Брой 2/2019
Проф. д-р Д. Байкова, д.м.
Специалист по Хранене и диететика, Факултет по Обществено здраве, Медицински университет – София
През последните декади е налице“бум” на метаболитни нарушения, алергии, автоимунни, стомашно-чревни, нервни, ракови заболявания. Безспорно е, че някои социални категории като доходите, например, имат съществено значение при оформяне на хранителни навици, избор и покупка на храни. Доходите, обаче, не са от значение за физическата активност – спорт, туризъм, градински занимания и т.н. Експертите са категорични, че за оптимизиране на коригируемите социални фактори, важни са участието и подкрепата (инициативна, организационна, нормативна, финансова) на всички общински структури, здравни специалисти и местна общественост с незаменимата активност на модерното регионално предприемачество.
Прегледът на специализираните литературни източници откроява основни коригируеми социални фактори с позитивен за здравето епигенетичен потенциал. Отворената пазарна икономика улеснява навлизането в търговската мрежа на нови храни, кулинарни, захарни и сладкарски изделия – нетрадиционни за националните модели на хранене в отделните държави, (в т.ч. у нас) и появата на различни от обичайните проблеми. Така например, веригите за „бързо” хранене предлагат вкусни, но висококалорийни изделия с ниско или нищожно съдържание на биологично-активни вещества – пици, спагети, „снаксове”, „чипсове”, месни и млечни “деликатеси” и др. Оптимизирането на ситуацията налага:
В противовес на заведения за “бързо хранене” (“fast food”), инициативни Европейски предприемачи създавадоха неформално движение за “бавно хранене” (“slow food”, 1986, Италия, а от 2010 – и в България). В “slow food”- заведения се предлагат натурални храни и напитки, топли ястия и кулинарни изделия, основани на национални традиции и местно произведени продукти, градински плодове и зеленчуци. Те помагат за изграждане на навици за прием на по-малки количества храна, но по-висококачествена и органична, приемана на маса в приятна атмосфера и отделено достатъчно време за хранене.
Двигателната неактивност е самостоятелен рисков фактор за наднормена телесна маса, нарушения в метаболизма, диабет тип II, дислипидемии, хипертония, съдови инциденти, възпалителителни процеси с повишен риск от онкологични болести.
В реализиране на здравно-социалните стратегиите за подобряване на двигателна активност до поне 50 мин./ден, важна е ролята на предприемаческите фирми, които с подкрепата от общините участват в проектиране, изграждане, реновиране и поддръжка на: бази и съоръжения за джогинг; сформиране на “групи за туризъм” в планината; разходки по “пътеки на здравето” или в близкия парк; каране на велосипед по изградени за целта “вело алеи”; “групи по гимнастика” – за повдигане на емоционалния дух и настроение и т.н.
Използването на ГМО (генно-модифицирани организми) при производство на храни понастоящем е поредно огромно предизвикателство за академичната общност и за цялото човечество. Това са продукти на модерните биотехнологии, наричани още рекомбинантни ДНК-технологии, генни технологии, генно инженерство. Навсякъде по света същите са под контрола на крупни корпорации и монополисти в хранителната промишленост. В страните на Европейската общност скептицизмът към модерните биотехнологии е голям. Предприемачески фирми в Западно-европейските страни приеха органичното растениевъдство за своя кауза и бизнес и непрекъснато повишават продукцията на органични зеленчуци и плодове. Търсенето е голямо. Цените са достъпни. Интересите на производители и потребители са взаимни. Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) поощрява производството на органични храни (такива, чийто състав, най-малко в 95%, е естествен, натурален), а също – като подобрители на технологичния процес в хранително-вкусовата промишленост да се използват предимно натурални субстанции, особено в храни, предназначени за рискови контингенти и групи от населението.
Справянето с проблема в страната ни налага предприемачески решения за местно производство на традиционни за отделните региони органични храни: нашенски зеленчуци, плодове, зърнени и бобови култури, фуражи и т.н.
Възможностите за активности на предприемаческите фирми са открити:
• Да произвеждат органични, регионални и сезонни храни и напитки за местното население;
• Да “затворят” цикъла на производството на храни, използвайки собствени органични суровини, гарантиращи високо качество и биологична пълноценност на крайния продукт;
• Да предлагат различни по грамаж разфасофки/порции, което би степенувало от една страна цената, а от друга – калорийния прием, за сметка на здравословните ефекти на храната;
• Да разкриват закусвални, бюфети, чайни и т.н., в които да се приготвят топли и студени закуски и кулинарни изделия – достъпни и с висока биологична стойност. Същите да са базирани на националните ни традиции, но обогатени с най-доброто от световния кулинарен опит. Да са гарнирани щедро и красиво с местни органични плодове и зеленчуци. Да са здравословна алтернатива на чуждоземни дюнери, бургери, снаксове, чипсове, кроасани и т.н. , съдържащи десетки адитиви и нищожна хранителна плътност.
Йоддефицитните състояния са друг важен здравен и социален проблем у нас, тъй като 1/3 от територията на България е заета от планински и полупланински масиви с характерен йоден дефицит – причина за широкото им разпространение. Това налага разработване и прилагане на национални и регионални превантивни програми, включващи на първо място задължително йодиране на солта за хранителни цели, но и други мерки, съобразени със спецификата на регионите. На настоящия етап няма категорични научни доказателства, но е препоръчително лица с автоимунен тиреоидит на Хашимото, (както и с накои други автоимунни заболявания) да ограничават храни, съдържащи глутен – белтъчна фракция в състава на зърнените видове пшеница, ръж, ечемик, овес. По литературни данни от 5 до 10% от човешката популация страда от глутенова ентеропатия. Счита се, че има и “скрит” допълнителен процент, тъй като при 2/3 от лицата с глутенова непоносимост симптомите са незначителни и същите не се обръщат за специализирана помощ.
