Нарушения на слуха при високорискови новородени

Брой 2/2022

Д-р Д. Влахова, д.м., Доц. д-р Р. Георгиева, д.м., Д-р Д. Дянкова, Д-р С. Симеонова, Д-р И. Мангъров, д.м., Д-р Е. Стефанова, Д-р П. Павлова, Д-р Е. Николова
СБАЛДБ – ЕАД, Клиника по неонатология Катедра „Педиатрия“, Медицински факултет, Медицински университет – София

Нарушенията на слуха са едни от най-честите вродени сензорни дефицити, засягащи 1 до 3 на 1000 здрави новородени. Това ги прави по-чести като състояния от фенилкетонурията и хипотиреоидизма. Новородени, преминали през неонаталните интензивни отделения, са с повишен риск 10- до 20- пъти, което означава, че 2-5% от всички изписани от неонатални интензивни отделения може да са с нарушен слух.
Доброто качество на слуховия сигнал е един от основните фактори за развитието на разговорния език. Степента на нарушенията на слуха в критични периоди за развитието на говора през ранно детство, контролира тежестта на нарушения в разговорния език. Езикът играе ключова роля в опита на детето да комуникира със света, както и за социалното му взаимодействие с него. Ето защо е изключително важно възможно най-рано да се диагностицират заболявания, засягащи слуха. Това е и причината Обединеният комитет за слуха към Американската педиатрична асоциация да препоръча провеждане на слухов скрининг на всички новородени до едномесечна възраст и поставяне на окончателна диагноза до тримесечна възраст, така че специалистите да могат да започнат лечение до шестмесечна възраст. Деца, диагностицирани в рамките на програмата за масов неонатален слухов скрининг, имат преимуществото на ранно подпомагане на слуха или поставяне на кохлеарни импланти. По този начин биха могли да се избегнат негативните последствия от липсата на слух и децата с нарушен слух имат възможност за нормален растеж, емоционално и психологическо развитие.

КупиАбонамент