Брой 4/2014
Аристолохиева киселина = нефротоксичност
Към семейство Aristolochiaceae принадлежат 7 рода и около 400 вида. Много от видовете от род Aristolochia и някои от род Asarum съдържат токсина аристолохиева киселина. Тя е с доказан нефротоксичен, генотоксичен и канцерогенен потенциал. Класифицирана е като канцероген от Световната здравна организация (СЗО). Нефропатията свързана с аристолохиевата киселина се изразява в екстензивна ренална интерстициална фиброза и тубуларна атрофия. Приемът на по-високи дози повишава риска от уроепителиална малигненост.
Аристолохиевата киселината причинява повече генетични мутации от свързания с пушенето белодробен рак и свързания с ултравиолетовата радиация кожен рак. Установено е, че тя е отговорна за средно 753 мутации във всеки бъбречен тумор на пациент приемал продукт съдържащ аристолохиева киселина, докато по-малко от 91 мутации се наблюдават в бъбречни тумори от пациенти, които не са приемали никога такива продукти. В проучване публикувано 2000 година, е установено, че при 24 пациентки, приемали по малко от 200 грама продукт, съдържащ A. fangchi, при 8 от тях се е развил карцином, а в групата от 15 пациентки приемали над 200 грама, карцином се е развил при 10 от тях. При експериментални животни, дори ниски дози от порядъка на 0.1 mg/kg в продължение на 12 месеца, води до развитието на доброкачествени и злокачествени тумори в различни тъкани и органи. Специфични за аристолохиевата киселина, ДНК адукти, са идентифицирани при експериментални животни, нефропатични пациенти, приемали продукти съдържащи аристолохиева киселина, при пациенти с Балканска ендемична нефропатия, както и в туморни тъкани от хора живеещи в ендемичните райони.
В България е разпространена Aristolochia clematitis L. – вълча ябълка. Среща се до 700 м надморска височина в полските, предпланинските и планинските райони. Вълчата ябълка е многогодишно тревисто растение с пълзящо, право, неразклонено, набраздено коренище и характерна неприятна миризма. Стеблото й е голо, изправено, набраздено, достигащо на височина 40-100 см. Расте по тревисти места, ливади, редки гори и храсталаци, край пътища и стобори. Българската народна медицина използва отвара от стръковете и корените от вълча ябълка – Herba et Radix Aristolochie в малки дози като диуретично и потогонно средство при простуда и във вид на запарка – при атония на червата. Стръковете съдържат до 33% аристолохиева киселина. Има предупреждение, че е силно токсична и трябва да се предписва само от лекар.
Ендемичната нефропатия отдавна се свързва с прием на фитотоксини, въпреки, че тази теория не е доказана. Вълчата ябълка често се среща в окопните култури и лесно може да попадне в храната на човека. Случайното попадане на семена на вълча ябълка в житото и попадане в брашното е една от теориите за развитието на Балканската ендемична нефропатия. Още през 1969 г., хърватски учен наблюдава, че конете, които пасат по поляни, където расте вълча ябълка, или са яли сено от такива земи, развиват бъбречна недостатъчност.
Аристолохиевата киселина е класическа съставка в азиатските билкови продукти за отслабване, артритни и стомашни болки. Употребата на съдържащи аристолохиева киселина продукти е забранена в Европа, Северна Америка и Русия. Въпреки този факт и предупреждението, отправено още през 2001 г. от Управление за контрол над храните и лекарствата за опасността от тези продукти, те все още могат да бъдат закупени по интернет.
