Брой 5/2022
Доц. д-р Р. Георгиева, д.м.,
Д-р Д. Влахова, д.м.
Клиника по неонатология, СБАЛДБ – ЕАД, София
Значителният напредък в неонаталната интензивна терапия и подобрената преживяемост на недоносените деца с ниско и изключително ниско тегло направи особено актуален проблема за късните неврологични последици, тяхната диагноза и превенция. При 30-50% от недоносените деца с г.в. < 32 г.с. се наблюдават различни неврологични, поведенчески, говорни и езикови, когнитивни, двигателни и социални абнормности. Около 10% от новородените деца с г.в.< 32 г.с. имат интелектуален дефицит с IQ < 70, тежки форми на детска церебрална парализа, сериозни нарушения на слуха и зрението. Значителните дефицити са ясно изявени до 2-годишна възраст, а по-леките, наблюдаващи се при 30-50% от недоносените деца, често се проявяват едва в училищна възраст.
Когнитивните нарушения и интелектуален дефицит са тежки при 10%, леки и умерени при 30-50%, повечето от недоносените деца имат IQ < – 1 SD. Налице е повишен риск от дефицит на вниманието, хиперактивност, депресия, тревожност, разстройства от аутистичния спектър, антисоциално поведение. Поведенческите различия с доносените деца намаляват с навлизане в юношеството и зрялата възраст (1,12). Aнализи през последните 2 години при т. нар. късни недоносени деца (г.в. 34-36 с) показват, че разстройства от аутистичния спектър се наблюдават при 8% от тях и рискът е 2-4 пъти по-висок в сравнение с доносените (23). Недоносените деца са с повишен риск от говорни, когнитивни, сензорни и двигателни нарушения, диагностицирани на 2-годишна възраст (5,9,21). Интересни са резултатите от метаанализ, според който с увеличаване на възрастта се повишава значението на факторите от околната среда, а намалява ролята на перинаталните характеристики (5 .
Фактори, допринасящи за по-благоприятна прогноза: ( 15 )
• По-висока гестационна възраст и тегло
• Вътреутробна експоцизия на лечение с магнезиев сулфат
• Пренатална профилактика с кортикостероиди
Фактори, повишаващи риска от неблагоприятна прогноза са: (5,7,8,22)
• Ниски стойности на рН от пъпна вена
• Ниска оценка по Апгар
• Двуплодна бременност
• Хипертония, индуцирана от бременността (23)
• Преждевременна руптура на околоплодните мембрани
• Хорионамнионит
• Интравентрикуларен кръвоизлив
• Увреждания на бялото мозъчно вещество
• Умерена и тежка бронхопулмонална дисплазия
• Пролонгирана механична вентилация
• Мъжки пол
• Негърска раса
• Ниско образование на родителите
• Раждане в икономически слабо развити страни
Интравентрикуларните кръвоизливи и перивентрикуларната левкомалация показват силна асоциация с нарушения на грубата моторика. Недоносените деца имат 70-80 пъти по-висок риск от развитие на церебрална парализа (8). На 18 – 26-месечна възраст случаите на тежка церебрална парализа намаляват с 43%, с 13% се увеличават леките форми, а честотата на значителното изоставане в развитието намалява от 21% до 16% (13). Детска церебрална парализа е установена при 7% от недоносените деца на 2-годишна възраст, а уврежданията на когнитивните функции, говора и моториката са били с 17%, 8% и 4% по-чести в сравнение с доносените деца (5).
Наблюдения през последните години показват, че може би честотата на последиците при недоносени деца не са толкова чести, колкото се считаше (4). Има и специфични особености в зависимост от гестационната възраст, напр. Woythaler установява чрез използване на Bayley Developmental Scale при късни недоносени деца по-висока честота на изоставане в говора, когнитивните и двигателни функции на 2-годишна възраст, но с най-съществено отражение по отношение на говорното и езиково развитие, както и интегритета на сензорните функции (22). Интересно е, че Lin и съавт намират по-ниска честота на церебрална парализа при екстремно недоносени деца (13), а проучване в Австралия установява значимо по-висока честота на двигателни отклонения при недоносените с изключително ниско тегло, но за сметка на тези не определяни като церебрална парализа (20).