При автоимунен тиреоидит на Хашимото имунната система атакува паренхима на щитовидната жлеза като чужда тъкан. Повишават се серумните стойности на антитела срещу ензима тиреоид пероксидаза. В резултат на взаимодействието на антителата с ензима се развива възпалителен процес, който води до разрушаване на жлезата и развитие на хипотиреоидизъм.
Диетата при автоимунен тиреоидит на Хашимото е от първостепенно значение, а предприемачески фирми могат да съдействат за разширяване производството на безглутенови зърнени видове като например:
Просо – зърнена култура, традиционна за нашето население в миналото, съдържаща 12% белтъци – без фракция глутен, фибри, минерали – магнезий, мед, фосфор, калий, запазващи алкализиращата си способност след термична обработка и имащи важно за автоимунния тиреоидит противовъзпалително действие. И още нещо много съществено и важно – просото е растение, устойчиво на вредители и е екологично чиста култура.
Киноа – зърнена култура, чийто състав е твърде сходен с този на просото: 14% безглутенов белтък, въглехидрати, мазнини, витамини от група В, желязо, калций, магнезий и растителни влакнини. Лимитиращи фактори за широко използване на киноа са висока цена, нетрадиционна култура за населението ни, неясен произход.
Амарант (Петльов гребен) – с безглутенови протеини, богати на лизин (есенциална киселина, важна за регенеративните процеси), но нетрадиционна за нашите географски ширини зърнена култура.
Кафяв ориз (пълнозърнест) – зърнена храна с 7% белтъчно съдържание, без глутен.
Елда – 13% белтък без глутен, 70% въглехидрати и 3% мазнини, добър хранителен източник на магнезий и желязо. Елда е нетрадиционна за нашето растениевъдство зърнена разновидност с възможности за отглеждане в страната ни по подобие на други европейски държави.
Чиа (чия) – семена на растение от семейство Salvia – белтък без глутен около 20%, мазнини – около 30%, богати на есенциални мастни киселини, в т.ч. – от клас омега-3, ценен антиоксидантен комплекс. Лимитиращи фактори за широка употреба – нетрадиционна култура, хидрофилност на семената, увеличаващи над 10 пъти обема си в стомашно-чревния тракт.
Безспорно е, че налице са нови посоки за развитие на предприемачеството и в зърнопроизводстводството у нас. Интересът на потребителите е голям. Подкрепата на научната общност по Хранене и диететика е налице. Очаква се перспективите да се превърнат в реалност.
За постигане на позитивни промени в стила на живот, ЕК е категорична – държавата и нейните подразделения (общините) предоставят нормативна база и условия за развитие. Семейството и социалната среда (медицински университети, училища, фирми) отговорят за повишаване информираността и изграждане на здравословно поведение на живот.
Предприемачеството – креативно, адаптивно и модерно, реализира и въвежда в действие новите проекти. Европейската комисия е в подкрепа на активностите за здровословен начин на живот, реален израз на която са решенията, взети на конференциите по време на латвийското и българското председателство на ЕК, съответно – 2016 и 2018 год. по теми, свързани със здравословен начин на живот, превенция на болестите и оптимизиране храненето на децата. Основанията са: повече от 50% от възрастните хора и 20% от децата в ЕС са с наднормена телесна маса/затлъстяване и се очаква стремглав растеж на хронични неинфекциозни болести (ХНБ) – сърдечно-съдови, диабет, рак и др., свързани в отделните европейски държави с влошено качество на живот, нарушена устойчивост на здравните системи, икономически затруднения, дефицит на човешки ресурс.
Здравно-социалните стратегии на Европейската общност за справяне със ситуацията включват програми за оптимизиране начина на живот със субсидии от държавата и/или европейски фондове с активно участие на регионалното предприемачество, каквито са различни проекти We Love Eating” (”Обичаме да ядем”) – информация за полезни храни, ястия, спорт; “Together” (“Заедно”) – за информиране и подобряване на храненето и физическата активност при млади жени по време и след бременност; “My healthy family” (”Моето здраво семейство”) – насочен към следдипломно обучение (СДО) на преподаватели на деца от 10-15-годишна възраст за стимулиране участието им в активни спортни занимания, консумация на зеленчуци и плодове и др. чрез повишаване на информираността, убеждение, добри примери и т.н.
Европейският план за действие по Детско затлъстяване, Action Plan on Childhood Obesity, 2014-2020, е насочен към ограничаване на епидемията от свръхтегло и затлъстяването сред децата и учениците на Европейския съюз и подобряване качеството на живот понастоящем и в следващи етапи от живота, косвено – към отбременяване на системите на здравеопазване и икономиките от увеличаващи се разходи, свързани с ХНБ.
Заключение
Подходите за оптимизиране стила на живот и модела на хранене на населението в България са комплексни и се базират на споделената отговорност на цялото общество. За успешното реализиране на стратегиите за здравословен начин на живот и редуциране на здравните проблеми важна роля имат инициативите на социума, медицинските специалисти и общинските ръководства с незаменимото участие на креативното и модерно регионално предприемачество.
