреатит.
Болестта на Крон и ХУК са хронични заболявания с неизвестна етиология. Има данни, които предполагат, че абнормната активация на мукозната имунна система срещу чревната флора е ключов момент, който стимулира възпалителни механизми, водещи до нарушаване целостта на лигавицата и до персистиращи хронични лезии. Независимо от пърбоначалните обнадеждаващи резултати публикуваните данни от контролни изследвания при пациенти с хронични възпалителни заболявания на червата не са положителни. Необходими са по-нататъшни проучвания върху механизма на действие на пробиотиците за оптимизиране на тяхното използване при тези заболявания.
Лечение и профилактика на атопичните заболявания
Атопичните заболявания (атопичен дерматит, алергичн дерматит) са резултат от силен и небалансиран имунен отговор на алергени на околната среда или храни. Балансът между бифидобактерии и клостридии е важен фактор, определяй* предразположението към алергии. При естествено хранените кърмачета по-рядко се наблюдават алергии, което се свързва с преобладаване на бифидобактериите. Няколко епидемиологични и експериментални изследвания показват, че стимулацията на имунната система с определени микроорганизми или техни продукти допринася за профилактиката на алергиите.
Антиканцерогенен ефект
Редица опити с животни и изследвания ин витро показват, че определени пробиотици (млечнокисели бактерии) предпазват от появата, развитието и метастазите на тумори. Епидемиологични изследвания подкрепят връзката между консумацията на млечни продукти, съдържащи лактобацили или бифидобактерии, и честотата на карцинома на дебелото черво и на млечната жлеза.
По-задълбочени и продължителни изследвания при човек в бъдеще биха верифицирали опитите с животни и биха установили базата за пробиотичната профилактика на рака.
Намаляване нивото на серумния холестерол
Редица опити с животни са показали, че консумацията на определени щамове млечнокисели бактерии намалява нивото на серумния холестерол. Изследванията при хората обаче са с противоречиви резултати.
Лактозна малабсорбция
Лактозната непоносимост е често явление, което зачестява с възрастта. Ограничаването на консумацията на квасено мляко намаляба оплакванията, но ограничава приема на калций. Мащабни проучвания са доказали по-добро усвояване на лактозата и редуциране на оплакванията у приемащите квасено мляко, съдържащо свежи млечнокисели бактерии вместо пастьоризирани.
Бъдещето очаква да види нови добре охарактеризирани и научнообосновани щамове пробиотици. Прогнозира се новите ДНК базирани технологии да разгадаят механизмите на действие на тези загадъчни микроби и да подпомогнат получаването на генетично модифицирани пробиотици със специфични имуномодулаторни качества. □