В анализите не трябва да се пропускат и т.нар. координационни нарушения, наблюдавани дори и при привидно здрави екстремно недоносени деца. Проучване в Швеция, включващо 441 недоносени с изключително ниско тегло и 371 контролна група доносени деца, установява на 6,5-годишна възраст координационни нарушения при 37,1% от недоносените и 5,5% от контролната група, както и повишен риск от поведенчески проблеми и трудно усвояване на практически умения (2). При проследяване на недоносени с много ниско тегло на 5-годишна възраст 12,05% и 8,67% имат абнормно или гранично когнитивно развитие, като съотв. 18,03% и 71,43% са имали нормално или гранично развитие на 2-годишна възраст. С увеличаване на възрастта нараства и честотата на нарушения в развитието сред децата, родени с много ниско тегло. На 2 и 5-годишна възраст честотата на церебрална парализа е съотв. 6,31% и 6,8% (13). Li и съавт. са провели голямо проучване в Китай при екстремно недоносени деца на възраст 18 и 24 месеца – изоставане в развитието е установено при 35,9%, когнитивни нарушения – 17,5%, говорни нарушения 4,6%, общо изоставане при 3,2% и тежки и умерени форми на церебрална парализа при 10,7%.
Недоносеността и перинаталната асфиксия била независими рискови фактори за неблагоприятна прогноза, както и степента на перинаталната хипоксия (7). Много интересна е идеята за модулиране на рисковете чрез включване на епигенетични механизми. Системен анализ проведен през 2018 год. установява, че стрес и депресия при майката, както и престоят на новороденото дете в неонатологичното интензивно отделение могат да повлияят траекторията на развитие чрез епигенетични въздействия върху стрес-свързаните гени (17). Ниското ниво на образование при майката също е асоциирано с по-неблагоприятен изход относно развитието на 10-годишна възраст (10). Смята се, че това е свързано с ранната експозиция на говор и активация на полето на Broca. Правени са изследвания с функционален МЯР при 4 – 6-годишни деца, при което се установява, че при говорно въздействие се реализира значителна активация на лявото долно фронтално поле (поле на Broca). Това е от значение при всички деца, но особено при недоносените, като разбира се от значение са и генетичните фактори. Смята се, че недоносените деца в голяма част от случаите не могат да достигнат генетичния си интелектуален потенциал (11, 18).
Невросензорни увреждания
Lin и съавт. установяват наличие на двустранна слепота и тежко увреждане на слуха при 2,41% и 0,54% на 2-годишна възраст, а съотв. 0,28% и 2,8% на 5-годишна възраст. Най-честата причина за слепота е ретинопатията на недоносеността (13). Значим рисков фактор за увреждане на слуха е използването на ототоксични медикаменти, както и наличие на персистиращ артериален канал при недоносени с много ниско тегло (3).
Италианско проучване, обхващащо 501 недоносени деца с много ниско тегло на 24 месеца коригирана възраст, установява нормален изход при 75,3%, леки увреждания при 13,9%, а значителни неврологични дефицити при 10,8%, от които 3,8% са представени от детска церебрална парализа (14). Мъжки пол, тежки форми на бронхопулмонална дисплазия, патологичен неонатален неврологичен статус и значителни абнормности от ултразвуковото изследване на ЦНС са независими неблагоприятни предиктивни фактори. Проучването ЕPIPAGE установява липса на усложнения на 24 мес. коригирана възраст при 48,5%, 90% и 97,5% съотв. за недоносените деца, родени с гестационна възраст 22 – 26 седмици, 27-31 с, 32 – 34 с. За същите тези групи честотата на церебралната парализа е съответно 6,9%, 4,3% и 1% (16). Изследване в Швеция при недоносени деца, родени преди 27 гест. Седмици, установява на 30 мес коригирана възраст липса на увреждания при 42%, леки увреждания при 31%, умерени по тежест при 16%, тежки дефицити при 11%, от които церебрална парализа 7,8% (19). Друго проучване на недоносени деца с гестационна възраст 22-27 седмици установява честота на церебрална парализа 11% и 9,8% за годините 1991 и 2005 (6). Има данни и за по-висока честота на церебрална парализа – 19%, но в проучвания контингент са включени недоносени деца с гестационна възраст под 25 с. (21). Всички проучвания след 2000 г. установяват превес на изоставането в развитието над случаите на детска церебрална парализа.
ОБОБЩЕНИ ДАННИ ЗА НЕВРОЛОГИЧНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ПРИ НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА С МНОГО НИСКО ТЕГЛО (12)
Когнитивни нарушения и интелектуална недостатъчност – тежки форми при 10%, леки до умерени при 30-50% .
Церебрална парализа – тежки форми при 1-10-%, 30-50% леки и умерени форми.
Нарушения на зрението – тежки при 1-10% от недоносените с екстремно ниско тегло, леки до умерени при 30-50%.
Нарушения на слуха – 14% от недоносените с много ниско тегло, при 10% с необходимост от интервенция.
Нарушения на говора – 20-35%.
Обучение и образование – по-рядко придобиват висше образование, по-рано отпадат от обучителния процес.
Поведенчески и психиатрични проблеми – аутизъм при 8% от недоносените с екстремно ниско тегло, поведенчески отклонения при 25 – 28% от недоносените деца с много ниско тегло, субклинични психиатрични разстройства, хиперактивност и дефицит на вниманието при 15-27%, по-често рисково поведение – тютюнопушене, наркомании, по-рядко адаптация към самостоятелно поведение и живот.
Рискове при умерено недоносени и късни недоносени деца
Умерено недоносените и късните недоносени деца (32 – 36 г.с.) представляват около 75% от недоносените деца и са 8% от всички раждания, съставляват 20-25% от хоспитализациите в неонатологични интензивни отделения. Имат 2 пъти по-висок риск от когнитивни, социални и говорни/езикови нарушения, както и 2-3 пъти по-висок риск от церебрална парализа и изоставане в двигателното развитие. Намалена успеваемост в училище, представена най-често от трудности при четене и писане може да се наблюдава при 71% от умерено недоносените деца и 36% от късните недоносени деца (12).
ЧЕСТИ ПРИЧИНИ ЗА ОТКЛОНЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО ПРИ НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА
1. ИНТРАВЕНТРИКУЛАРНИ КРЪВОИЗЛИВИ И ПОСТХЕМОРАГИЧНА ХИДРОЦЕФАЛИЯ
Интравентрикуларните кръвоизливи (ИВК) повишават риска от изоставане в развитието, интелектуален дефицит, церебрална парализа и др. Прогнозата при ИВК се определя от два основни фактора: степен на тежест на кръвоизлива, наличие на съпътстващи промени в перивентрикуларните зони, развитие на постхеморагична хидроцефалия. Прогностично неблагоприятни са ИВК III и IV степен ( III степен – коагулум, заемащ над 50% от обема на вентрикулите и постхеморагична дилатация на латералните вентрикули, IV степен – интравентрикуларен кръвоизлив, съчетан с патологична перивентрикуларна хиперехогенност). Патологичната перивентрикуларна хиперехогенност при пациенти с ИВК патоморфологично най-често се характеризира като хеморагичен венозен инфаркт. Промяната в интравентрикуларното налягане и освобождаването на К+ в периваскуларните зони способствуват за развитието му.
След ликвифициране на хеморагичния венозен инфаркт се оформя поренцефална киста, която комуницира с лумена на латералния вентрикул. Състоянието се различава от перивентрикуларната левкомалация по това, че при нея са налице множествени малки кистички, отстоящи на 1-3 мм от вентрикулната стена. Те могат да конфлуират, но не комуникират с латералния вентрикул. Рискът от развитие на церебрална парализа е увеличен 2 до 6 пъти при ИВК III и IV степен. Около 10% от недоносените деца с ИВК по-късно развиват епилепсия. ИВК I и II степен ( кръвоизлив само в субепендимното пространство или във вентрикула, но заемащ < 50% от обема му, с лека или липсваща дилатация) , обаче са с благоприятна прогноза. При ултразвуковото проследяване на деца с диагностициран ИВК I, II най-честата находка е нормален размер на вентрикулната система, наличие на субепендимни кистички, формиращи се след резорбция на кръвоизлива, които най-често изчезват след 6-месечна възраст и нямат неблагоприятно клинично значение.
Постхеморагичната хидроцефалия, развиваща се като усложнение на ИВК III и IV степен, е асоциирана с повишена честота на гърчовете, двигателни, когнитивни и зрителни нарушения.
2. УВРЕЖДАНИЯ НА БЯЛОТО МОЗЪЧНО ВЕЩЕСТВО
Имат по-голяма предиктивност относно проблеми в развитието в сравнение с гестационната възраст или други перинатални рискови фактори. Наблюдават се при 25-50% от недоносените деца с много ниско тегло, като честотата корелира обратно пропорционално с гестационната възраст. През последните години се установи, че значимо по-често се наблюдават дифузните увреждания на бялото мозъчно вещество, чиято патогенеза е представена предимно от арест в развитието на олигодендроглията, на ниво диференциация на пре-олигодендроцити до зрели олигодендроцити, като този процес е особено чувствителен на увреда в периода 26 – 32 г.с. В тези случаи късните последици са представени от когнитивни и в много по-малка степен от двигателни нарушения.
Рискът от значителен интелектуален дефицит на училищна възраст е 28% при леки форми на перивентрикуларно увреждане и 77% при тежки. Кистичната перивентрикуларна левкомалация понастоящем се наблюдава много по-рядко (около 5% от случаите на абнормности на бялото мозъчно вещество), но тя е силно асоциирана с развитие на церебрална парализа (спастична дипареза и квадрипареза при по-тежките форми). Това се обяснява с наличието на некротични лезии в перивентрикуларните зони и увреждане на кортикоспиналните пътища. Рискът за церебрална парализа при кистичната левкомалация се увеличава 3 до 10 пъти, диагностицира се при 90% от тежките и 50% от леките форми. При една трета от засегнатите деца се наблюдават и поведенчески отклонения. Уврежданията на бялото мозъчно вещество са асоциирани със зрителни проблеми, когнитивни нарушения, интелектуален и говорен дефицит (12).
3. ЦЕРЕБЕЛАРНО УВРЕЖДАНЕ
Може да е резултат от инфаркт или кръвоизлив или първично абнормно развитие. Най-често се развива в зоната на долната церебеларна артерия, снабдяваща задните вентрални дялове и долната част на вермиса. Честотата на церебеларните кръвоизливи е 7 до 19%. Често се съчетават със супратенториални лезии. При 2/3 от недоносените деца с малкомозъчен кръвоизлив се регистрират когнитивни, говорни, поведенчески и двигателни нарушения. Когнитивни дефекти се установяват при 40-50% от случаите. Говорни затруднения са налице при около 40% от недоносените деца с изолирано церебeларно увреждане. Церебрална парализа е диагностицирана при около 5-10% от случаите и е със смесена клинична картина – спастицитет, атаксия, дистония. При 1/3 от недоносените деца с малкомозъчни увреждания се наблюдават разстройства от аутистичния спектър (12).
ИНТЕРВЕНЦИИ, НАСОЧЕНИ КЪМ ПОДОБРЯВАНЕ НА НЕВРОЛОГИЧНАТА ПРОГНОЗА ПРИ НЕДОНОСЕНИТЕ ДЕЦА
1. Грижи по време на престоя в неонатологичното отделение
Основната идея е намаляване на стреса, подходящо обезболяване, намаляване интензивността на светлината и звуковите сигнали, нивото на шума. Правилно позициониране във флексионна поза, наподобяваща вътреутробната, чрез използване на специални гнезда за недоносени деца, кенгуру – грижа, активно включване на родителите в грижата за недоносените деца, осигуряване на телесен, емоционален, говорен контакт с родителите.
2. Ранно започване на подходящо лечение
Подходящо позициониране на тялото и главата, стимулиране на двигателната активност, честа смяна в положението на главата, превенция и лечение на вече настъпила плагиоцефалия. Стимулиране на орално-лингвалните движения, сукането и гълтането като преход към ентерално хранене при недоносените деца с много ниско и екстремно ниско тегло. Ранни скринингови изследвания на слуха и зрението.
3. Оптимално хранене
Много важно е проследяването на постнаталния растеж чрез оценка на теглото, ръста и обиколката на главата. Трудно е в условията на интензивно лечение в неонатологичните отделения да се осигури тегловен прираст, наподобяващ феталното развитие. Адекватният постнатален растеж е важен за развитието на ЦНС, има роля за превенция на тежките форми на ретинопатия на недоносеността. От съществено значение са следните фактори:
• Осигуряване на оптимален белтъчен внос: обогатяване на кърмата; използване на специални формули за недоносени деца
• Оптимален внос на дълговерижни полиненаситени мастни киселини
• Оптимален внос на DHA (docosahexanoic acid), която участва в развитието на мозъка и ретината
4. Проследяване на двигателното и психично развитие
ОЦЕНКА НА РИСКА И ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА НЕДОНОСЕНИТЕ ДЕЦА
1. Оценка на риска
Извършва се на базата на следните основни данни от бременността, раждането и неонаталния период:
• Гестационна възраст
• Данни за хипоксия – исхемия – важен рисков фактор за интравентрикуларен кръвоизлив е транскутанна кислородна сатурация < 80% на 5 мин след раждането
• Данни за хронична хипоксия-исхемия и вътреутробно изоставане на растежа
• Данни за инфекция и възпалителен процес в перинаталния период – хорионамнионит
• Неврологичен статус в ранния неонатален период и на 40 г.с. коригирана възраст – мускулен тонус, двигателна активност, характеристика на спонтанните движения, рефлекси, гърчове и др.
• Данни от УЗ изследване на ЦНС, проследено в динамика – през първата седмица, на 15 и 30-дневна възраст
• Резултати от други образни изследвания на мозъка – КАТ,МЯР
• Резултати от електрофизиологични изследвания – церебрално функционално мониториране, ЕЕГ
• Данни от слуховия скрининг с ОАЕ
• Данни от офталмологичния скрининг – при липса на ретинопатия на недоносеността проследяването трябва да продължи до завършване на васкуларизацияна на ретината
Неврологично изследване в неонаталния период
Детайлното неврологично изследване в неонаталния период е от съществено прогностично значение. През 1990 г. е описана методика, известна като Prechtl General Movement Assessment (изследване по Prechtl на общата двигателна дейност), създадена като средство за идентифициране на новородени деца и кърмачета с риск от когнитивни и двигателни дефицити. Абнормности в спонтанната двигателна активност са асоциирани с късни увреждания. Например, наличието на подобни на крампи, синхронизирани движения без характерната плавност на спонтанните нормални движения може да е индикатор за опасност от развитие на церебрална парализа. Асиметрия на спонтанните движения също може да е симптом на огнищни лезии – мозъчни инфаркти, кръвоизливи и др. Дизорганизиран процес на сукане и гълтане се наблюдава при 35-50% от новородените деца с мозъчни увреждания и също е с неблагоприятно прогностично значение.
Образни изследвания
Ултразвуковото изследване на ЦНС е най-достъпното образно изследване на мозъка, което може да се проведе непосредствено след раждането и да се проследява в динамика, вкл. и при новородени деца на интензивно лечение. УЗ на ЦНС има висока чувствителност и специфичност за диагноза на вентрикулна дилатация, голяма част от аномалиите на ЦНС, интравентрикуларни кръвоизливи, кистична перивентрикуларна левкомация, мултикистична енцефаломалация, постхеморагична вентрикулна дилатация, вътрешна и външна хидроцефалия, артериални церебрални инфаркти в басейна на средна мозъчна артерия, паренхимни кръвоизливи и др. Значително по-ниска е чувствителността и специфичността за субдурални, епидурални, субарахноидални, някои паренхимни кръвоизливи, церебеларни и парацеребеларни кръвоизливи. Ултразвуковото изследване не осигурява и достатъчно информация за абнормности в процеса на развитие на ЦНС, особено състояния, дължащи се на нарушения в невронната пролиферация и миграция, както и за спецификата и тежестта на някои исхемични увреждания на ЦНС. Дифузното увреждане на бялото мозъчно вещество, което е много по-често срещано при недоносените деца, може да се предполага по някои ултразвукови белези – разширени латерални вентрикули, разширени субарахноидни пространства, но прецизната диагноза на това състояние е възможна само с МЯР.
Магнитно ядреният резонанс разполага с големи възможности за изследване развитието на мозъка, гирирането, миелинизацията, по-висока чувствителност и специфичност за идентификация на исхемични, възпалителни лезии, както и за диагноза на т. нар. дифузни лезии на бялото мозъчно вещество. Изследване на 40 г.с. коригирана възраст при недоносени деца може да ни даде ценна информация на степента на увреждане на бялото и сивото мозъчно вещество. Развитието на детска церебрална парализа е силно асоциирано със загуба на бяло мозъчно вещество, кистични лезии, забавена миелинизация и паренхимни увреждания. Абнормностите на бялото мозъчно вещество са асоциирани с когнитивни нарушения, говорни отклонения и двигателни разстройства. От друга страна, наличието на по-голям общомозъчен и церебеларен обем, по-голям обем на бялото мозъчно вещество на 40 г.с. коригирана възраст се свързва с по-добра прогноза на когнитивното и речево развитие. Забавено развитие на гирирането и разширени субарахноидални пространства се наблюдават при 1/3 до 1/2 от недоносените деца, при увреждания на сивото мозъчно вещество се наблюдават когнитивни и двигателни нарушения и по-висока честота на ДЦП на 24-месечна възраст. Лезии на дълбокото сиво мозъчно вещество като редуциран размер на базалните ганглии, таламуси се асоциират с проблеми в обучението, дефицит на вниманието и паметта. Намален малкомозъчен обем се установява при 50% от недоносените деца с много ниско тегло, а церебеларни лезии при 20%, като те често се наблюдават заедно със супратенториални увреждания. Церебеларните лезии се асоциират с когнитивни разстройства, а такива на вермиса на малкия мозък – с двигателно изоставане и общ дефицит на развитието.
2. Проследяване на недоносените деца
Проследяването трябва да започне още на първия месец след изписване от неонатологичното отделение. Интервалите на извършваните прегледи са от един до три месеца, или по показания в зависимост от състоянието на детето. Проследяването трябва да бъде комплексно и задължително да включва изследване на слуха и зрението. Оптималното проследяване трябва да е и продължително, да се извършва комплексна оценка на 2 и 5-годишна възраст, а след това да продължи и в училищния период. Необходимо е включването на следните специалисти:
• Неонатолог
• Педиатър
• Кинезитерапевт, рехабилитатор
• Детски невролог
• Детски психолог
• Детски психиатър
• Логопед
• Офталмолог
• Аудиолог
.
КЛИНИЧНИ АЛГОРИТМИ
1. Анализ на риска на базата на анамнестичните данни по вече описаните критерии
2. Проследяване на високорисковите пациенти
• Двигателно и нервно-психично развитие
• Еволюция на промените, установени при УЗ изследване на ЦНС – вентрикулна дилатация, интравентрикуларни кръвоизливи, вътрешна хидроцефалия, кистична левкомалация, аномалии на ЦНС, арахноидни и поренцефални кисти
• УЗ проследяването трябва задължително да включва динамична оценка на размерите на външните ликворни пространства – външна хидроцефалия, субдурални, субарахноидални изливи. Това се налага от факта, че този вид промени могат да липсват в неонаталния период и да се визуализират по-късно, дори след няколко месеца. Особено внимание е необходимо при симптоми като по-бързо нарастване обиколката на главата, напрегната фонтанела, забавяне в двигателното развитие на детето. Част от тези промени стационират спонтанно, други претърпяват обратно развитие, а при някои пациенти се налагат и хирургични интервенции. Поведението се основава на находките от образните изследвания, оценка на еволюцията и клиничното състояние на пациента.
• Резултати от изследване на ЦНС с МЯР на 40 г.с. коригирана възраст, особено важно за диагноза на дифузните увреждания на бялото мозъчно вещество.
• Консултация с профилиран и обучен за работа с недоносени, новородени деца и малки кърмачета рехабилитатор, или кинезитерапевт 1-2 месеца след изписване от неонатологичното отделение. Обучение на майката и близките за кинезитерапевтични процедури. Провеждане оценка на развитието и кинезиологична диагностика
• Неврологична консултация на 4-6 месечна възраст и проследяване до прохождането на детето
• Консултация с психолог на и след 1-годишна възраст
• Офталмологични прегледи – по показания, определени от офталмолозите, но първоначалното наблюдение е задължително до завършване васкуларизацията на ретината. Задължителен очен преглед на 1-годишна възраст за диагноза на рефракционни аномалии, които особено миопията са чести при недоносените деца
• Аудиологично изследване – при абнормни резултати от слуховия скрининг в неонатологичното отделение един месец след изписването повторно изследване с ОАЕ, при повторен абнормен резултат консултация с УНГ специалист и изследване с евокирани потенциали на 6-месечна възраст; проследяване и лечение от УНГ специалист
• Логопед при говорни и езикови разстройства
• Детски психиатър при състояния на хиперактивност/дефицит на вниманието и съмнителни данни за разстройства от аутистичния спектър.
ЛИТЕРАТУРА
1.Allen MC, Neurodevelopmental outcomes of preterm infants, Curr Opin Neurol, 2008, 21, 123-6
2.Bolk J, Farooqi A, Hafstrom M et al., Developmental coordination disorder and its association with developmental comorbidities at 6,5 years in apparently healthy children born extremely preterm, JAMA Pediatr, 2018;172; 765-774
3.Burnett AC, Cheong JLY, Doyle LW, Biological and social influences on the neurodevelopmental outcomes of preterm infants, Clin Perinatol, 2018;45;485-500
4.Chung EH, Chou J, Brown KA, Neurodevelopmental outcomes of preterm infants: a recent literature review, Transl Pediatrics, 2020, Suppl 1, S1-S8
5.Do CHT, Kruse AY, Wills B et al., Neurodevelopment at 2 years corrected age among Vietnamese preterm infants, Arch Did Child, 2020;105;134-140
6.Doyle LW, Roberts G, Anderson PJ, Viktorian Infant Collaborative Study Group, Outcomes at age 2 years following extremely preterm birth infants < 28 week gestational age born in Victoria in 2005, J Pediatr 2009, 156(1), 49-53
7.Guang XI,Cooperative Research Group for Extremely Preterm infants, Li Y, Meng DH et al., Neurodevelopmental outcomes of extremely preterm infants in Southern China: A multicenter study, Early Hum Dev, 2019, 133, 5-10
8.Hollanders JJ, Schaefer N, Van Der Pal et al., Longterm neurodevelopmental and functional outcomes of infants born very preterm and/or with a very low birth weight, Neonatology, 2019, 115, 310-9
9.Johnson S, O Reilly H, Ni Y et al., Psychiatric symptms and disorders in extremely preterm young children at 19 years oо age and longitudinal finаings from middle childhood, J Amer Acad Child Adolesc Psychiatry 2019; 19;108
10.Joseph RM, O Shea TM, Allred EN et al., Maternal educational status at birth, maternal educational advancement and neurocognitive outcomes at age 10 years among children born extremely preterm, Pediatr Res, 2018;83;767-777
11.Lean ER, Paul RA, Smyser CD et al., Maternal intelligence quotient (IQ) predicts IQ and language in very preterm infants at age 5 years, J Child Psychol Psychiatry, 2018;59;150-9
12.Liang SN, Rogers SE, Smyser CD, Long term neurodevelopmental impairment, in Clinical Guidelines in Neonatology, ed L.Jain, Suresh GK,2019, 587-597
13.Lin CY, Hsu CH, Chang JH et al., Neurodevelopmental outcomes at 2 and 5 years of age in very low birth weight preterm infants born between 2002 and 2009: A prospective cohort study in Taiwan, Pediatr Neonatol, 2020,61; 36-44
14. Longo S, Caporali C, Pisoni C et al., Neurodevelopmental outcome of preterm very low birth weght infants admitted to an Italian Tertiary Center over an 11 year period, Scientific reports, 2021;11;16316
15.McGowan EC, Vohr BR, Neurodevelopmental follow-up of preterm infants:what is new?, Pediatr Clin North Am, 2019;66;509-523
16.Pierrat V, EPIPAGE-2 Writing Group et al., Neurodevelopmental outcome at 2 years for preterm infants, born at 22 to 34 gest. Weeks gestation in France in 2011, EPIPAGE-2 Cohort Study, BMJ 358, 2017
17.Provenzi I, Guido E, Montirosso R, Preterm behavioural epigenetics:A systematic review, Neurosci Biobehav Rev, 2018;84;262-271
18.Romeo RR, Leonardo JA, Robinson ST et al., Beyond the 30 million word gap children s conversational exposure is associated with language related brain functions, Psychol Science 2018;29;700-10
19.Serenius F.,EXPRESS GROUP ET AL.,Neurodevelopental outcome in extremely preterm infants at 2,5 years after active perinatal care n Sweden,JAMA, 309;17;1810-1820
20.Spittle AJ, Cameron K, Doyle LW et al., Motor impairment trends in extremely preterm children, Pediatrics, 2018;141;e201734 1991-2005
21.Wood NS, EPICure Study Group et al., The EPIcure Study: Associations and antecedents of neurological and developmental disability at 30 months, Arch Dis Childhood Fetal Neonatal Ed, 90(2), F134 – F140
22. Woythaler M, Neurodevelopmental outcomes of the late preterm infants, Semin Fetal Neonat Med, 2019, 24; 54-9
23.You J, Shamsi BH, Hao MC et al., A study on the neurodevelopmental outcomes of late preterm infants, BMC Neurol, 2019, 19;108
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Р. Георгиева, д.м.,
Клиника по неонатология, СБАЛДБ – ЕАД, София
бул. “Г. Софийски”, №1
1431, София
